Само пет молби са обявени в регистъра за първите два месеца от действието му. Адвокатът обяснява защо процедурата се оказва по-сложна от очакваното и кога личният фалит не е най-доброто решение
Два месеца след старта на Регистъра по несъстоятелност на физическите лица резултатите поставят въпроси за практическото приложение на новия закон. От 3 август до 2 октомври 2026 г. в регистъра са обявени едва пет молби, а открито производство все още няма. В Софийския районен съд са постъпили десет молби, но всички са установени като нередовни.
Защо обещанието за втори шанс се оказва трудно приложимо на практика, какви грешки допускат гражданите и кога личният фалит може да се окаже неподходящо решение? По тези въпроси разговаряме с адв. Мартин Костов от Софийската адвокатска колегия, който публикува и безплатен практически наръчник за гражданите, желаещи да се възползват от новата процедура.
Адв. Костов, два месеца след старта на регистъра има само пет обявени молби и нито едно открито производство. Как си обяснявате този резултат?
В публичния разговор за личния фалит три числа постепенно се превърнаха в своеобразна формула: десет минимални работни заплати, дванадесет месеца и десет евро държавна такса. И трите числа са верни, но нито едно от тях не е достатъчно, за да се разбере законът.
Първите два месеца показаха именно това. Регистърът работи от 3 август 2026 г., а към 2 октомври в него са обявени едва пет молби. В Софийския районен съд са постъпили десет молби и всички са нередовни. Не бих определил това като провал на закона. По-скоро става дума за сблъсък между опростената представа за личния фалит и действителните законови изисквания.
Какви са основните условия, на които трябва да отговаря човек, за да поиска личен фалит?
Минималната работна заплата за 2026 г. е 620,20 евро, което означава, че задълженията трябва да надхвърлят 6202 евро. Това обаче е само началото.
Член 8 от Закона за несъстоятелност на физическите лица не говори за всички дългове на гражданина, а за изискуеми парични задължения, които той не е в състояние да изпълнява в продължение на повече от дванадесет месеца.
Ключовата дума тук е „изискуеми“. Именно тя създава затруднения при самостоятелната преценка дали човек отговаря на условията.
Можете ли да дадете конкретен пример за разликата между общ дълг и изискуемо задължение?
Да вземем човек с два потребителски кредита и общ остатък от 22 000 евро. Той не плаща от четиринадесет месеца и смята, че многократно надхвърля законовия праг.
Ако обаче банките не са обявили кредитите за предсрочно изискуеми, изискуеми са само падежиралите и неплатени вноски. Ако те възлизат например на 4800 евро, юридически този човек остава под прага.
Ако едната банка е обявила предсрочна изискуемост преди осем месеца, целият остатък по съответния кредит става изискуем.
Тук възниква въпрос, по който все още няма установена съдебна практика: необходимо ли е задълженията над определения праг да са съществували през целия дванадесетмесечен период, или е достатъчно трайната невъзможност за плащане да е започнала преди повече от година, а прагът да е достигнат по-късно?
Законът допуска различни тълкувания.
Посочвате и друг неразрешен въпрос – коя минимална работна заплата трябва да се вземе предвид. Защо това е толкова важно?
Ако се прилага минималната работна заплата към датата на подаване на молбата, прагът за 2026 г. е 6202 евро.
Ако обаче се вземе предвид началото на дванадесетмесечния период, който при молбите, подавани сега, започва през 2025 г., тогава при минимална заплата от 550,66 евро прагът би бил около 5507 евро. Разликата е близо 700 евро и може да се окаже решаваща за допустимостта на молбата. Затова е важно тези неясноти да бъдат назовавани, вместо да се създават категорични очаквания.
В анализа си обръщате специално внимание на бързите кредити. Възможно ли е човек да установи, че всъщност дължи значително по-малко, отколкото претендира кредиторът?
Напълно възможно е. Много договори за бързи кредити съдържат такси за поръчителство, гаранция или експресно разглеждане, които съдебната практика все по-последователно приема за заобикаляне на законовия таван на разходите.
Когато договорът за потребителски кредит е недействителен по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, съгласно чл. 23 потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.
Например при кредит с главница 3000 евро кредиторът може да претендира 7400 евро. След съдебна проверка обаче задължението може да се окаже само 3000 евро, а ако част от главницата вече е погасена – и по-малко.
При няколко подобни кредита общият размер на действителните задължения може да падне под законовия праг. Тогава личният фалит не просто е ненужен, а може да се окаже недопустим. Ето защо първата стъпка трябва да бъде проверката на всеки договор поотделно.
Защо всички десет молби, постъпили в Софийския районен съд, са се оказали нередовни? Къде гражданите допускат най-много грешки?
Основните затруднения са свързани с документите и пълното представяне на финансовото състояние.
С Определение № 29179 от 12 август 2026 г. по гр. д. № 22831/2026 г. Софийският районен съд оставя молба без движение и изисква лично попълнена декларация, доказателства за имущество, доходи и задължения, банкови извлечения, план за погасяване, доказателство за уведомяване по ДОПК и внесена държавна такса.
Искането за спиране на изпълнителните дела е отхвърлено, защото нередовната молба не е подкрепена с необходимите писмени доказателства.
Важно е да се разбере, че молбата за несъстоятелност не е обикновен формуляр. Тя предполага пълно разкриване на финансовата история на длъжника – доходи, имущество, кредитори, плащания и сделки от предходните години. Молбата се подава в районния съд по настоящия адрес на длъжника, а не по произволно избран адрес.
