Бунтовете във френските градове са най-новата проява на неспособността на страната да интегрира милионите млади мюсюлмански имигранти, но този проблем не се ограничава само до Франция, смята Соерен Керн (Soeren Kern), политолог, специализирал в областта на близкоизточната и трансатлантическата геополитика.
„Това, което виждаме, наистина е краят на мултикултурализма, какъвто го познаваме“, казва г-н Керн, ветеран от военновъздушните сили на САЩ от времето на Студената война, който се превърна в геополитически анализатор, в интервю за предаването на EpochTV “American Thought Leaders: NOW.”
„Френските политици внасят мигранти от Северна Африка и мюсюлманския свят от почти 50 години.“
„Това, което се случва сега, е, че след много десетилетия, в които тези хора са идвали и не са били интегрирани, има огромни социални търкания между полицията и много от тези имигрантски групи, които живеят в периферията на френското общество, особено в бедняшките квартали или в големите градове на Франция.“
Неотдавнашните ожесточени протести във Франция бяха предизвикани от фаталното прострелване на 17-годишния Нахел Мерзук миналия месец по време на полицейска проверка в парижкото предградие Нантер, където живеят десетки хиляди африкански и мюсюлмански имигранти.
След като досега са арестувани хиляди протестиращи, полицията предприе подготовки за 14 юли – официалният празник на Франция „Денят на Бастилията“. Френското правителство временно забрани продажбата на фойерверки, които са основна част от празника, посветен на насилственото сваляне на френското правителство през 1789 г.
Не точно като бунтовете на Джордж Флойд
Някои наблюдатели побързаха да сравнят фаталната стрелба по Нахел със смъртта на Джордж Флойд, докато е бил задържан от полицията в Минеаполис, която през лятото на 2020 г. предизвика широкомащабни вълнения в Съединените щати. Г-н Керн обаче заяви, че между двете събития има важни разлики.
„Размириците около убийството на Джордж Флойд бяха организирани от марксистки групи в САЩ“, каза той, визирайки радикалната лява организация „Животът на чернокожите има значение“ (Black Lives Matter – BLM) и анархокомунистическата „Антифа“. „Разликата е, че тези бунтове в Европа са очевидно спонтанни.“
„Те не са организирани от никакви ислямистки или марксистки групи. Това е просто омраза: силна омраза към френския народ и към френската държава сред голям брой младежи, които са безработни и имат много малко перспективи за нормален живот във Франция. Когато има такива случаи на полицейска бруталност, се появява това недоволство, което наистина излиза извън контрол.“
Това обаче не означава, че френската радикална левица не се възползва от хаоса, за да прокара антиполицейска програма, отбелязва г-н Керн. От друга страна, френската крайна десница също изразява антиимигрантска реторика, като определя всички имигранти като бунтовници и нарушители на реда.
„Истината наистина е някъде по средата“, каза базираният в Испания политолог. „Имате една част от тези мюсюлмански мигранти, особено от Северна Африка, които просто нямат перспектива да се интегрират. Техните родители или баби и дядовци са дошли във Франция преди 50 години, интегрирали са се добре и се преместват във френските предградия – изкачване по социалната стълбица. Сега имате тези мигранти от второ и трето поколение, които вече не са свързани с родителите си, но и реално не са приети от Франция.“
„Те са родени във Франция. Имат френско гражданство. Но всъщност са това, което аз наричам „граждани без гражданство“. Те наистина не се идентифицират с френската държава. Те не се идентифицират със страната на родителите си. И за тях да живеят в бедняшките квартали не е път нагоре. Това е нещо като задънена улица. Мисля, че това е истинският проблем.“
Реалността на имигрантските квартали
На въпрос за поведението на правоохранителните органи в европейските квартали, където мюсюлманските имигранти са станали мнозинство, г-н Керн отговори, че основният приоритет на полицаите там е просто да оцелеят.
„Това се наблюдава в много от големите френски градове, по-големите германски градове и до известна степен в Мадрид, в покрайнините на столицата, където има много, много голям брой имигранти, където местните европейци вече са малцинство“, каза той. „Това, което се случва, по същество е, че нормите на страните на мигрантите са законът по тези територии.“
„За полицията, пожарните служби, линейките – всеки вид представител на държавата – има нежелание да отиват в тези райони поради опасността, която може да ги очаква.“
Г-н Керн отбеляза, че когато Нахел е отказал да спре за пътна проверка, полицията е реагирала на опита му да избегне властите на реда, като го е застреляла.
„Проблемът е, че когато полицията работи в тези райони, нейните гледна точка и грижа № 1 е оцеляването“, каза той. „Те приемат, че всички в тези квартали са престъпници. Имигрантите възприемат тези нагласи на полицията като ксенофобски и дискриминационни, а това само поражда повече омраза към държавата.“
Въпреки че г-н Керн смята, че радикалните ислямисти не са изиграли съществена роля в този конкретен инцидент, той отбеляза, че ислямистки елементи са пуснали корени в много от тези квартали.
„В някои случаи, особено в Германия и Франция, имате ислямисти, които се възползват от отчаянието на младежите и им предлагат по-светло бъдеще чрез бъдещето на исляма. Така се стига до радикализация“, посочи той. „След това тези хора очевидно се опитват да наложат законите на шериата в своите квартали и „бариоси“(бедняшки райони – бел. прев).“
Размита национална идентичност
Според г-н Керн френското, както и други европейски правителства, не могат или не желаят да създадат ефективни интеграционни политики и това има много общо с особените настроения в деморализираната след Втората световна война Европа.
„След края на Втората световна война имаше общо усещане, че национализмът е причина за войните и че ако можеш да разводните това, което означава да си германец, и да разводните това, което означава да си французин – тоест наистина да размесиш това, което означава да си германец, това ще намали шансовете за война в бъдеще“, каза той. „Така че наистина тези неуспешни политики и тези неуспешни предпоставки продължават поне от 50 години.“
„Това не се ограничава само до Франция. То се разпростира и върху Германия, Белгия, Нидерландия, някои от скандинавските страни, а до известна степен и тук, в Испания, особено около Мадрид и някои от южните градове.“
Дори и европейските политици да започнат да признават провала на мултикултурализма, в настоящата правна рамка на Европейския съюз няма бързо решение на проблема, сподели г-н Керн.
„Според мен в момента наистина не може да се направи нищо, тъй като тези хора са европейски граждани“, каза той. „Те са родени тук. Те не могат да бъдат депортирани. А дори и да можеха да бъдат депортирани, законите на Европейския съюз и правата на човека правят това почти невъзможно.“
Проблемът с нелегалните имигранти, които влязоха в Европа с милиони през последното десетилетие, също не е по-лесен за решаване.
„Те извършват престъпления, защото не могат да си осигурят нормална работа. Затова се занимават с търговия с наркотици, кражби на портфейли и всякакви други дребни престъпления“, каза г-н Керн. „Тези хора биват арестувани и пускани, арестувани и пускани, защото европейските закони за правата на човека правят почти невъзможно депортирането на тези хора.
„Така че това, което видяхме във Франция, според мен е само началото на големи граждански вълнения тук, в Европа.“
Хаос във Франция: Откраднат суперавтомобил блъска магазин, разграбват мотоциклети
