Вицепремиерът Александър Пулев кани австрийския бизнес в стратегически проекти, високотехнологично производство и модернизацията на инфраструктурата
Близо 6 млрд. евро е натрупаният обем на преките австрийски инвестиции в България, а двустранният търговски оборот достига около 2 млрд. евро годишно. Данните поставят Австрия сред най-значимите икономически и инвестиционни партньори на страната.
Сега българското правителство иска следващата стъпка да бъде привличането на нови австрийски капитали в сектори с висока добавена стойност, високотехнологично производство, инфраструктура и стратегически проекти.
Това е станало ясно по време на срещата на вицепремиера и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев с посланика на Австрия в България Н. Пр. Андреа Икич-Бьом.
От традиционни инвестиции към икономическа трансформация
Според Пулев досегашните резултати са впечатляващи, но България трябва да надгради постигнатото.
Основната цел е страната да премине към модел, при който чуждестранният капитал не просто създава работни места, а носи нови технологии, по-висока производителност, иновации и по-голяма добавена стойност.
Това поставя Австрия в особено важна позиция.
Австрийският бизнес вече има сериозно присъствие в България и познава местната икономическа среда. Именно затова София вижда възможност съществуващото партньорство да бъде превърнато в платформа за нови индустриални и инфраструктурни проекти.
„Искаме да привлечем още повече инвестиции с висока добавена стойност и да осъществим цялостна икономическа трансформация към високотехнологично производство“, заяви Пулев.
Така посланието към австрийските инвеститори е: България не търси просто капитал, а партньори за промяна на структурата на икономиката.
По-малко бюрокрация и единен механизъм за големите инвеститори
Един от най-съществените акценти в разговорите е бил свързан с условията, при които стратегическите инвеститори могат да реализират проектите си. Правителството представя нов модел, при който инвестиционната дейност е концентрирана в рамките на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.
Предвижда се и централен координационен механизъм, в който да участват всички ключови институции – министерства и агенции. Идеята е големият инвеститор да не бъде принуден сам да преминава през сложен лабиринт от институции.
При стратегически проект държавата ще може да събере необходимите институции в общ механизъм и да координира процедурите. Това е опит да се промени един от хроничните проблеми на българската инвестиционна среда – бавната администрация и разпокъсаната институционална отговорност.
Ако механизмът работи ефективно, потенциалният резултат е по-кратко време от заявяването на инвестицията до реалното стартиране на проекта.
Австрийският бизнес получава покана да посочи пречките
Друг ключов приоритет е намаляването на административната тежест.
Правителството разработва реформа в пряк диалог с бизнеса и браншовите организации, като целта е проблемите да бъдат идентифицирани не само на административно ниво, а директно от компаниите, които ежедневно се сблъскват с тях.
Пулев е отправил специална покана към австрийските компании, които вече работят в България, да посочат конкретните пречки пред бизнеса и да дадат предложения за подобряване на средата.
Това е важен сигнал, защото чуждестранните инвеститори са сред най-преките „тестове“ за качеството на една икономическа среда.
За тях предвидимостта, ясните правила и бързите административни процедури често са толкова важни, колкото данъците и разходите за труд.
Именно върху необходимостта от стабилност, предвидимост и по-малко бюрокрация е акцентирала и австрийският посланик Андреа Икич-Бьом.
Частният капитал влиза в инфраструктурата
Особено голям потенциал се очертава в областта на публично-частните партньорства.
България подготвя ново законодателство, което трябва да създаде по-ясна и балансирана рамка за участие на частния сектор в стратегически проекти. Това може да се окаже един от най-важните инструменти за ускоряване на модернизацията на страната.
Причината е проста – необходимите средства за инфраструктура са огромни, докато публичните ресурси винаги са ограничени. Затова привличането на частен капитал може да позволи реализацията на повече проекти, при подходящ контрол и защита на обществения интерес.
Сред потенциалните направления са:
- инфраструктурни проекти;
- индустриални зони;
- стратегически национални активи;
- технологична и производствена инфраструктура;
- проекти за модернизация на публичната среда.
Пулев отправя недвусмислена покана към австрийските компании да се включат в този процес.
Австрия разполага със сериозен опит в инфраструктурата, технологиите и управлението на сложни проекти – експертиза, която България може да използва при ускоряването на собствената си модернизация.
Големият залог: как ще изглежда българската икономика след следващата инвестиционна вълна
Същественото в заявената политика е промяната на фокуса.
България вече не трябва да се състезава единствено с ниски разходи и относително благоприятна данъчна среда. Ако иска да се придвижи нагоре по веригата на стойността, страната трябва да привлече производства и услуги, които изискват технологии, квалифицирани кадри, научно-развойна дейност и модерна инфраструктура.
Точно тук австрийските инвестиции могат да имат стратегическо значение.
Една нова инвестиция с висока добавена стойност може да има ефект, който надхвърля конкретното предприятие – чрез местни доставчици, обучение на кадри, трансфер на технологии, нови експортни възможности и създаване на цяла екосистема около дадена индустрия.
Затова въпросът вече не е просто колко милиарда евро са инвестирани в България, а какво икономическо бъдеще могат да създадат следващите милиарди.
Дигитализацията – третият стълб на промяната
В разговорите е поставен и още един стратегически въпрос – дигитализацията.
Правителството я определя като ключов елемент от модернизацията както на държавата, така и на икономиката.
По-бързата и дигитализирана администрация би могла да намали разходите за бизнеса, да съкрати сроковете за обслужване и да ограничи необходимостта компаниите да преминават физически през множество институции.
В по-широк план дигитализацията е свързана и с конкурентоспособността на самата икономика.
България има възможност да използва европейския опит, включително австрийския, за да ускорява процесите, вместо всяка реформа да започва от нулата.
Австрия вече е тук. Сега въпросът е какво следва
Близо 6 млрд. евро австрийски преки инвестиции са значителна икономическа следа. Но срещата между Пулев и Икич-Бьом показва, че София иска да превърне натрупаното доверие в основа за следваща инвестиционна вълна. Тя би трябвало да бъде по-технологична, по-индустриална и по-свързана с инфраструктурната модернизация на България.
За страната това означава потенциал за нови производства, работни места с по-висока квалификация, технологичен трансфер и по-голяма конкурентоспособност.
За австрийския бизнес – достъп до пазар в ЕС, индустриална база, квалифицирани кадри и възможности за участие в мащабни проекти. Но ключът ще бъде в изпълнението.
Инвеститорите могат да бъдат поканени с политически декларации, но се задържат с предвидими правила, бърза администрация, работещи институции и реално партньорство. Именно това е големият тест пред новата инвестиционна политика.
България вече има доказано австрийско икономическо присъствие. Следващият въпрос е дали ще успее да превърне тези близо 6 млрд. евро не просто в статистика, а в трамплин към нова, по-технологична и по-конкурентоспособна българска икономика.
