Според експерти митническата конфронтация надхвърля икономическия конфликт: Доналд Тръмп и Си Дзинпин изправят икономическата мощ на САЩ срещу комунистическия политически контрол
С влизането в сила на реципрочните мита за търговските партньори на САЩ на 9 април, президентът Доналд Тръмп насочи голяма част от вниманието си към китайския режим.
Когато Тръмп обяви нови 34-процентни мита за Китай—довеждайки общите допълнителни американски мита до 54 процента—Пекин отговори с допълнителни 34-процентни мита върху американските стоки. Така Китай стана първата държава, която предприе ответни мерки.
Тръмп повиши залозите на 7 април, заплашвайки с допълнителна 50-процентна ставка върху китайските стоки ако режимът не оттегли своята 34-процентна ответна ставка до 8 април. Министерството на търговията на китайския режим отговори на 8 април, заявявайки, че Китай няма да приеме исканията на Тръмп и обеща да се „бори докрай“.
Пекин обяви на 11 април, че ще увеличи митата върху вноса от САЩ от 84 на 125 процента, в отговор на решението на САЩ да повиши митата върху китайските стоки до общо 145 процента.
Новата митническа ставка ще влезе в сила в събота, 12 април 2025 г., съобщи китайското Министерство на финансите.
Белият дом потвърди на 10 април, че митата на САЩ върху китайските стоки са се увеличили до 145 процента, като се вземат предвид по-ранните 20-процентни мита, наложени във връзка с трафика на фентанил.
Досега около 70 страни са поискали да преговарят със Съединените щати, според министъра на финансите Скот Бесент.
Мнението на експерти е, че докато много световни лидери в крайна сметка ще отговорят на американските искания след първоначалния протест, лидерът на Китайската комунистическа партия (ККП) Си Дзинпин няма да го направи—дори при отправения ултиматум.
„Си счита себе си във вътрешен и международен аспект като човека, който се противопоставя на Америка, и хората, които искат да се противопоставят на Америка, трябва да се наредят зад председателя Си“, коментира пред The Epoch Times Кристофър Балдинг, старши изследовател в британския мозъчен тръст Henry Jackson Society.
„Би било катастрофално за Си да бъде видян да отстъпва пред Тръмп по какъвто и да е начин.“, добави той.
Според експертите ККП не може и не иска да даде на Съединените щати това, което те искат: Китай да контролира износа на суровини за фентанил и да отвори пазара си.
Настоящата митническа конфронтация между САЩ и Китай е повече от търговски конфликт, според Йе Яо-Юен, професор по международни изследвания в Университета „Сейнт Томас“ в Хюстън.
„Това е по-агресивно раздалечаване, защото ескалиралите мита ще причинят по-нататъшно спадане на двустранната търговия“, коментира Йе пред The Epoch Times. „Когато разделянето продължи, това ще доведе до студена война.“
Експертът по Китай Александър Ляо смята, че сегашната ситуация в крайна сметка ще се превърне в състезание между Тръмп и Си. Тръмп разчита на мощта на американската икономика, докато Си разчита на подкрепата от системата за строг контрол на комунистическия режим.
Предвид това, Си е в неблагоприятна позиция, защото има малко пространство за маневриране в политиката. „Вашингтон има много карти“, сподели той пред The Epoch Times. „Пекин има малко.“
Всички пътища водят към Пекин
Когато обяви реципрочните тарифи в Розовата градина във Вашингтон на 2 април, Тръмп показа списък с държави и техните мита. Въпреки че Китай беше начело на списъка, той не получи най-високата ставка. Други страни от Югоизточна Азия, които китайските компании използват за транзитно преминаване, включително Виетнам и Камбоджа, получиха почти 50-процентни мита.
Но според Балдинг истинската цел на настоящата администрация е Китай.
„Мисля, че те искат да бъдат много по-агресивни с Китай, но искат да го направят много тихо“, отбеляза той и допълни, че подходът на Вашингтон да обяви широкомащабни глобални мита всъщност направи така, че тези върху китайските стоки да не изпъкват толкова много.
Балдинг поясни също, че Тръмп прилага митата по-различно към други страни, отколкото към Китай. В случая с американските мита върху други нации, ставките са определени да насърчават преговорите. Но тези, наложени на Китай, са толкова високи, че правят преговорите много трудни за Пекин.
