• За нас
  • Пишете ни!
събота, 25 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство Българска история и култура

Панагюрското златно съкровище – уникален поглед в миналото

отКерка Кунчева
21 август , 2022
Панагюрското златно съкровище – уникален поглед в миналото

Прочутото панагюрско съкровище в главна зала на РАМ - Пловдив, на заден фон братя Дейкови, откривателите на съкровището (снимки: Делчо Кунчев)

Днес почти всеки е виждал изображение или е гледал филм за Панагюрското златно съкровище…

То се състои се от девет съда с тегло над 6 килограма чисто злато, датирани към края на IV началото на III в.пр.Хр.. Богатата украса и прецизната изработка с висока художествена стойност разкриват връзката на тракийската и персийско-елинистичната цивилизации, по-конкретно използването на специални съдове за религиозни приношения към обичаите.

trakijsko sykroviste4
Ритон – протоме на козел, сцена с четири древногръцки божества и изписани с пунктир до главите техните имена – Хера, Артемида, Аполон и Нике, Регионален Археологически Музей – Пловдив

Хипотезите за мястото на изработката и предназначението на комплекта не са малко. Те може би са притежание на одрисите в древността по нашите земи, а може и да са пътували с керван и просто да са останали като завоевание на някой местен владетел. Съдовете са намерени през 1949 г. на 2 километра от Панагюрище при добив на глина в местността „Мерул“ от тримата братя Дейкови. Почти като в приказката за златната ябълка.

merul
Местността „Мерул“ край Панагюрище, където е намерено съкровището


Четирите ритона са с форма на животински глави, трите кани – с женски. Върху съдовете могат да се оприличат различни сцени и герои от старогръцката митология, гръцки символи и персийски декорации. Един от ритоните би могъл да представлява сватбения пир на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са оформени като глави на амазонки, но биха могли да са и на древногръцки богини или на тракийското божество Кибела. Повечето от дръжките са тела на кентаври.

trakijsko sykroviste6
Ритон с глава на елен – лопатар и дръжка с лъв и жена, сцени с Тезей и Херакъл, Регионален Археологически Музей – Пловдив

Съкровището се допълва от богато инкрустирана амфора и една прелюбопитна ритуална фиала от различно по вид злато, които според изследователите не са поръчани заедно с останалите седем. Една от загадките са множеството негърски глави, концентрично разположени по фиалата, както и на двата странични отвора за пиене на амфората, за които съществува хипотеза, че всъщност са глави на атланти…

trakijsko sykroviste3
Амфора – ритон, дръжки на кентаври, сцена „Седмината срещу Тива“, сцени с Херкулес и Херакъл, Регионален археологически музей – Пловдив

Но, за да не се губим в превода на множеството възможности и догадки, нека просто приемем факта, че това е един от съвременните символи на българска национална идентичност, с които ни познава светът… Древност, толкова богата и вдъхновяваща, че възкресяването ѝ е нужно, за да намерим себе си, чрез изгубените си през мрачните векове исторически клони и корени.

trakijsko sykroviste
Фиалата е от различно злато, различни са и символите по нея

Дали изкусно изработените съдове са създадени в Лампсак, древногръцка колония на южно Черно море, в днешна Турция? Или са дело на майстор от Одриското царство? Десетки въпроси повдига съкровището от Панагюрище… И всеки вижда онова, което съвпада с неговите представи за историята. Всяко съкровище ще се открива от хората, забулено с мистиката на изгубените традиции и връзки с предходната цивилизация.

trakijsko sykroviste5 1
Каничка – ритон, глава на Хера с дръжка на сфинкс и отвор с формата на лъв, Регионален Археологически Музей – Пловдив

Наблюдавайки бляскавите, но излъчващи и тъмнината на една отминала епоха съдове, си задавам въпроса: „Кое е истинското съкровище на България? Дали хората и днес почитат небето и земята, както са ги почитали предците им? Или това е краят на края на една тъмна и забулена в ритуали история?“

А сърцето ми на българка от Тракия ми отговаря: „Най-ценните пластове, които завинаги ще останат неразкрити, ако изберем илюзиите на съвремието, са вътре в нас, в предците и в децата ни!“

Керка Делчева Кунчева живее в Пловдив, родена е в Чирпан – родното място и на Пейо Яворов. Завършва „Връзки с обществеността“ в СУ „Свети Климент Охридски“. От малка пише стихове, творчеството ѝ е било отличавано на поетичния конкурс „Яворови дни“. Омъжена, с едно дете.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Новогодишна картичка от началото на XX в. (royalbulgariaincolour.com/

Коледни празници и обичаи в Следосвобожденска България

0
0
Сградата на Община Шумен - Първата българска община (снимка: shumenstories.com)

140 години от приемане на закона за местното управление

0
0
Стенопис от църквата "Свети Седмочисленици" в София. Сградата е построена в началото на 15-ти век като джамия. Идеята джамията да се преустрои в църква, както и за името ѝ, е на Петко Каравелов, чиято къща в съседство, на улица "Шести септември" днес е паметник на културата (снимка: Лилия Костова / "Епок Таймс")

Голяма Богородица – размисли за православния празник

0
0
Иван Станчов (снимка от архива на Карин Дом, Варна)

Историята на Иван Станчов – потомствен дипломат, филантроп и градинар

0
0
Икона на Св. равноапостолни княз Владимир (снимка: Интернет)

Свети княз Владимир – покръстителят на Киевска Рус и Русия – приема християнството от България

0
0
Част от многобройните трудове на професор Чилингиров, написани през 90-годишния му живот (снимка: личен архив / Фейсбук)

В Берлин на 90 години е починал проф. Асен Чилингиров – изкуствовед и историк

0
1
Паисий Хилендарски пише своята "История славянобългарска" в продължение на 3 години - от 1760 до 1762 г. (снимка: pintrest)

Честваме 300 години от рождението на Паисий Хилендарски

0
0
Свети Ефрем е канонизиран за светец през 1404 г. от Сръбската църква

На 15 юни Православието почита свети Ефрем – сръбски патриарх, българин по произход

0
0
Част от корицата на романа "Бенковски" на Яна Язова (снимка от архива на д-р Петър Величков)

Яна Язова възпява подвига на Христо Ботев в романа си „Бенковски“

0
0
Училищно шествие по случай 24 май (снимка: namoreto.net)

Текстът за химна на 24 май е създаден в Русе, музиката – в Ловеч

0
0
Свети свети Кирил и Методий са провъзгласени за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II на 30 декември 1980 г.

Православието празнува Деня на Свети свети Кирил и Методий

0
0
Кадър от филма "Второто освобождение"

Истината за „Второто освобождение“ на България – документален филм

0
2
Следваща публикация
Наум Кайчев, заместник председател на общата историческа комисия между България и РСМ, е доволен, че макар и с три години закъснение, публикуването на решенията за цар Самуил и светите просветители Кирил и Методий, Климент и Наум, вече е факт (снимка: БиТиВи)

Република Северна Македония официално призна: Самуил е български цар

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.