Как, къде и кога е създаден най-бългрският химн „Върви, народе възродени“?

Текстът на прочутия химн „Върви, народе възродени“ е написан на 15 май 1892 г. Негов автор е големият български писател и обществен деец Стоян Михайловски, който по онова време преподавал френски език в Русенската мъжка гимназия. Именно тогава той създава вдъхновеното стихотворение „Химн на Св. св. Кирил и Методий“, публикувано по-късно същата година в списание „Мисъл“.

Текстът се превръща във всеучилищен химн девет години по-късно, когато учителят по музика Панайот Пипков създава мелодията към него. Според запазените разкази това се случва напълно спонтанно през 1901 г. по време на час по пеене в Ловешкото петокласно мъжко училище. Докато ученик рецитирал стихотворението с въодушевление, Пипков бил така вдъхновен, че веднага започнал да записва нотите с тебешир върху черната дъска. До края на учебния час мелодията вече била готова, а учениците я научили и запели. Малко по-късно песента прозвучала и на училищното тържество.

Така се ражда химнът „Върви, народе възродени“. Първото му официално изпълнение е на 11 май 1901 г. – деня, в който Църквата почита светите братя Св. св. Кирил и Методий. Песента бързо се утвърждава като символ на българската просвета и делото на славянските първоучители. Още през 1902 г. тя вече се изпълнява във всички училища в страната по повод Деня на българската просвета и славянската писменост.

След 1944 г., заради идеологическите възгледи на тогавашната власт, в текста са направени промени. Редът „и Бог ще те благослови“ е заменен с „напред и все напред върви“, а стихът „духовно покори страните, които завладя със меч“ е променен на „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“. Някои куплети дори отпадат напълно от учебниците.

Въпреки това „Върви, народе възродени“ остава един от най-обичаните и вдъхновяващи български химни – песен, която и днес звучи тържествено на 24 май и носи духа на българската просвета, култура и книжовност.

Текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“: