210 години след премиерата шедьовърът на 24-годишния композитор продължава да владее оперните сцени – от скандалната първа вечер до триумфа, който признава дори Бетовен
След премиерата на „Севилският бръснар“, преди 210 години, през 1816 година, популярността на 24-годишния маестро става толкова голяма, че самият Стендал пише:
В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. А това е един композитор, който още няма тридесет години.
Интересно е, че своите 39 опери Росини създава до 37-годишната си възраст, след което престава да пише активно.
1816 година е сред най-щастливите в живота на „Лебеда от Пезаро“ – Джоакино Антонио Росини (1792–1868), а също и в историята на операта. На 20 февруари 1816 г. вижда белия свят неговият шедьовър – комичната опера „Севилският бръснар или напразната справедливост“ (Това е пълното й заглавие!). За тази очарователна творба и до днес се разказват много истории, като някои от тях звучат като истински легенди.
Струва си да припомним сега Анри Бейл или Стендал, съвременник и страстен поклонник на италианската опера и на самия Росини. Ето какво ни разказва той:
Пристигайки в Рим, Росини намира Барбайя, прочутия импресарио и собственик на големия римски театър „Арджентина“, потънал в неприятни разпри с местната полиция. А тя е наложила строга забрана върху всички оперни либрета под предлог, че съдържанието им било… „многозначително“!
(По онова време това прекрасно и романтично изкуство – операта, е било невероятно популярно, заемало е мястото на футбола и телевизията, било е в центъра на всекидневието на всички слоеве от обществото… Във Венеция по това време е имало 40 оперни театри, почти във всеки дворец на благородник. Славни времена, нали?!)
И Стендал продължава:
Когато народът е умен и незадоволен, всяка дума придобива значението на „намек“… Издебнал по-благоприятен момент, импресариото предлага на римския губернатор „прелестното“, по неговите думи, либрето на „Севилският бръснар“. Поетът Чезаре Стербини го написва по едноименната комедия на французина Пиер Огюст Карон дьо Бомарше (1732–1799), а преди това прочутият неаполитански маестро Джовани Паизиело го е използвал вече за опера със същото заглавие. И при това негова опера е също много хубава и се играе на много сцени в Италия и Европа!
Губернаторът на Рим, в този ден отегчен от безкрайни разговори за нрави и благоприличие, приема охотно предложението операта да бъде поставена.
Но ще подчертая, това съвсем смущава младия, 24-годишен, Росини; той е достатъчно умен и предвидлив, за да не прояви излишна скромност пред истинските заслуги. И бърза да напише до Паизиело в Неапол. Старият маестро, който притежава в значителна степен черти на истински гасконец и умира от завист заради успеха на младия и вече нашумял Росини, много любезно му отговаря, че посреща с „голяма радост избора на папската полиция и цензурата“ на неговата творба. Очевидно Джовани Паизиело е разчитал на шумен провал на младия си и самонадеян съперник.
Джоакино Росини обаче написва към „Бръснаря“ малък предговор, показва Паизиеловото писмо на всички меломани в Рим и се заема трескаво за работа. Само за 13 дни (!) музиката е напълно готова. Ала на премиерата римската публика намира творбата на младия композитор за… „скучна“ и „доста по-слаба“ от творбата на Паизиело и я освирква… Всъщност в случая става дума за предварително планиран провал или по-скоро за скандал, предизвикан от привържениците на стария Паизиело, който довежда до бягството на Росини от Рим.
За щастие, второто представление е истински триумф за автора и творбата му. Той не присъства на спектакъла, но след края му, публиката стига до неговия дом и го аплодира дълго и шум от улицата. Не след дълго „Фигаро“ на Росини става некоронованият крал на комичната опера на всички времена. Признава го дори великият Бетовен, който не обичал италианската опера.
„Севилският бръснар“ у нас
У нас „Севилският бръснар“ има дълга и пребогата история.
Първата постановка е през 1922 г. на столична сцена, следват редица други, също в София, а след това и в Стара Загора, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Плевен, Благоевград, където държава открива оперни театри. Общият брой на постановките все още не е уточнен, но заедно с тези на учебните сцени във вече несъществуващите опери във Враца и Сливен, доближава цифрата 100!
В ролите на Фигаро, Розина, Граф Алмавива, Дон Базилио и Дон Бартоло са се превъплъщавали редица именити наши изпълнители като Гяуров, Гюзелев, Михаил Попов, Петър Райчев, Илия Йосифов, Павел Куршумов, Николай Здравков, Михаил Люцканов, Кирил Кръстев, Асен Селимски, Мария Золотович, Петя Иванова, Екатерина Апостолова, Павел Елмазов, Павел Герджиков и още редица други прекрасни певци и артисти. Гостували са и прочути артисти от чужбина, сред които най- ярък спомен остави румънският баритон Николае Херля, признат от критиката за един от най- добрите изпълнители на главната роля в света.
