Историята е най-ценният учител. Неслучайно всяка тоталитарна система има две основни цели: да подчини медиите и да изкриви историята. Защото медиите разпространяват истината за настоящето. А историята – истината за миналото.
Разглеждам албума „Бомбардирана София“ на Пейо Колев. В мен оживяват разказите на моя баща за бомбардировките над София през 1943 – 1944 година, преживял ги едва 11-12 годишен. Семейството ни е живеело на пресечката на бул. „Волгоград“ и ул. „Екзарх Йосиф“, в самия център на столицата, където детството на баща ми и леля ми е било трагично белязано от въздушните удари над града ни.
Разглеждам албума с фотографии, запечатали трагичните преживявания на моите предци и на хиляди техни съвременници и се покланям пред автора му. Защото този албум ми помогна да разбера къде се крие причината за погледа от висота на моя баща върху делничната човешка проблематика. Преживял ужаса и носещ през целия си живот реалността на войната, той е стискал детската ми ръчичка с една-единствена радост над всичко – че ме разхожда из мирна София.
И ако по една или друга причина образователната ни система е неглижирала тази драматична българска действителност, и ако някои очевидци не са я разказали на децата и внуците си, за да не смутят безоблачното им мирно съществувание, то когато това знание идва към нас сега, нека не го подминаваме. Защото грехът от омаловажаването му ще трябва да бъде изплатен.
Гергана Димитрова Костова
На 10-ти януари 1944 г. над София е извършена най-опустошителната англо-американска бомбардировка. Убити са 750 души, ранените са 710. Снимката е направена между Царския природонаучен музей и Руската църква. В бомбардировката участват 220 бомбардировача „Летяща крепост“ и 110 изтребителя. Срещу тях излизат 39 български и изтребителя и 30 германски изтребителя. На снимката: унищожени сгради по улица „Иван Денкоглу“.При неравния бой на 10-ти януари загива германският летец Герхард Венгел от Кьонигсберг, който на 14-ти януари е трабвало да празнува своя 29-ти рожден ден. Неговият самолет и свален при Радомир, който също е сред бомбардираните населени места. Те са общо 131 на брой. На снимката: разрушени сгради на бул. „Княз Дондуков“След 10-ти януари българската столица е обхваната от паника, хората масово напускат града. Административният и обществен живот е блокиран. На снимката е несъществуващата вече улица „Търговска“, на заден план се вижда джамията в началото на бул. „Мария Луиза“София е бомбадирана няколко пъти и през 1943 г. Предложението за бомбардировки над България е на английския министър-председател Уинстън Чърчил. То е одобрено от Рузвелт и Сталин на Техеранската конференция (28.11. – 1.12. 1943 г.) На снимката на преден план се вижда Националният археологически музей. Разрушените сгради са изцяло съборени и днес на тяхно място се намира фонтанът пред президентството.Бомбардировките над България е случват още преди официалното решение за тях. Първоначално са непланирани, а след това Англия по своя инициатива бомбардира анексираните от България македонски градове Скопие, Велес и Ниш. Това се случва през октомври 1943 г. На снимката виждаме Българска народна банка, а пред нея – разрушена сграда в близост до двореца, който сега е Национална художествена галерия. Бомбардировките през 1944 г. започват на 4-ти януари в град Дупница, а хората са обстрелвани по улиците с картечници. Това се случва и във Враца на 24-ти януари. Жертвите от тези бомбардировки са 124 души. На снимката се вижда сграда на улица „Цар Калоян“, при входа към площада пред Ротондата. Разрушената църква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“. При бомбардировките почти изцяло е унищожена църквата „Свети Спас“. Днес на нейно място се издига статуята, наречена „Света София“ и банкова сграда. При бомбардировката на 10-ти януари е разрушено и Северното крило на университетската клиника. Бомбардираната Александровска болницаЦърквата „Свето Преображение Господне“ на ул. „Ралица“ 2 в квартал „Лозенец“Не са пощадени и храмовете на други вероизповедания. На снимката: Евангелкската църква на ул. „Солунска“ 49В аналите четем, че „докато американците са бомбардирали през деня и конкретни цели, основната цел на британците е била да всяват ужас в населението, затова са предпочитали нощните нападения. Те използват т.нар. „бомбени килими“, които разрушават всичко в радиуса на бомбардировките.“ На снимката се вижда изпепелената на 10-ти януари Столична община. Днес там се намира Гранд хотел „София“. На снимката: разрушени сгради на улица „Граф Игнатиев“. В София са изцяло разрушени 12 657 обществени и жилищни сгради.Разрушената къща музей на Иван Вазов. След като започва евакуацията на мирното население, започват и бомбардировките на Централна гара. Има сведения и за американски летци, които откриват картечен огън по бягащите по улиците хора.Невзривена двутонна бомба, намерена в старата Зоологическа градина. След кратка пауза бомбардировките са възобновени в средата на март. София е бомбардирана сериозно още пет пъти. На снимката: разрушени сгради по ул. „Генерал Йосиф Гурко“. Последната бомбардировка на София е на 17-ти април 1944 г. При нея са убити 128 души. На снимката: разрушени сгради на ул. „Г.С.Раковски“Българите започват да спасяват и възстановяват своята столица веднага след последната бомбардировка. На снимката: бул. „Мария Луиза“ в посока от Централна гара към „Света Неделя“Общо при бомбардировките в България са убити 4208 души, а ранени – 4744. На снимката: оцелели разчистват ул. Хан Аспарух“. Разчистване зад Народния театър. В годините на омраза и разделение е забравен подвигът саможертва на летеца Димитър Списаревски, който на 20-ти декември се забива в една от британските „летящи крепости“, за да не може тя да хвърли бомбите си над София. Но тъй като е патриот и антикомунист, той не пасва на комунистическата идеология, превзела България след поражението ѝ във Втората световна война. Днес, 80 години по-късно, родолюбиви българи се събират около благородната кауза да направят реплика на самолета на Димитър Списаревски. Той трябва да е готов през юни 2025 г., съобщава Орлин Георгиев от „Асоциация за история и бъдеще на българската авиация“.
Снимките са от книгата „Бомбардирана София“ с автор Пейо Колев.