Три страни бяха приемници на по-ранните 25-процентни мита за фентанил: Канада, Мексико и Китай.
Двете северноамерикански държави бяха освободени от реципрочните мита само преди седмица. От Белият дом заявиха, че Канада и Мексико ще останат в режима на тарифи за фентанил и ще преминат към режима на реципрочни мита, след като постигнат двустранно споразумение със Съединените щати.
За сравнение, Китай получи реципрочни мита в допълнение към тарифите за фентанил. Болшинството китайски вносни стоки сега са подложени на повече от 60-процентни мита – сумата, която Тръмп обеща по време на предизборната си кампания.
Според Балдинг, такава висока митническа ставка в началото на преговорите прави много трудно за Си да постигне каквато и да е сделка. Той обясни, че китайският лидер би трябвало да направи много компромиси към Съединените щати, които той не е склонен да направи —за да намали наполовина митническата ставка на Вашингтон. А дори и това да се случи, оставащата половина все още би била твърде висока за Китай.
Експертът е на мнение, че Тръмп иска да се отдели от Китай, колкото може повече.
След като републиканецът се завърна в Белия дом, много от външните му политики са пряко и косвено свързани Китай.
В интервю за CBS News на 6 април, министърът на търговията Хауърд Лутник каза, че целта на глобалните мита е да се попречи на Китай да използва други държави, за да пренасочва стоки към Съединените щати. Това е, което много китайски компании правеха по време на първия мандат на Тръмп, за да заобиколят неговите тарифи.
Държавният секретар Марко Рубио посети Панама като част от първото си официално пътуване зад граница. Скоро след визитата му Панама заяви, че няма да поднови споразумението си с китайската инициатива „Един пояс, един път“ – геополитическа платформа на ККП за разширяване на глобалното ѝ влияние.
Американски бизнес консорциум, воден от мега инвеститора BlackRock Inc., е в процес на купуване на базираната в Хонконг компания, която управлява пристанищата в двата края на Панамския канал – ключов морски проход за военни кораби и товари между Атлантическия и Тихия океан. Окончателното споразумение не беше подписано на 2 април, както беше планирано първоначално, тъй като китайската агенция за регулиране на пазара поиска одит няколко дни преди това.
Стремежът на Тръмп да придобие Гренландия също е свързан с Китай. По думите на Рубио, Съединените щати искат да купят Гренландия поради липса на доверие, че Дания ще може да устои на навлизането на китайския режим в стратегическо местоположение в Арктика. Регионът е критичен за бъдещата конкуренция в природните ресурси и контрола на глобалните транспортни маршрути.
Поука от минали уроци
47-ият президент е взел поука от първия си мандат и сега се справя с Китай по различен начин, анализират експертите.
При първата администрация Тръмп отдели две години за преговори и подписване на търговска сделка „фаза едно“ с Китай. В крайна сметка Пекин не изпълни обещанието си да закупи допълнително за две години американски продукти на стойност 200 милиарда щ. д.
Доналд Тръмп неколкократно спомена, че Си му е обещал да накаже всеки, който произвежда фентанил и го изпраща в Съединените щати. Обещание, което също не беше спазено.
Ляо счита, че стратегията на ККП е да проточва нещата. Например, може да отнеме две години, за да се постигне споразумение и още една година, докато Вашингтон се усети, че Пекин не е изпълнил обещанията си. А такива забавяния костват пари на Съединените щати.
Затова този път, налагайки митата предварително, Тръмп незабавно прехвърля разходите върху Си, обяснява експертът.
Търговският дефицит на САЩ с Китай беше около 300 милиарда щ. д. през 2024 г. Това означава, че отрицателното въздействие на 34-процентните мита ще се усети много по-остро в Китай, отколкото в Съединените щати.
Икономиката на Китай от години разчита на модел, базиран на износа. През 2024 г. растежът на износа на Китай беше една от малкото добри новини за Пекин. Поради ниските цени на износа, растежът на обема на износа на Китай изпревари обема на световната търговия с 12 процента спрямо 3 процента към септември 2024 г., по данни на Съвета за външни отношения. Последните данни подкрепят същата тенденция.
