Удобни – да, но еднократните чаши, използвани от над 1 милиард души по света всеки ден, може да вредят на здравето ви
Чашата, която поддържа кафето ви топло, може да е точно това, което го прави по-малко безопасно за пиене.
Ново проучване установи, че топлината може да освободи хиляди до стотици хиляди микропластмасови частици в напитката в зависимост от материала на чашата и температурата – откритие, което поставя под въпрос един от най-разпространените ежедневни навици в света.
Топлината и изборът на чаша имат значение
Проучването, публикувано в Journal of Hazardous Materials: Plastics, установи, че топлината е ключов фактор за отделянето на микропластмаса от еднократни съдове. Микропластмасата се отделя независимо от температурата, при която се съхранява напитката, но количеството нараства с покачването на температурата.
Изследователите анализираха данни от 30 рецензирани проучвания за отделянето на микропластмаса от различни пластмасови продукти, като се съсредоточиха върху фактори като температура и време на накисване.
Продуктите от полиетилен (PE), полиетилен терефталат (PET), полипропилен (PP) и полистирен (PS) показаха значително увеличение на отделянето на микропластмаса с покачването на температурата. Най-силно изразените ефекти се наблюдаваха в диапазона на високите температури, характерни за горещите напитки.
PE се използва широко в пластмасови чаши и подложки, PP – в кутии за храна за вкъщи и капаци, PS – в пенопластови чаши и опаковки за храна, а PET – в бутилки за напитки. Сред тях PET като цяло показа най-малко увеличение на отделянето с покачването на температурата, което говори за по-голяма топлинна устойчивост в сравнение с останалите видове.
В различните проучвания по-високите температури – особено над 60 градуса по Целзий – бяха свързани с по-рязко увеличение на много малките частици (под един микрометър) спрямо по-едрите, което подсказва, че топлината ускорява разрушаването на повърхността.
Чашите и кутиите за храна показаха значително по-силна зависимост между температурата и отделянето на микропластмаса в сравнение с бутилките, които обикновено са изработени от по-топлоустойчиви пластмаси и по-рядко се използват с горещи течности.
Степента на отделяне варираше значително в зависимост от материала и методологията на проучването. Някои изследвания установиха, че при определени условия и високи температури се отделят стотици хиляди – а понякога и повече – частици на литър вода.
Времето, през което напитката престоява в съда, се оказа по-малко решаващ фактор за отделянето на микропластмаса в сравнение с температурата.
Експериментът с чашата
За практическа проверка изследователите събраха стотици кафени чаши от два основни вида: пластмасови чаши от PE и хартиени чаши с полиетиленово покритие – такива, които изглеждат като хартиени, но имат тънък вътрешен пластмасов слой, осигуряващ водоустойчивост.
Проучването се състоеше от две части. Първата включваше анализ на съществуващи изследвания, а втората – реален експеримент. Въпреки че прегледът обхващаше няколко разпространени пластмаси като PE, PET, PP и PS, експерименталната част се съсредоточи конкретно върху два вида – идентифицирани като сред най-широко използваните за чаши за кафе навън.
В експеримента чашите бяха напълнени с пречистена вода – с отстранени минерали и йони, за да се избегне фоново замърсяване – при 5 и 60 градуса по Целзий, симулирайки температурите на студено и горещо кафе. Водата престоя 30 минути, покрита, за да се предотврати замърсяване от въздуха. Тази продължителност бе избрана, за да отразява типичното време на контакт с напитката, а не дългосрочно съхранение. След това отделената микропластмаса беше събрана чрез филтриране и анализирана.
Авторите отбелязаха, че температурата сама по себе си не отразява напълно реалните условия, тъй като фактори като киселинността на кафето и мазнините от млякото биха могли допълнително да влияят върху отделянето на частици от пластмасата.
И двата вида чаши отделяха микропластмаса и при двете температури, но пластмасовите чаши от PE отделяха повече от хартиените с PE покритие. Повишаването на температурата от студена до гореща увеличи отделянето на микропластмаса от PE чашите с около една трета, докато при хартиените чаши с PE покритие увеличението беше значително по-малко.
При изследване на вътрешните повърхности под микроскоп изследователите установиха, че излагането на топлина увеличава грапавостта на повърхността на полиетиленовите чаши – получава се по-неравна, увредена повърхност, от която по-лесно се отделят частици.
Химическите анализи не показаха съществени промени в химичния състав на пластмасите след нагряване, което означава, че увеличеното отделяне се дължи на физическо разрушаване на повърхността, а не на химически разпад.
Авторите изчисляват, че при консумация на една гореща напитка от около 300 мл на ден човек може да погълне приблизително 360 000 микропластмасови частици годишно от PE чаши, в сравнение с около 240 000 частици от хартиени чаши с PE покритие.
