В прес съобщение от вчера Европейският парламент съобщава, че на база приета резолюция на ЕП от 12 юли 2023 г. относно присъединяването към Шенгенското пространство, България и Румъния трябва да са в Шенген до края на 2023 г.
ЕП посочва, че двете държави отговарят на всички критерии за присъединяване към пространството за свободно движение, като налагането на вето върху влизането им подхранва антиевропейските настроения и вреди на икономиката.
Приемането на новата резолюция
Понастоящем всички държави-членки на ЕС, с изключение на България, Кипър, Ирландия и Румъния, са част от Шенгенското пространство за свободно пътуване, което включва и държави извън ЕС – Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Европейската комисия е преценила, че България и Румъния са готови да се присъединят към Шенген, а Европейският парламент многократно е подкрепял присъединяването им, последно в резолюция от 5 октомври 2022 г. и в дебат от 14 декември 2022 г.
С резолюцията от 12 юли 2023 г. членовете на ЕП призовават Европейския съвет да одобри присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство за свободно движение до края на 2023 г.
В резолюцията, приета с 526 гласа „за“, 57 гласа „против“ и 42 гласа „въздържал се“, Парламентът подчертава, че двете държави вече са изпълнили необходимите изисквания за приемане в Шенген. Членовете на ЕП изразяват съжаление за решението на Съвета от 8 декември 2022 г. да отхвърли членството им, „без да представи никаква правна обосновка, свързана с критериите за присъединяване“. Едно по-голямо Шенгенско пространство без граничен контрол би направило ЕС по-силен, казват евродепутатите, като отбелязват, че всички държави членки имат право да се присъединят към Шенген, когато са готови.
Според Парламента фактът, че Румъния и България все още са извън зоната за безвизово пътуване, натоварва бизнеса и населението на двете страни в социален и икономически план. Гражданите на България и Румъния са дискриминирани, тъй като се сблъскват със закъснения, бюрократични трудности и допълнителни разходи при пътуване или извършване на стопанска дейност в чужбина в сравнение с техните колеги в Шенгенското пространство, се казва в приетата незаконодателна резолюция. Членовете на ЕП отбелязват, че закъсненията на граничните пунктове, с които се сблъскват румънците и българите, могат да продължат от няколко часа до дори дни – в сравнение със средно 10 минути без проверки на вътрешните граници – което също така влошава условията на труд на шофьорите на камиони.
В допълнение към вредите, които се нанасят на единния пазар на ЕС чрез възпрепятстване на свободното движение на стоки между европейските държави членки, в текста на резолюцията се посочват и „непоправимите щети“ за околната среда, които не съответстват на целите на Европейския съюз за неутралност по отношение на климата. Здравето на шофьорите, митническите служители и хората, живеещи в близост до граничните пунктове, е застрашено от повишеното замърсяване от хилядите превозни средства, чакащи да преминат границата всеки ден, тъй като всяка година се отделят около 46 000 тона CO2, посочват членовете на ЕП.
С резолюцията от 12 юли Европейската комисия е призована да направи оценка на алтернативните разходи и екологичните щети, които Румъния и България са понесли от юни 2011 г. насам поради „необоснования отказ“ за членство в Шенген, и се насърчава да анализира възможностите за финансова компенсация. Членовете на ЕП посочват, че настоящата ситуация „е инструментализирана от анти-европейска пропаганда, включително руска пропаганда“, и „подкопава капацитета на ЕС да насърчава своите ценности и доброто управление в трети страни“.
ВИЖТЕ СЪЩО
