Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС остава ангажиран с „конструктивни преговори със Съединените щати.“
Европейският съюз заяви на 10 април, че ще спре контрамерките си срещу американските мита върху стоманата и алуминия за 90 дни.
„Взехме предвид обявлението на президента Тръмп. Искаме да дадем шанс на преговорите,“ заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в изявление от 10 април, публикувано в социалната платформа X. „Докато финализираме приемането на контрамерките на ЕС, които получиха силна подкрепа от нашите държави членки, ще ги поставим на пауза за 90 дни.“
„Ако преговорите не са задоволителни, нашите контрамерки ще влязат в сила. Подготвителната работа по допълнителни контрамерки продължава. Както казах и преди, всички опции остават на масата,“ добави тя.
Контрамерките, за които ЕС се споразумя на 9 април, трябваше да започнат на 15 април.
Президентът Доналд Тръмп обяви на 9 април, че спира за 90 дни реципрочните мита, които влязоха в сила по-рано през деня, като запазва базово мито от 10% за всички стоки, докато същевременно повишава ставките за Китай.
Рано сутринта на 10 април фон дер Лайен направи отделно изявление в X, заявявайки, че решението на Тръмп да спре митата е „важна стъпка към стабилизиране на световната икономика.“
„Митата са данъци, които само вредят на бизнеса и потребителите,“ каза тя. „Затова постоянно съм се застъпвала за споразумение за нулеви мита между Европейския съюз и Съединените щати.“
Тя заяви, че ЕС остава ангажиран с „конструктивни преговори със Съединените щати, с цел постигане на безпрепятствена и взаимноизгодна търговия.“
Преди 90-дневната пауза на Тръмп, Съединените щати бяха наложили 20% мито върху всички стоки от ЕС. След обявлението на Тръмп на 9 април обаче, 27-членният блок вече ще подлежи на базово мито от 10% върху повечето стоки, с изключение на продуктите от стомана и алуминий, които все още подлежат на по-високи мита от 25%.
Първият набор от ответни мерки на ЕС в отговор на американските мита върху стоманата и алуминия беше одобрен на 9 април, с контрамерки срещу тези мита, насочени към артикули като дънки, уиски и мотоциклети.
Митата от 25%, наложени от Съединените щати върху целия внос на стомана и алуминий, влязоха в сила малко след полунощ на 12 март.
Тръмп заяви, че въвежда нови стандарти, изискващи стоманата да бъде „разтопена и излята“ и алуминият да бъде „стопен и излят“ в Северна Америка, за да се предотврати заобикалянето на търговските ограничения от страни като Китай.
Когато репортер в Белия дом на 7 април попита дали предишното предложение на фон дер Лайен за преговори за „нулеви за нулеви“ мита върху промишлените стоки е достатъчно, за да се откаже от 20% мита върху вноса, Тръмп отговори: „Не, не е.“
„Европейският съюз е бил наистина твърд през годините. Имаме [търговски] дефицит с Европейския съюз от 350 милиарда долара и той ще изчезне бързо,“ каза президентът. „И един от начините това да изчезне лесно и бързо е, че те ще трябва да купуват нашата енергия от нас. Те могат да я купуват, можем да намалим 350 милиарда долара за една седмица.“
Втечнен природен газ
Европейският комисар по енергетика Дан Йоргенсен заяви пред Financial Times на 10 април, че ЕС може да настоява да купува повече втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати.
„Има потенциал да купуваме повече втечнен природен газ от САЩ, но разбира се това трябва да бъде при условия, които също са в съответствие с нашия [зелен] преход,“ каза Йоргенсен.
ЕС вече е основен купувач на американска енергия. Тръмп по-рано е заявявал, че е решен да направи ЕС още по-голям купувач на втечнен природен газ.
Лидерите на ЕС също приоритизират енергиен подход, ориентиран към възобновяемите източници, заедно с всеобхватно законодателство, насочено към превръщането на блока в първия климатично неутрален континент до 2050 г.
„Всички сме наясно, че високите цени на енергията, които плащаме, не са устойчиви в глобалната конкуренция в бъдеще,“ каза Йоргенсен. „Похарчихме повече пари за купуване на изкопаеми горива от Русия от 2022 г. насам, отколкото сме дали като помощ на Украйна.“
Reuters, Джак Филипс и Том Озимек допринесоха за този материал.
