Как разочарованието на Бетовен от Наполеон вдъхновява създаването на една от най-великите симфонии в историята на класическата музика
На 18 май 1804 г. Наполеон Бонапарт е провъзгласен за император на Франция.
За останалата част от Европа това събитие със сигурност е съдбоносно. Монархът завладява кралства и преобръща политическия ред, като след себе си разпространява реформи като Наполеоновия кодекс. За Фердинанд Рис обаче това обявяване остава по-запомнящо се най-вече заради силното му въздействие върху неговия наставник Лудвиг ван Бетовен. Щом чува новината, композиторът изпада в ярост. По-късно Рис си спомня как избухливият му работодател ругаел и крещял: „Значи и той не е нищо повече от обикновен смъртен! Сега и той ще тъпче с крака всички права на човека, ще угажда единствено на своето честолюбие; сега ще се смята за по-висш от всички хора, ще се превърне в тиранин!“
За мнозина свои почитатели Наполеон първоначално изглежда като защитник на идеалите на Френската революция и освободител от стария аристократичен ред. Сред впечатлените от Първия консул на Франция беше не кой да е, а самият Бетовен, който го цени изключително високо. Той се възхищава на Наполеон дотолкова, че дори обмисля да му посвети Третата си симфония. Когато това решение може да му струва скъпо, той дава посвещението на своя покровител княз Лобковиц и вместо това озаглавява най-новия си шедьовър „Бонапарт“, като думите били красиво „изписани най-отгоре на заглавната страница“.
Но именно тази партитура скоро става обект на гнева на Бетовен. Рис разказва, че композиторът грабнал пресния ръкопис от масата, разкъсал заглавната страница и я хвърлил на земята. Макар историята да е била драматизирана и преувеличена, един факт остава сигурен. Според биографа Едмънд Морис „оцелял е преписвайки екземпляр на симфонията, в който името на императора е било заличено толкова яростно, че в хартията се е протъркала дупка“.
Така Симфония № 3 вече носи ново име – „Ероика“. Когато беше публикувана през 1806 г., тя излезе под заглавието „Героична симфония, композирана, за да възхвали паметта на един велик човек“.
Днешният запис на първата част, Allegro con brio, от Симфония № 3 в ми-бемол мажор „Ероика“ на Бетовен е в изпълнение на Берлинската филхармония и Херберт фон Караян. (Слушайте)
Третата симфония на Бетовен олицетворява това, което много историци наричат „героичния период“ на Бетовен. За разлика от „ранния период“, музиката на Бетовен се развива отвъд модела на Хайдн и Моцарт и става по-мащабна. Достатъчно е да чуете драматичните начални акорди на частта – смели и заявяващи присъствие.
Веднага след тях следва злокобна мелодия, изпълнена от ниските струнни инструменти. Този „героичен мотив“ е основната идея на частта, но завършва с обрати. Обърнете внимание на хроматичното до-диез при 0:12, което придава на мелодията усещане за незавършеност. Музиката със сигурност беше безпрецедентна по своя размах; само първата част е почти с дължината на цели раннокласически симфонии.
Само вземете драматичното напрежение в раздела при 5:32. Тежките акорди са подчертавани от пулсиращите дисонанси, които се появяват на всяка слаба част от такта. През цялата част „героят“ на музиката преминава през изпитания, които поставят характера му на проверка.
Оригиналността на творбата е уловена в едно особено вдъхновено композиционно решение. Започнете да слушате от 7:56 – преди кулминационния момент на завръщането на героичната тема – тихия шепот на струнните. Сред фактурата на мотива се появява една заблудена валдхорна, сякаш по погрешка. Всъщност влизането ѝ било толкова стряскащо, че Фердинанд Рис, присъствал на първата репетиция на творбата в двореца Лобковиц, скочил от мястото си и възкликнал: „Този валдхорнист! Не може ли да брои? Звучи ужасно грешно.“
Бетовен се обърнал и стрелнал с поглед своя ученик. Добавката е умишлена.
Избухването на Рис е разбираемо. Той е чул Бетовен да свири симфонията на пиано няколко месеца по-рано и още тогава усеща, че творбата е нещо изключително. Рис си спомня, че според „собствените думи“ на Бетовен това е „най-великото произведение, което е написал досега. … Небето и земята ще потреперят при нейното изпълнение.“
