При очакван ръст от 30% държавата предлага не решение, а по-непрозрачни сметки, които оставят потребителя без възможност за контрол
На фона на очаквано поскъпване на топлинната енергия с около 30%, темата за сметките за парно отново излиза на преден план – този път с обещание за „нова формула“ и по-справедливо разпределение на разходите. Вместо яснота обаче, промените пораждат нови въпроси: ще улеснят ли те потребителите или ще задълбочат усещането за непрозрачност и липса на контрол?
В това интервю адв. Мартин Костов коментира предложените изменения в начина на изчисление на т.нар. „сградна инсталация“, като поставя под съмнение тяхната ефективност и реалната им цел. Според него зад привидната реформа се крие опит за прехвърляне на системни проблеми върху крайния потребител – с риск от социално напрежение и нарастващ брой съдебни спорове.
Г-н Костов, представя се нова формула за „сградна инсталация“. Това реформа ли е или имитация?
По-скоро имитация. Когато сменяш формулата, но не и принципа, резултатът е същият – само че по-труден за разбиране. Това не е реформа, а прах в очите.
Защо точно сега се правят тези промени?
Моментът не е случаен. Очаква се увеличение на цената на топлинната енергия с около 30%. Вместо това да бъде обяснено честно, се предлага „нова методика“, която отклонява вниманието.
Казвате, че проблемът е в самия модел. Какво не работи?
Основният проблем е, че плащаш за нещо, което не потребяваш. Дори да си спрял радиаторите, пак получаваш сметка за „сградна инсталация“. Това е абсурд, който съдилищата вече са критикували.
Новата формула уж отчита спецификите на сградите. Това не е ли по-справедливо?
Не, ако няма прозрачност. Колкото по-сложна става формулата, толкова по-малко хора могат да я проверят. Това не е справедливост, а непрозрачност.
Какъв риск създава това за потребителите?
Риск от масово неплащане и лавина от съдебни дела. Хората ще получават сметки, които не разбират и не могат да си позволят.
Кой печели от тази ситуация?
Системата като цяло – защото прехвърля неефективността си върху потребителя. Загубите по тръбите не се решават, а се разпределят.
Какво трябва да се промени реално?
Законът. Не наредбата. Трябва ясно ограничение – таксата за сградна инсталация да бъде максимум 10–15% от сметката. Всичко останало е половинчато решение.
Накратко – какво би трябвало да знаят потребителите?
Че новата формула няма да намали сметките им – само ще ги направи по-трудни за оспорване.