Тъй като Китай продължава да се бори да стимулира потреблението, той има по-голяма нужда от чуждестранни купувачи поради производствения си свръхкапацитет. По-малкият износ вероятно ще доведе до натрупване на стоки, а вътрешната потребителска база не може да ги абсорбира. Такива условия ще засилят ефекта от митата върху китайската икономика.
Кой ще отстъпи първи?
Много от износа на Китай за Съединените щати са заменяеми стоки, което означава, че американските потребители могат лесно да намерят алтернативи. Следователно е по-малка вероятността те да плащат за увеличението на цените на китайските стоки поради митата. Вместо това, американците ще купуват стоки, внесени от други страни.
Редките полезни изкопаеми са изключение. Китай произвежда 90 процента от критично важните метали в света. Пекин добави на 4 април ключови редкоземни елементи към експортния контрол, като част от ответните мерки срещу реципрочните мита на САЩ.
Според Ляо, това е отчасти причината, поради която Тръмп преследва критично важни минерали в Украйна. В крайна сметка, когато цените на тези суровини за оръжия и електроника вече не се поддържат изкуствено ниски поради монопола на Китай, повече компании ще се присъединят към преработвателния бизнес.
Според американския икономист Дейви Дж. Уон, Съединените щати и Китай не са в търговска война, а в битка за пренастройване на международния търговски аранжимент и дори на световния ред.
„Пекин вижда предизвикателствата, които Тръмп поставя, като отхвърляне на китайския икономически модел“, коментира Уон пред The Epoch Times. „В допълнение към това и сериозното предизвикателство към цялата китайска система. Следователно, Си не може да отстъпи. В противен случай, неговата легитимност в Китай ще се срине.“
САЩ имат повече карти
Ляо е на мнение, че за Си, устойчивостта на комунистическата политическа система е ключова. Китайският народ ще стане по-беден и по-недоволен. Обаче, ако комунистическият апарат държи народа под контрол, Си би могъл да издържи.
Той също така счита, че уязвимостта на Тръмп би дошла от американската икономика. Ако икономиката може да оцелее след първоначалния шок и избирателите не загубят търпение, той може да остане фокусиран върху твърдата си позиция срещу ККП.
Американският фондов пазар претърпя големи спадове преди броени дни, движени главно от несигурността на глобалните реципрочни мита. Повече от 6 трилиона долара изчезнаха от капиталовия пазар, което е най-големият тридневен спад от лятото на 2020 г. по време на COVID-19 пандемията.
Сътресенията на фондовата борса оказаха допълнителен натиск върху Белия дом и 47-ия президент, който често е давал заслуга на администрацията си за повишаването на фондовия пазар.
Балдинг вярва, че Тръмп най-вероятно ще издържи, докато фондовият пазар се приспособява, защото американското правителство дава приоритет на националната сигурност, което е различно от фокуса на Уолстрийт върху бизнес печалбите.
Самият Тръмп вече описа сътресението на пазара като необходима болка в името на по-голямата цел за балансиране на търговията и връщане на американското производство обратно в страната.
„Понякога трябва да вземеш лекарство, за да оправиш нещо“, заяви той на 6 април.
Държавният глава свърза търговския дисбаланс между САЩ и Китай с националната сигурност и посочи, че Пекин използва огромния си излишък със Съединените щати за финансиране на армията.
„Не искаме това“, увери Тръмп в Овалния кабинет на 7 април. „Не искам те да вземат 500 [милиарда], 600 милиарда долара годишно и да ги харчат за своята армия.“
Балдинг и Йе вярват, че ако Тръмп успее да сключи споразумения с ключови държави като Виетнам, Южна Корея и Япония за значително намаляване на митата в рамките на следващия месец – бизнесите ще получат повече сигурност. Това би допринесло за стабилизирането на фондовия пазар.
Ляо е убеден, че Вашингтон държи повече карти. Той счита, че в допълнение към по-нататъшното повишаване на митата, Съединените щати биха могли да окажат допълнителен натиск върху ККП, като се обединят със съседни на Китай страни като Виетнам и Индия, които не са фенове на Пекин. САЩ биха могли също така да предприемат подход, базиран на правата на човека, да публикуват доклад за произхода на COVID-19 или да публикуват доказателства за насилственото отнемане на органи от затворници по съвестта и етнически малцинства в Китай.
