Брюксел се готви да разшири тарифите и квотите в множество сектори, за да защити европейската индустрия от субсидирания китайски износ
Европейският съюз се подготвя да разшири вносните квоти и митата върху китайски стоки. Брюксел предупреди, че субсидираният износ оказва нарастващ натиск върху европейската индустрия.
Европейският комисар по индустрията Стефан Сежурне заяви пред Financial Times, че блокът ще „прилага защитните клаузи по-широко в различни сектори“. Той изтъкна преди заседание на Комисията, посветено на отношенията с Китай, че продължителните търговски разследвания твърде често не успяват да защитят засегнатите индустрии навреме.
Предложеният подход би дал възможност на ЕС да реагира на резки скокове във вноса, като въвежда тарифни квоти или допълнителни мита върху стоките, постъпващи на пазара на блока. Според правилата на Световната търговска организация (СТО), защитни мерки могат да се прилагат, когато внезапното нарастване на вноса причинява или застрашава да причини сериозни щети на местните производители.
Европейската комисия вече прилага такива мерки по отношение на вноса на стомана и през последните две години разшири търговските разследвания, свързани с китайски продукти.
„Целта ни не е да скъсаме с Китай“, заявиСежурне, „а да постигнем истинско пребалансиране.“ Думите му отразяват по-широката промяна в политиката на ЕС след пандемията от COVID-19 и руското нашествие в Украйна, които разкриха уязвимата зависимост на Европа от чужди вериги на доставки в сектори като енергетика, производство на батерии и добив на критични суровини.
През 2023 г. Европейската комисия прие Стратегия за икономическа сигурност, която призова за намаляване на т.нар. „стратегически зависимости“, без обаче да се стига до пълно икономическо разграничаване от Китай.
Оттогава европейските институции възприеха термина „намаляване на риска“ вместо „разединяване“, за да опишат тази политика.
Според Евростат, Китай остава най-големият източник на вносни стоки за ЕС през 2025 г., като търговският дефицит на блока с Пекин достига 360 милиарда евро (около 420 милиарда долара).
Европейски служители посочват, че китайската държавна подкрепа за производствения сектор засилва натиска върху редица европейски отрасли – сред тях химическата промишленост, производството на металорежещи машини, слънчевото оборудване и електромобилите.
Китай отхвърля обвиненията, че износът му се облагодетелства от несправедливи субсидии, и остро критикува наложените от ЕС мита върху китайски електромобили.
Миналата година Брюксел въведе допълнителни митавърху произведени в Китай електромобили, след като антисубсидийно разследване установи, че китайските производители са се ползвали от държавна подкрепа, нарушаваща конкуренцията на европейския пазар.
Пекин оспори мерките пред СТО, като определи митата като протекционистки и несъвместими с международните търговски правила. За разлика от антидъмпинговите мита, защитните мерки могат да се прилагат едновременно спрямо вноса от много на брой страни.
Търговски юристи и браншови организации предупреждаваха преди това, че защитните мерки са твърде груб инструмент – те могат да засегнат не само конкурентите, но и съюзниците.
Защитните мерки на ЕС в стоманодобивния сектор вече срещнаха критики от страна на редица търговски партньори, които твърдят, че ограниченията несправедливо затрудняват достъпа им до европейския пазар.
Сежурне предупреди още, че бездействието рискува да задълбочи разделенията вътре в блока.„След три-четири години страните ще кажат: „не успяхте да ни защитите““, заяви той преди петъчното заседание на Комисията, посветено на Китай.
Франция настоява за по-строги търговски защитни мерки от години насам, докато Германия и Испания като цяло заемат по-предпазлива позиция заради тесните си икономически връзки с Китай.
Дебатът се разгоря с нова сила, докато Брюксел разгръща по-широка индустриална стратегия за стимулиране на вътрешното производство на стратегически стоки.
Законът на ЕС за критичните суровини, приет през 2024 г., поставя конкретни цели за намаляване на зависимостта от отделни държави доставчици на ключови минерали, необходими за стратегически технологии.
Законът за нетно-нулевата индустрия, също приет през 2024 г., въведе сходни мерки за разширяване на европейския производствен капацитет в областта на продуктите с нулеви нетни емисии.
Успоредно с това системата за разрешаване на търговски спорове на СТО трудно успява да се справя бързо с търговските конфликти след години на институционален застой.
Европейски служители все по-настойчиво изтъкват, че действащите глобални търговски правила реагират прекалено бавно на бързите промени в китайското промишлено производство и мащабите на държавната подкрепа.
През идните месеци Комисията се очаква да продължи разискванията относно нови мерки за търговска защита, докато държавите членки спорят докъде трябва да стигне Европа в усилията си да намали икономическата си зависимост от Китай.
Reuters допринесе за този материал.