Непълната документация води до забавяне, а през това време изпълнителните производства могат да продължат.
Законът поставя специално изискване за добросъвестност. Какво означава това на практика?
Добросъвестността не е просто морална оценка, а юридическо условие.
Член 9 от закона предвижда единадесет хипотези, при които длъжникът не може да се ползва от защитата. Сред тях са определени осъждания, неоправдано бездействие при възможност за труд през последната година, безвъзмездно разпореждане с имущество на значителна стойност през последните три години, укриване на информация, предоставяне на неверни данни и поемане на явно несъразмерни задължения.
Особено деликатен е въпросът с новите кредити. Законът не определя автоматично като недобросъвестен всеки човек, който е изтеглил нов заем, докато вече има други задължения. Необходимо е новото задължение едновременно да не е предназначено за основни жизнени потребности и да е явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника. Затова съдът трябва да разглежда хронологията на задълженията и предназначението на всяка получена сума.
Държавната такса е само десет евро. Означава ли това, че процедурата е достъпна и сравнително лесна?
Ниската държавна такса е правилно решение, защото високата входна такса би затворила вратата именно за хората, които са неплатежоспособни. Но десет евро не означават, че процедурата е проста или че няма други последици.
В хода на производството се установяват вземанията и имуществото, възможно е участие на синдик, изготвя се план за погасяване, а регистърът е публичен. Личният фалит не е частна договорка с банката, а публичен юридически статус.
Освен това не всички задължения се погасяват. Обезпеченията имат собствен правен режим, а наличието на единствено жилище под ипотека не означава автоматична защита.
Правилният въпрос не е дали всички дългове ще бъдат опростени, а какво ще бъде финансовото положение на човека след приключване на производството.
Какви могат да бъдат последиците за близките на длъжника, особено когато те са поръчители по кредитите му?
Това е един от най-важните въпроси, които трябва да се изяснят предварително. Необходимо е да се установи кои задължения могат да бъдат погасени, кои ще останат, какво имущество е изложено на риск и какъв доход ще бъде запазен за основните жизнени потребности.
Отделно трябва да се проверят последиците за поръчителите и солидарните длъжници. В България поръчител по кредита често е родител, съпруг или приятел.
Последиците за тези хора трябва да бъдат оценени преди подаването на молбата, а не след като кредиторът насочи претенциите си към тях.
Могат ли хората, които нямат средства за адвокат, да получат безплатна правна помощ?
Да, и това е възможност, за която много граждани не знаят. Националното бюро за правна помощ може да осигури безплатна помощ за подготовката на документите и процесуално представителство. Гражданите могат да поискат такава помощ от самото бюро, чрез някой от 27-те регионални центъра за консултиране или чрез искане до съда заедно с молбата.
Това е особено важно, когато виждаме, че първите производства се затрудняват още на етапа на подаване на документите.
В кои случаи бихте посъветвали човек да не пристъпва към личен фалит, а да потърси друг начин за защита?
Личният фалит не е универсално решение.
Ако дългът е увеличен чрез недействителни такси, по-подходящият път може да бъде тяхното оспорване.
Ако срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение, краткият срок за възражение е много по-неотложен от подготовката на молба за несъстоятелност.
Ако финансовото затруднение е временно, предоговарянето на задълженията може да бъде по-разумният избор.
Личният фалит е еднократен инструмент и не бива да се използва, когато съществува по-бърз и по-евтин начин за защита.
В отговор на затрудненията на гражданите сте подготвили безплатен наръчник за личния фалит. Какво съдържа той и на кого може да бъде полезен?
Наръчникът е предназначен за хората, които обмислят да поискат откриване на производство по несъстоятелност, но не са сигурни дали отговарят на законовите условия и какви документи трябва да подготвят. В него са описани необходимите документи и най-често допусканите грешки при подаването на молбата.
Целта е гражданите да могат да се ориентират по-добре в процедурата и да избегнат пропуски, които водят до забавяне.
Материалът е напълно безплатен и е достъпен на сайта ми.
Как в крайна сметка трябва да се измерва успехът на новия закон – с броя на подадените молби или с реалните резултати за гражданите?
Слабият интерес през първите два месеца не е непременно лош знак. Успехът на закона няма да се измерва само с броя на подадените молби.
По-важно е дали добросъвестните длъжници действително ще получават втори шанс, дали кредиторите ще получават справедливото удовлетворяване, което законът им гарантира, и дали съдилищата ще успяват да разграничават трайната неплатежоспособност от временните финансови затруднения и недобросъвестното поведение.
Пет обявени молби за два месеца показват, че вторият шанс не започва с молбата до съда.
Той започва с точната сметка, с проверката дали дългът действително съществува в претендирания размер, с пълната финансова история и с честния отговор дали конкретният човек отговаря на изискванията на закона.
__________________________________________
Полезна информация за читателите
Безплатният наръчник за личния фалит, подготвен от адв. Мартин Костов, е достъпен на адрес:
https://martinkostov.bg/naruchnik-lichen-falit/
Наръчникът съдържа информация за необходимите документи и най-честите грешки при подаване на молба за несъстоятелност на физическо лице.
Интервюто е подготвено въз основа на правен анализ на адв. Мартин Костов, отразяващ нормативната уредба и публично достъпната съдебна практика към 2 октомври 2026 г. Съдебната практика по ключови въпроси на чл. 8 и чл. 9 от Закона за несъстоятелност на физическите лица все още се формира.