Сред най- успешните постановки са тези на режисьорите: Петър Райчев, Драган Кърджиев, Илия Иванов, Николай Николов, Павел Герджиков и Пламен Карталов.
Росини – кулинар
Знаем, че Росини освен велик музикант е бил и забележителен кулинар. Сам е измислял оригинални рецепти за различни ястия и предястия, сред които и за…
…Салата от трюфели
(Едно наскоро открито писмо на Джоакино Росини)
До великата певица
Изабела Анджелика Колбран,НеаполМила и прелестна приятелко,
Бих искал сега да бъдеш за малко в Рим, за да видиш моя триумф. С всеки изминат ден „Севилският бръснар“ става все по-популярен и се харесва дори и на най-заядливите противници на новата школа в музиката. Серенадата на Граф Алмавива от първото действие тук се пее всяка нощ по улиците, голямата ария или каватината на Фигаро е коронен номер за баритоните, а кватината на Розина – вечерна песен, с която всяка местна красавица си ляга да спи, за да се събуди на сутринта с фразата „Линдоро ще бъде мой!“.
Но, скъпа ми Анджелика, предполагам, че много по-интересна за теб от моята последна опера ще бъде рецептата за една нова салата, която аз наскоро измислих за радост на всички гастрономи в Рим.
Бързам да ти я съобщя: вземи подходящ съд, налей в него малко провансалско масло, добави английска горчица, малко лимонов сок, майонеза, пипер и сол на вкус. Разбъркай всичко това много добре, а след това прибави основното – ситно нарязани трюфели. Те ще придадат на салатата много изтънчен вкус, достоен за всеки истински гастроном. Секретарят на кардинала, с когото се запознах тези дни, апостолски ме благослови за това изобретение.
Но да се върнем към „Бръснаря“. Във второто действие, което, откровено казано, отстъпва на първото, най-много ми харесва дуетът на Алмавива, преоблечен като учител по музика, под името Дон Алонзо, с Доктор Бартоло, настойникът на Розина… По-малко ми се нрави квинтетът, в който болният от треска Дон Базилио си отива и отново се връща. Готов съм да призная пред всеки, че този номер от операта на Маестро Паизиело по същия сюжет е доста по-грациозен от моя…
За себе си, Анджелика, мога да кажа, че сега живея доста добре тук, в Рим. Имам много голям успех сред местните хубавици, но съм направо отчаян, че в този загубен град почти не се намират хубави пресни стриди…
Щях да забравя най-важното: започнах нова опера. Казва се „Ла Гадзетина“ („Вестничето“) и е по текст на Карло Голдони. Съвсем скоро ще я завърша.
Не ме забравяй, скъпа Анджелика!
Твоят Джоакино, Рим, февруари 1816 г.
През 1822 г. Росини и Изабела Анджелика Колбран се женят и талантливата певица изпълнява главните роли в повечето от неговите опери.
Как се съчинява оперна увертюра?
(Писмо на Джоакино Росини. Датата и името на получателя не личат от ръкописа.)…
Съчиних увертюрата на „Отело“ в една слугинска стаичка в двореца Барбайя в Рим, където със сила ме заключи най-плешивият и най-свирепият от всички оперни директори и импресарии на Италия. Той ми подхвърли като на куче чинийка спагети и заплаши всички слуги да не ме пускат, докато не напиша и последната нота.
Написах увертюрата на „Крадливата сврака“ едва в деня на премиерата в… стълбищното помещение, където бях заключен от директора на „Ла Скала“ под надзора на четирима сценични работници. Беше им заповядано да взимат от мен ръкописа лист по лист и да го предават на нотописеца, който седеше на една масичка отвън, готов да го препише и да го предаде на оркестъра…
За „Бръснаря“ постъпих по-разумно: не съчиних нова увертюра, а просто взех една готова – за сериозната опера „Елизабета, кралицата на Англия“, която вече не се играеше. Публиката много я хареса и съвсем не разбра, че е стара – остана свръхдоволна!…
Увертюрата на „Граф Ори“ написах по време на риболов, нагазил до колене във водите на Сена, в приятното общество на сеньор Агуадо, испанец, прочут парижки банкер, който глаголстваше за състоянието на финансовото дело в родината си…
При подобни обстоятелства съчиних и увертюрата към моята последна, тридесет и девета опера – „Вилхелм Тел“. Що се отнася до „Мойсей“ – за тази известна опера аз просто не написах никаква увертюра…
