Митата имат за цел да коригират дългогодишните търговски дисбаланси на САЩ с двата търговски партньора
Президентът Доналд Тръмп обяви 30-процентни мита върху вноса от Европейския съюз (ЕС) и Мексико, които влизат в сила на 1 август. Този срок се отнася за поредица реципрочни мита, които Тръмп заяви, че налага на много от търговските партньори на Щатите, за да се справи с дългогодишните търговски дисбаланси и други фактори.
В писма, публикувани в социалните мрежи на 12 юли, Тръмп посочи, че двамата търговски партньори от години налагат различни мита и нетарифни търговски бариери на Съединените щати. Новите мита целят да коригират този дисбаланс.
Американският президент обясни, че както ЕС, така и Мексико ще се изправят пред по-високи налози, ако предприемат ответни мерки и повишат търговските си бариери срещу Америка. Той подчерта необходимостта от намаляване или премахване на търговския дефицит на САЩ с двата търговски партньора като въпрос на икономическа и национална сигурност.
Тази седмица Тръмп изпрати подобни писма до повече от 20 други търговски партньори на САЩ – включително Канада, Япония и Бразилия – за налагане на общи мита между 20 и 50 процента.
В писмо до президента на Мексико Тръмп потвърди, че страната е предприела положителни стъпки за спиране на потока от нелегални имигранти и фентанил в Съединените щати. Но според него Мексико не е направило достатъчно, за да попречи на картелите да се опитат да превърнат Северна Америка в „площадка за трафик на наркотици“.
Той допълни, че може да обмисли корекции на митническата ставка, ако Мексико намали търговските си бариери срещу Съединените щати и ако успее в борбата с картелите и спирането на потока от фентанил.
В писмо до лидерите на ЕС Тръмп твърди, че търговските бариери на Съюза срещу Съединените щати са несправедливи и неустойчиви. 30-процентната ставка е „много по-малка“ от това, което е необходимо за премахване на търговския дисбаланс. Той поиска ЕС да премахне всички мита срещу Америка и да позволи пълен и отворен достъп до пазара.
Точно както направи в писмото си до президента на Мексико Клаудия Шейнбаум, Тръмп съобщи писмено на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че митническата ставка може да се увеличи или намали в зависимост от развитието на съответните двустранни отношения на САЩ с ЕС и Мексико.
ЕС се стремеше да постигне поне предварителна сделка, за да избегне да стане следващата мишена на писмо от Тръмп относно митата. Въпреки признаците за напредък в преговорите, след като американският президент оттегли заплахата за 50-процентни мита, ЕС в крайна сметка получи свое собствено писмо.
Съюзът от 27 държави е най-големият доставчик на Америка с износ на стоки на стойност 605,8 млрд. долара през 2024 г., което е с 5,1 процента (29,4 млрд. долара) повече от 2023 г., според Службата на търговския представител на САЩ. Дефицитът в търговията със стоки на САЩ с ЕС е 235,6 млрд. долара през 2024 г., което е с 12,9 процента (26,9 млрд. долара) повече в сравнение с 2023 г.
В отговор на писмото на Тръмп, фон дер Лайен направи изявление, че ЕС остава фокусиран върху опитите да осигури договаряне на търговско споразумение до 1 август.
„В същото време ще предприемем всички необходими стъпки, за да защитим интересите на ЕС, включително приемането на пропорционални контрамерки, ако е необходимо“, каза тя и добави, че обявеното от Тръмп 30-процентно мито ще наруши трансатлантическите вериги за доставки в ущърб както на ЕС, така и на САЩ. Тя уточни, че „Междувременно продължаваме да задълбочаваме нашите глобални партньорства, здраво закрепени в принципите на основаната на правила международна търговия“.
Преустройство на търговията чрез мита
Тръмп превърна намаляването на търговските дефицити в основна цел на политиките на своята администрация.
Откакто се завърна в Белия дом за втори мандат, той наложи универсална 10-процентна „базова“ митническа тарифа на търговските партньори на САЩ, заедно с обявените през април реципрочни мита, които варират в зависимост от търговските бариери на всяка държава със САЩ. Първоначално 47-ят президент приложи 90-дневна пауза за повечето от тези реципрочни мита, а впоследствие удължи отсрочката до 1 август чрез изпълнителна заповед.
През изминалата седмица Тръмп изпрати писма до повече от 20 търговски партньори на САЩ, с които ги уведоми за митническите ставки, които ще бъдат наложени върху износа им за САЩ, ако не успеят да постигнат търговски споразумения с неговата администрация.
В интервю за предаването „Meet the Press“ по NBC на 10 юли, републиканецът предупреди, че всички останали държави, които все още не са получили писма или не са сключили договорени търговски сделки със САЩ, ще се изправят пред общи митнически ставки.
„Просто ще кажем, че всички останали държави ще платят, независимо дали става въпрос за 20 или 15 процента. Това ще го решим сега“, коментира той в телефонно интервю.
Тази седмица Доналд Тръмп обяви общо 35-процентно мито върху канадския внос. Той също така наложи 50-процентно мито върху вноса от Бразилия, позовавайки се на продължаващия наказателен процес срещу бившия президент на Бразилия, и обяви 50-процентно мито върху вноса на мед, което влиза в сила през август.
Американският държавен глава предупреди, че страните имат срок до 1 август да договорят търговски споразумения или да се изправят пред определените от САЩ митнически ставки.
В допълнение към справянето с това, което той описва като несправедливи търговски отношения, Тръмп цели да увеличи значително държавните приходи чрез митническите си политики.
„Големите пари ще започнат да постъпват на 1 август. Мисля, че това стана ясно днес от писмата, които бяха изпратени вчера и днес“, заяви Доналд Тръмп по време на заседание на кабинета на 8 юли.
През юни нарастващите приходи от мита доведоха до неочакван бюджетен излишък от 27 млрд. долара за правителството на САЩ. След като през май регистрира дефицит от 316 млрд. долара, през миналия месец правителството отчете излишък, според данни на Министерството на финансите, публикувани на 11 юли.
Рекордните 27 млрд. долара приходи от мита, събрани през юни, спомогнаха общите приходи от мита от октомври 2024 г. насам да достигнат 108 млрд. долара – най-високата стойност, регистрирана някога за първите девет месеца на фискална година.
