Предпремиерата на филмовата дилогия „Вариации за цигулка“ с автор Сергей Комитски и режисьор Момчил Карамитев ще се състои на 25 октомври в кино „Влайкова“
Истинските кино любители, жадуващи да бъдат отново зрители на чисто човешки истории за изконни човешки ценности на широк екран, ще могат да утолят жаждата си с дилогията „Вариации за цигулка“, включваща новелите „Златният храм“ и „100 долара“.
Авторът Сергей Комитски и режисьорът Момчил Карамитев се обединяват около вечната тема за любовта. Любовта към ближния и към изкуството. Общото между двете новели е музиката, а краят на всяка е изненадващ.
Създаването на „Вариации за цигулка“
Не по-малко вълнуващо е създаването на новелите, за което разказва Момчил Карамитев:
„Всичко започна преди години на професионална сбирка на секция „Кинорежисьори“ в Съюза на българските филмови дейци. След тежките обсъждания, които проведохме, един от присъстващите, познат ми по физиономия, се приближи, усмихна се изпитателно и ми рече: „Колега, хвърлям ти ръкавицата за проект“… Стори ми се, че се шегува, но ме гледаше сериозно и изпитателно. Реших, че ще трябва да си мерим силите на канадска борба или направо да се бием… и се зачудих за какво му е това.
Не бях чувал или виждал режисьор да предлага проект за работа на друг режисьор. Именно това се случи тогава: Сергей Комитски, когото познавах като режисьор, ми предложи да режисирам негов сценарий. Никога няма да забравя този ден. Прочетох новелите и ги харесах! Имаше нещо много хубаво в тези истории – действието и в двете се развиваше преди Коледа и главните герои бяха музиканти. Едната беше по действителен случай. Когато я прочетох за първи път, не видях нищо специално за вършене от моя страна. В последствие обаче прозрях. Така заживях с двете истории и стисках палци проектът да бъде приет от комисия в НФЦ (Национален филмов център).
По това време съпругата ми страдаше от задълбочаващ се здравословен проблем и проектът беше единственият светъл лъч у дома. Потънал в семейни грижи, дори не разбрах кога е бил одобрен от комисията! Благодарен съм на продуцента и автора на сценария, че проявиха човещината и търпението, спрямо мен. Съпругата ми почина и след като се освободих от депресията, си рекох: „Сега ще посветя цялото си умение и желание на проекта, който ме очаква“.
Тогава обаче продуцентът ни заболя сериозно. Решихме да изчакаме и аз започнах да подготвям това, което се очаква от един режисьор. Със Сергей проведохме няколко прекрасни срещи, свързани с идеите ни около разказите. Гарнирахме ги с цветущи истории от житейския ни опит и с много хумор. Ако ги събера, бих могъл да създам великолепен филм. Така си допаднахме, че започнахме да обсъждаме и друг негов сценарий. Житейските ни позиции по много въпроси се доближаваха. Много бях щастлив, че в негово лице открих съмишленик.
Настъпи пандемията и макар срещите ни да се разредиха, продължавахме да коментираме филми, книги, обществени събития и да си разказваме нови и нови вицове и шеги. Той подхвана ремонт, а аз – преустройване на жилището и на живота си. От време на време се чувахме и с продуцента, който, въпреки сложната обстановка, се бореше успешно с болестта си.
След срещи с оператора и композитора успях да сформирам екип. Докато всички се притеснявахме за здравето на колегата продуцент, дойде новината, че Сергей е починал… Не можех да повярвам! Бях изгубил прекрасен и талантлив колега с непримирим дух и чудесно чувство за хумор, един верен приятел. Неколкократно съм губил хора, с които съм се чувствал близък, спокоен и готов да поема всякакви рискове и отговорности. Питах се защо. Реших, че сигурно не съм единственият, и се залових за работа. Липсваха ми срещите със Сергей, който имаше и богат режисьорски опит. Осъзнах, че е време да започна да разчитам на себе си за новелите.
