С население от 46 милиона и обширна територия, богата на природни ресурси, Украйна е най-голямата и най-значима от републиките, отделили се от Руската федерация през 1991 г. Половината от населението ѝ е рускоговорящо. Любопитен факт е, че Леонид Илич Хрушчов, съветският лидер от 1964 до 1982 г., е роден в Украйна и запазва украинския си акцент и маниери през целия си живот.
Руската история и православната религия започват именно от Украйна, заради което водещият антисъветски дисидент Александър Солженицин твърди, че Украйна е ключова част от Русия.
И наистина за 500 години е била. Но когато украинците решават да се отделят от Руската федерация, Кремъл признава суверенитета и териториалната цялост на новата държава.
Украйна е мултиетническа и много от гражданите ѝ са етнически руснаци. Имат ли право тези рускоговорящи украинци да изповдяват своята култура, наследство и ценности? Очевидно не.
Значителни промени на демократичните институции
Сегашното про-западно правителство в Украйна приема редица закони, чиято цел е т.нар. “дерусификация” на Украйна.
Правителството на Зеленски например забранява в Украйна да се учат руски книги и дори да се слуша руска музика. Според новоприетия закон в Украйна могат да се издават само книги, публикувани на украински, или на някой от езиците на ЕС.
Хенри Кисинджър, държавен секретар на САЩ от 1973 до 1977 г. има изказване, че „Западът трябва да разбере, че за Русия Украйна никога няма да бъде просто чужда държава. Руската история започва с историята на Киевска Рус. Оттам се разпространява руската религия. Векове наред Украйна е част от Русия. Руският черноморски флот – с който Русия всява респект в Средиземно море – се намира в Севастопол, Крим (след дългосрочно споразумение с Украйна).”
На 20 март украинското правителство консолидира властта си, като забрани всички опозиционни партии в Украйна. Въпреки че не успя да представи никакви доказателства за връзката на опозицията с руските власти, украинският президент обвини лидерите им, че „поставят собствените си амбиции и кариера над държавните интереси“.
На същия ден Зеленски подписа указ, с който национализира всички телевизионни канали в една контролирана от държавата платформа, като основание за това му дава въведеното военно положение в страната.
Според съобщение за медиите от президента “съчетаването на всички национални тв канали” в една информационна платформа за “стратегическа комуникация ” предотвратява “активното разсейване на информация” и “изкривяването на информацията”.
Президентът също така уволни на 17 юли главния прокурор и директора на службата за сигурност на Украйна. В социалните мрежи той обяви за 651 случая на държавна измяна сред прокурори и хора от службите за сигурност и обеща, че ще действа безкомпромисно с предполагаемите “предатели”.
“Те ще бъдат наказани” – заявява Зеленски.
Подкрепа от Запада
Въпреки противоречивата природа на някои от тези военновременни мерки Европейскта комисия – изпълнителната власт на ЕС – наскоро изрази подкрепата си за членството на Украйна в Съюза.
“Комисията препоръчва на Украйна да бъде дадена перспективата да стане член на Европейския съюз” – заявиха от комисията.
На 4 юли, след среща лице в лице със Зеленски в Украйна, австралийският премиер Антъни Албанийз обеща допълнителни $100 милиона (US$70 милиона) военна помощ за Украйна.
Австралийската помощ за украинското правителство достигна $390 милиона (US$270 милиона). Това е най-голямата подкрепа за страна, която не е член на НАТО и е повече от помощта, отпусната от 30 от 32-те държави, които са член на съюза, отговорен за сигурността на Европа. Австралийското правителство е изпратило в Украйна и значителен брой смъртоносни оръжия, включително ракети с широк обсег и тежки амуниции.
Според сенатор Джеймс Питърсън, бивш председател на Общия парламентарен комитет за разузнаване и сигурност, тази „важна инвестиция“ ще подсили смъртоносните и несмъртоносни военни способности на Украйна.
В коментар от 2 март тогавашният заместник-министър на отбраната Ендрю Хейсти заяви: “Не се съмнявайте: тази помощ ще намери пътя си към храбрите мъже и жени, защитаващи Украйна. Тя ще намери път към руската загуба на бойното поле, и тази загуба ще бъде съкрушителна.”
За мен подобна реторика е притеснителна – особено ако имаме предвид, че Русия е ядрена сила. Разбира се, ако целта е да накажем Русия за онова, което върши в Украйна, тогава има смисъл. Но ако целта е да предотвратим още кръвопролития, тогава това просто не е начинът да го направим.
Аугусто Цимерман е професор и юридически директор на Висшия нститут „Шеридан“ в Пърт, Австралия. Той е и президент на Асоциацията по юридическа теория на Западна Австралия, главен редактор на „Западноавстралийски юрист“, бил е член на комисията за юридическа реформа на Западна Австралия от 2012 to 2017 г. Цимерман е автор на множество книги, сред които „Теория на западното право“, „Християнските основи на общия закон“, „Пряката конституция на Бразилия“ (Direito Constitucional Brasileiro).
