Държавният глава призова Европа да подкрепи Тръмп в усилията му да има мир в Украйна
„Може би съм старомоден, но силно вярвам в демокрацията“. Това заяви президентът Румен Радев в отговор на въпрос на CNN, дали все още желае провеждането на референдум за въвеждането на еврото в България през 2026 г. Държавният глава даде интервю за журналиста Ричард Куест от CNN след участието си в Ташкентския международен инвестиционен форум. Президентът подчерта, че някои лидери вярват в технокрацията, други в движещата сила на икономиката. „Но ако няма демокрация, цялата социална конструкция е обречена. Затова инициирах провеждането на референдум за готовността ни да се присъединим към еврозоната през 2026 г.“, заяви Румен Радев.
На въпрос дали времето за референдум за въвеждането на еврото не е отминало Румен Радев напомни, че процесите са изключително динамични и всичко се променя много бързо, дори и в самия ЕС. Показател за това е напускането на съюза от Великобритания. Държавният глава отбеляза и че 18 от 27 държави членки са провели свои референдуми за присъединяването си към ЕС с обвързващото споразумение да приемат общата европейска валута.
Запитан дали може да се стигне до конституционна криза, ако министър-председателят продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум, държавният глава посочи, че конституционна криза няма и не може да има. „Това обаче би могло да подкопае обществения договор между правителството и българските граждани и доверието в институциите“, подчерта президентът. Румен Радев напомни, че през последните четири години в страната ни бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. „Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес“, добави държавният глава.
Румен Радев посочва също така, че получените позитивни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка са резултат на дългогодишна консервативна финансова политика, усилена работа и жертви и за всичко това са платили българските граждани. Президентът отбеляза, че в средносрочен и дългосрочен план се очаква еврото да донесе ползи за българската икономика, но липсата на консенсус в обществото ни не е за европейския път на страната, а дали България е готова да въведе еврото през 2026 г.
В отговор на въпрос за налаганите нови санкции от ЕС на Русия заради войната в Украйна Румен Радев призова „преди всичко да разберем и признаем какъв е резултатът от санкциите и кой е победителят от тези санкции“. Според държавния глава от политиката на санкции срещу Русия най-облагодетелстван е Китай, защото печели от евтините руски енергийни ресурси и от достъпа до военни технологии. С изтеглянето на своите компании от Русия ЕС е отворил големия руски пазар за компании от Китай. Резултатът: връзките между Русия и и Китай стават все по-силни.
Запитан как да се стигне до прекратяване на огъня и мирно решение, което да не облагодетелства агресията на Русия, Румен Радев отново подчерта, че международната общност „лети“ към изключително трудна политическа и морална дилема. „Американците наричат тази война “boots on the ground warfare”, заяви президентът. Това е битка за всеки инч територия и най-важният фактор в нея не са оръжията, а хората. Държавният глава посочи, че проблемът е, че наближава моментът, в който Украйна може да остане без хора, които да се бият за нея.
„От друга страна мислите ли, че Русия изобщо ще отстъпи Крим и другите области?“, попита президентът и добави, че сме изправени пред две опции. Първата е да се примирим с факта, че в 21-и век територии могат да бъдат завоювани със сила и да забравим за международното право и Устава на ООН. Другата – да изпратим войски на НАТО да бранят Украйна и да изтласкат Русия обратно до границите й от 1991 г., а това означава трета световна война с опустошителни, най-вероятно ядрени последици. „Това е най-голямата дилема“, посочи държавният глава.
Затова Румен Радев подчерта, че силно подкрепя усилията на новата администрация на САЩ да инициира мирен процес между Русия и Украйна. По думите на държавния глава налице са три инструмента за въздействие върху този процес – военен, икономически санкции и дипломация и все още не е мобилизиран пълният потенциал на дипломацията. Българският държавен глава заяви, че силно подкрепя усилията на Доналд Тръмп. „Вярвам, че той е прагматичен бизнесмен, който не приема опустошенията от която и да е война и моето разочарование е, че президентът Тръмп все още не намира достатъчно подкрепа в Европейския съюз за своите мирни усилия“, заяви Румен Радев. Президентът добави, че някои европейски лидери отказват да приемат реалността на бойното поле и това също е голям проблем.
„Тази война предизвиква нашата архитектура на сигурност, индустриална база, нашите икономики и социални системи. Но най-вече войната е предизвикателство за нашето критично мислене, за способността ни да осъзнаваме и анализираме всички стратегически и оперативни аспекти, да дефинираме желаното крайно състояние и какво означава победа“, каза още държавният глава. И добави, че войната в Украйна предизвика и способността на политиците да си поставят адекватни цели и да ги изпълняват по разумен начин.
„Имаме достатъчно проблеми у дома, за да се потопим в проблемите на Вашингтон, които са като океан в сравнение с нашето Черно море“ – така Румен Радев отговори на въпрос как възприема случващото се в момента в САЩ – бунтовете в Лос Анджелис, проблемите във Върховния съд и НАТО. На въпрос какво очаква от САЩ държавният глава заяви увереността си, че Америка може да бъде пример за демокрация и фактор на стабилност за света.
Предстои публикуване на информация за посещението на президента на република България в Казахстан и Узбекистан.