Не мина много време и узнахме, че прекрасният актьор Николай Станчев от Пловдив, с когото вече работехме по една от ролите, също беше починал внезапно. Не беше лесно да преглътна и този факт. Николай беше много талантлив актьор. Бяхме измислили начин да играе своя герой и като възрастен, и като млад. Лицето му го позволяваше, поддържаше блестяща форма и работеше с голямо желание. Обичаше да говори и с часове обсъждахме биографията на образа му и предстоящите му задачи. С него и със съпругата му Ивана Папазова имахме приятни срещи. След тази новина си казах: „Ако оживея, ще завърша този проект, пък каквото ще да става!“.
След дълги разговори с хората от екипа някои от тях напуснаха и продължихме с останалите. По време на тези процеси до мен стояха верни приятели, някои подготвени, други – не чак толкова, но добри и сърцати. С тях успяхме да завършим започнатото.
След приключване на снимките, докато подбирахме заснетия материал, кученцето, което намериме с много усилия, също си отиде от този свят. Бяхме търсили дълго, но все не попадахме на подходящата животинка. Една вечер моята асистент-режисьорка Аглика ми се обади: „Открих нашия герой – кученце, което ще свърши работата!“. За няколко часа организирахме екипа и заснехме всичко с милия Креспо, който се представи блестящо! След приключване на снимките и той приключи артистичната си кариера.
Ето как „Вариации за цигулка“ стигна до екрана. Когато пробвах звука и визуалното качество на новелите, ме обхвана истинско вълнение – виждах образите, които създадохме със Сергей и с всички хора от екипа. Радостен от свършената работа, се зарекох, че някой ден ще опиша собствения си опит, невероятните приключения, които Сергей беше преживял при заснемането на своите филми, актьора, на когото толкова му се искаше да играе, и всичко, което се случи по време на създаването на „Вариации за цигулка“. Благодарен съм на Бог, че ми позволи да завърша този проект, както и да създам и други филми по по това време. Благодарен съм на хората, с които работих!
Международно признание
През май 2024 година, по време на прочутия кинофестивал в Кан, Момчил Карамитев представя незавършения все още проект „Вариации за цигулка“ на среща, организирана от синдиката на британските кинорежисьори. На срещата са раздадени награди Global Production Awards за продуценти, работещи в определени градове. Градът, в който са снимани двете незавършени новели, нашата София, стига до финала! Наградата печели град Брайтън в Англия. Организаторите обаче толкова харесват материалите за София и за новелите, че отделят на продукцията цяла страница от първото издание на авторитетното английско списание Screen International през месец октомври!
Синопсис
„Златният храм“
Сюжетът е делничен и обикновен като животът в столицата с нейните пренаселеност, забързаност и суета.
Уличният музикант Хрисимир Цанев (пенсиониран цигулар от Софийската филхармония) търси човешко общуване и взаимност с хората, които спират да послушат неговата музика и му дават по някоя монета. Но установява, че всеки от тях живее в свой ненужен на другия свят.
И така, докато не открие случайно внучката на ученическата си любов и не се убеди, че именно любовта е вечното, красиво и съграждащо чувство, което осмисля битието ни.
Участват: Лина Шишкова, Николай Илиев, Петър Ганев, Иван Радоев. Композитор – Михаела Колева. Оператор – Калоян Божанов.
„100 долара“
Действието се развива отново в столицата, където битуват самотата и отчуждението на друга пенсионирана цигуларка – госпожа Атанаска. Тя вече е забравила, а пък и няма нужда от собственото си фамилно име.
Случайно намерени 100 долара ще завихрят делника й като цунами. И поне за малко, ще й създадат илюзията, че живее.
Дори когато става ясно, че доларите са фалшиви, и възниква опасност да понесе съдебна отговорност, госпожа Атанаска не се изплашва. За нея това е вероятно избавление.
Житейският й „рубикон“ е срещата с виртуозна улична цигуларка – инвалид.
Онова, което може да съживи госпожа Атанаска и да осмисли битието й, е да подари скъпата си цигулка „Амати” на талантливото момиче. И тя го прави. Защото човек никога не знае какво печели, когато губи…
Участват: Бояна Андреева, Любомир Нейков, Ивайло Симеонов, Бояна Петкова, Любомир, кучето Креспо. Композитор – Антони Дончев. Оператор – Калоян Божанов.
Предпремиерата на „Вариации за цигулка“, включваща новелите „Златният храм“ и „100 долара“, ще се състои на 25 октомври от 18:00 часа в кино „Влайкова“ с вход свободен.