По-сложно от един етикет
Лиза Цимерман, водещ автор на преглед от 2025 г. върху микропластмасата от опаковки за храни, която не е участвала в проучването, заяви, че отделянето на микропластмаса зависи от много повече неща, отколкото само от обозначението PE или PET върху продукта. Дори две пластмаси, определени като полиетилен, могат да се различават съществено по химичен състав и производствени процеси – а това влияе върху броя на отделяните частици.
„Конкретният продукт и начинът на работа с него определят отделянето на микропластмаса“, каза тя пред The Epoch Times, като отбеляза, че по-интензивното разклащане и по-високите температури водят до отделяне на повече частици в сравнение с по-внимателното боравене и по-ниските температури.
Джейн Мунке, изпълнителен директор и главен научен директор на Форума за опаковки на храни в Цюрих, заяви пред The Epoch Times, че хартиените кафени чаши обикновено се наслагват по време на транспортиране и съхранение. Външната страна на една чаша може да влезе в контакт с вътрешността на друга – процес, известен като контактна миграция – при което печатарските мастила, ако са нанесени, могат да се прехвърлят върху повърхността, влизаща в контакт с храни, и да преминат в горещите напитки.
„Тъй като печатарските мастила често съдържат опасни химикали, това може да породи сериозни опасения за здравето“, каза Мунке.
Защо учените са загрижени за микропластмасата
В световен мащаб всяка година се изхвърлят приблизително 250 до 300 милиарда еднократни чаши. Все повече данни сочат, че тези всекидневни предмети може да са и значителен източник на излагане на микропластмаса.
Някои проучвания предполагат, че излагането на микропластмаса може да предизвика възпаление, оксидативен стрес и имунни реакции, но изследователите предупреждават, че все още няма консенсус колко точно се натрупва в тялото и какви могат да бъдат дългосрочните последици.
„Доказателствата са достатъчно убедителни, за да сме загрижени“, каза Дезире ЛаБо, лекар-учен и епидемиолог в Станфордската медицина и един от основателите на интердисциплинарната работна група на Станфорд по пластмаси и здраве, пред The Epoch Times.
Sophia Young, изследовател на микропластмасата в Университета на Алберта, заяви пред The Epoch Times: „Пластмасите са навсякъде около нас, така че пълното им избягване не е реалистично за повечето хора.“
Тя посочи, че най-ефективният начин за намаляване на излагането на микропластмаса е ограничаването на прекия контакт с пластмаси.
Как да се насладите на кафето си с по-малко замърсители
Практически съвети за намаляване на излагането при употреба на пластмаси:
- Избягвайте загряването на храни или напитки в пластмасови съдове.
- Оставяйте много горещи храни или напитки да изстинат малко, преди да ги прехвърлите в пластмасови чаши.
- Когато е възможно, предпочитайте материали за многократна употреба без пластмаса – стъкло, керамика или неръждаема стомана.
- Пазете пластмасовите съдове от надраскване и увреждане – наранените повърхности отделят повече частици.
- Избягвайте пластмасата както в чашите, така и в уредите за приготвяне на кафе. Използвайте чайник от неръждаема стомана и кафемашини без пластмасови компоненти, а вместо капсули – метални филтри.
- Предпочитайте хартиени пакетчета чай или преминете към насипен чай, тъй като някои пакетчета съдържат пластмаса.
Много хора избягват пластмасите заради BPA (бисфенол A) – химикал, за който се смята, че може да нарушава хормоналния баланс. Саманта Романик, аналитичен химик в Environmental Working Group и молекулярен биолог, изучаващ здравните ефекти от излагането на микропластмаса, заяви пред The Epoch Times, че въпреки че много пластмаси са обозначени като „без BPA“, това не означава, че не съдържат други бисфеноли. Затова металът, стъклото и керамиката остават най-безопасният избор за горещи напитки.
Ако еднократните пластмаси са неизбежни, един от най-лесните начини да разберете от какво са направени е да проверите кода за рециклиране – число от едно до седем, отпечатано върху продукта, обясни Young. Тези числа обикновено съответстват на конкретни полимери като полиетилен, полипропилен или полистирен и могат да дадат приблизителна представа как даден материал се държи при нагряване.
Някои експерти посочват компостируемите чаши като алтернатива. Цимерман обаче предупреди, че дори еднократните чаши от компостируема пластмаса са все пак пластмаса и са също толкова склонни да отделят микропластмаса, колкото и конвенционалните.
„В някои случаи може да отделят дори повече, тъй като компостируемите материали са проектирани да се разграждат с времето“, каза тя.
Романик допълни, че компостируемите материали може да съдържат и допълнителни химикали, придаващи им разградимите им свойства.
Проучването не доказва, че еднократните чаши директно причиняват заболявания. То обаче показва, че топлината и материалът на чашата влияят върху броя на пластмасовите частици, попадащи в напитката.
За тези, които искат да намалят общото си излагане на микропластмаса, един от най-простите начини да започнат е да променят един ежедневен навик – и да изберат по-добра чаша.
Рейчъл Ан Т. Мелегрито изготви този материал.
