47-ата сесия на Комитета ще се проведе в централата на ЮНЕСКО през юли 2025 г. под председателството на проф. д-р Николай Ненов
На 5 март 2025 г. Бюрото на Комитета за световно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) се събра, за да обсъди мястото на предстоящата 47-а сесия на Комитета, която ще се проведе от 6 до 16 юли 2025 г.
По искане на българските власти като тазгодишен домакин Бюрото се съгласи 47-ата сесия на Комитета за световно наследство да бъде организирана в централата на ЮНЕСКО в Париж, Франция, от 6 до 16 юли 2025 г. Както е планирано първоначално, сесията ще бъде организирана с финансовата подкрепа на Република България и под председателството на проф. д-р Николай Ненов.
Министър Мариан Бачев коментира
В интервю за национална медия министърът на културата Мариан Бачев подчерта, че факторът „време“ е бил решаващ за преместването на председателството на сесията от София в Париж, тъй като е имало непреодолимо забавяне в сроковете по организацията.
„Страната ни ще бъде представена по най-добрия начин в Париж – сърцето на ЮНЕСКО. В централата на световната организация ще бъде показано най-доброто от българското културно наследство и изкуство чрез различни съпътстващи събития“, каза още министър Бачев, като посочи, че България е била единствения кандидат за домакинството на 47-мата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.
Министърът поясни, че сесията на Комитета е ежегодно, мащабно събитие, в което участват между 2000 и 4000 висши държавни представители, международни служители и експерти от цял свят. За тях държавата домакин осигурява визи, настаняване, зали за провеждане на сесията и съпътстващите събития, кетъринг, транспорт и много други услуги. В първите дни на мандата на настоящото правителство е констатирано, че липсва изготвен цялостен бюджет и неговото финансово осигуряване, като забавяне в сроковете на организацията е причина за преместване на сесията.
„Няма да похарчим 20 млн. лв., а вероятно около 5 млн. лв., което е важен фактор в настоящата ситуация на бюджетна дисциплина. Решението на Министерския съвет бе взето в постоянен диалог със секретариата на ЮНЕСКО на най-високо ниво“, добави министърът.
Той сподели, че „запазване на статута ни на страна – официален домакин, и на български представител като председател на сесията в лицето на проф. Николай Ненов – е безспорен успех за правителството, което бе поставено в техническа невъзможност от своите предшественици да реализира проекта в София.“
Българските обекти в списъка на ЮНЕСКО
В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти номинирани и одобрени по Международната програма за световното наследство на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО.
Програмата има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с изключително културно или природно значение за общото наследство на човечеството. При определени условия обектите от списъка могат да получат финансиране от Фонда за световно наследство. Програмата е създадена с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която е приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г. Към октомври 2024 г. държави – страни по Конвенцията за световното наследство, които са я ратифицирали, са 196 страни.
По настоящем списъкът на световното наследство включва 1223 обекта, които са част от културното и природното наследство и за които Комитетът за световно наследство счита, че имат изключителна универсална стойност. Те включват 952 културни, 231 природни и 40 смесени ценности в 168 държави – страни по Конвенцията. България, ратифицирала Конвенцията на 7 март 1974 г., към момента има 10 обекта в списъка на ЮНЕСКО:
Културно наследство – 7 обекта:
- Древният град Несебър (1983 г.)
- Боянската църква (1979 г.)
- Мадарски конник (1979 г.)
- Рилски манастир (1983 г.)
- Скално-изсечени църкви в Иваново (1979 г.)
- Тракийска гробница в Казанлък (1979 г.)
- Тракийска гробница в Свещари (1985 г.)
Природно наследство – 3 обекта:
- Древни и първобитни букови гори в Карпатите и други региони на Европа (2007, 2011, 2017, 2021 г.)
- Национален парк „Пирин“ (1983 г., 2010 г.)
- Природен резерват „Сребърна“ (1983 г.)
Онлайн карта на световното наследство
Платформата за онлайн карта на световното наследство (World Heritage Online Map Platform) е географската информационна система (GIS) за обектите на световното наследство. Тя стартира по време на разширената 45-та сесия на Комитета за световно наследство (Рияд, 2023 г.). С помощта на усъвършенствана многофункционална търсачка за точно визуализиране и извличане на данни този иновативен инструмент, свързан със съществуващите бази данни на ЮНЕСКО, филтрира и показва геореферирани полигони на границите и буферните зони (ако има такива) на обектите на световното наследство върху различни базови карти, подходящи за различни цели.
Платформата има за цел да улесни именно разбирането на границите на обектите на световното наследство и техните буферни зони, като по този начин позволи по-добро и по-ранно идентифициране на потенциалните въздействия върху тяхната изключителна универсална стойност, и да подпомогне държавите – страни по Конвенцията, да подобрят мониторинга на състоянието на опазването на обектите на тяхна територия.
