В навечерието на 20-ти ноември в Москва ще се проведе международен научно-практически форум „Без давност. Нюрнберг. 80 години“. Мястото на събитието – централната изложбена зала „Манеж“ в Главния музей за Великата отечествена война – ще бъде преустроена като Зала 600 на Съдебната палата в Нюрнберг, където в продължение на повече от десет месеца (до 1-ви октомври 1946 г.) се разглеждат обвинителните актове срещу 24-имата обявени за главни престъпници във войната.
За първи път форумът се провежда през 2020 г. – за 75-тата годишнина от процеса. Според говорителката на руското външно министерство Мария Захарова за тези шест години той „се е превърнал в уникална платформа за междуведомствен и професионален диалог между държавни и обществени деятели, юристи, историци, активисти за осветляване на фактите, както и представители на културата и изкуството“.

80 години по-късно съдът в Нюрнберг продължава да бъде „ключово събитие в дискусиите за нацистката идеология и за установяването на отговорността за престъпленията срещу мира и човечността, срещу международното право.“
„За руското общество днес дискусията за Нюрнбергския процес е преди всичко проявление на общата позиция срещу нацизма във всичките му форми, на заложените като резултат от този процес норми на международното право, както и на защитата на историческата памет като основа на държавния северенитет“, каза още Мария Захарова на традиционната си пресконференция.
Форумът ще се проведе в три сесии, обяви още Захарова. Първата и втората са стратегически, посветени на съвременния прочит на принципите и ценностите на Нюрнбергския трибунал чрез съхранение на историческата памет, както и на исторически и юридически паралели между миналото и настоящето в контекста на дейността на средствата за масова информация. Третата сесия е експертна –обърната към историята и към проблемното поле на Международния военен трибунал в наши дни, към актуализацията на по-нататъшното му изучаване и научното му осмисляне в контекста на съвремието.

Форумът включва и работа по теми от целия спектър на наследството на Нюрнбергския процес във връзка със съхранението на историческата памет като основа на възгледа за света днес и важно условие за националната безопасност.
Мария Захарова покани най-вече чуждестранните кореспонденти, акредитирани в Русия, да присъстват на мероприятието, защото „това е историята на света и историята на международното право“.
За Нюрнбергския процес
Неговото първо заседание се провежда в Берлин на 15-ти октомври 1945 г., но по настояване на САЩ съдът се измества в окупираните от САЩ провинции Бавария и Баден-Вюртемберг. Съдебната зала в Нюрнберг е запазена цяла въпреки ожесточените бомбардировки на Англия и САЩ и е достатъчно голяма, за да може да събере всички обвиняеми, служителите на съда, както и желаещите да отразят събитието журналисти.

От 24-мата обвиняеми са освободени трима. Това са политикът Франц фон Папен, икономическият министър на Германия Ялмар Шахт и Ханс Фрицше – ръководител на радиоотдела към министерството на пропагандата. На смърт са осъдени 13 души, ръководителят на организациите на Германската националсоциалистическа партия на труда Робърт Лей се самоубива в затвора. На доживотен затвор са осъдени трима души, трима получават присъди от 15 до 20 години затвор, а процесът срещу министъра на икономиката на отбраната Густав Круп е прекратен.
Последващи процеси
След главния процес между 1946 и 1949 г. се провеждат 12 допълнителни процеса, водени от американски военни съдии. В тях обвиняеми са 184 души: функционери на нацисткия режим в администрацията, армията, съдебната система, индустрията и SS. Основните обвинения, както и в главния процес са:
- Престъпления срещу мира
- Военни престъпления
- Престъпления срещу човечеството

Тук допълнително като престъпления срещу мира са дефинирани анексирането на Австрия и на Чехословакия. Прокуратурата се ръководи от американския бригаден генерал Телфорд Тайлър, основен участник в обвиненията и по главния процес. Образувани са шест съдилища, всеки с по трима съдии. Защитата на подсъдимите се поема от 200 адвоката, предимно германци. В 12-те процеса обвиняеми са 167 лекари, прависти, индистриалци, началници в полицията и SS, военни, чиновници и дипломати. От тях на смърт са осъдени 24 души, 20 – на доживотен затвор, 98 са с дългогодишни присъди, а 25 са оправдани. През 1950-те години канцлерът Конрад Аденауер помилва много от затворниците. От 24-те смъртни присъди са изпълнени 13.
Принципите на трибунала от Нюрнберг
1. Всеки човек, който извърши престъпление срещу международното право, следва да отговаря за това пред съда.
2. Дори националното право да не предвижда наказание за престъпления срещу международното право, извършителят трябва да бъде държан отговорен съгласно международното право.
3. Държавните ръководители и членовете на правителството също са отговорни за извършени от тях престъпления спрямо международното право.
4. Действането по заповед отгоре не освобождава извършителят от отговорност пред м,еждународен съд, стига извършителят да е можел да действа различно.

5. Всеки обвиняем в нарушение на международното право има право на справедлив съдебен процес.
6. Престъпления, наказаеми по международното право са
a) престъпленията срещу мира
b) военните престъпления
c) престъпленията срещу човечеството
7. Съучастието в гореспоменатите престъпления също представлява престъпление срещу международното право.



















