На 12-ти януари православната църква чества паметта на светите мъченици Татяна и Сава. Какво знаем за тях от техните жития?
Свети Сава е роден през XII век, със светско име Растко Неманич. Той е най-малкият син на великия жупан на Сърбия Стефан Неман. На 18 години Сава отишъл в Атон, където станал монах във Ватопедския манастир. С помощта на баща си изградил Хилендарския манастир. Баща му и по-големият му брат Стефан станали монаси, майка му също отишла в манастир.
Татяна живяла в Рим в първата половина на III век по времето на император Александър Север. Баща й бил висш сановник в империята. Татяна млада станала християнка и като дякониса помагала както в богослуженията с четене и пеене, така и в грижите за бедните и болните. Благородният й произход и пламенната ревност, с която тя изпълнявала задълженията си в християнската община на столицата, отредили на Татяна видно място сред християните. Младата жена служила с голямо себеотрицание и проповядвала учението на Иисус Христос. И макар сам императорът да не преследвал християните, управителят на Рим Улпиан започнал гонение. Татяна била заловена заедно с други християни и след поредица жестоки изтезания обезглавена през 226 г.
В 1219 г. свети Сава станал основател на самостойната Сръбска църква. Почита се като покръстител на Сърбия, защото въвел славянско богослужение и книжнина. През 1222 г. бил ръкоположен за архиепископ на Събрия. Но в 1233 г. предал поста на своя ученик Арсений и тръгнал на продължително поклонническо пътуване в Йерусалим, Антиохия и Александрия. На връщане спрял в нашата столица Търново при българския цар Иван Асен II, с когото семейството му било сродено. Участвал в богослуженията за празниците Рождество Христово и Богоявление заедно с българския патриарх Йоаким, но заболял и на 14 януари 1236 г. скоропостижно починал в Търново. Първоначално е погребан в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, но на 6 май 1237 г. мощите му са пренесени в Милешевския манастир в Рашка (географска област между реките Сава, Врбас и Ибар – бел.ред.)
Мощите на св. Сава са изровени по нареждане на Синан паша и изгорени на централния площад в Белград на 27 април 1594 г. Днес са запазени два реликвария с част от мощите на светеца – една мощохранилница с ръката на светеца, от която липсва малкият пръст, се съхранява в манастира „Св. Троица“ в Плевля, Черна Гора, и още една – в Самоковския девически манастир „Покров Богородичен“ (той е бил в диоцеза на Печката патриаршия), която съхранява именно този пръст.
