В условията на продължаващите руски атаки срещу Украйна, Тръмп заяви, че дава на Путин две седмици, за да докаже, че е сериозен относно мира—или ще се изправи пред по-строги действия, като предупреждава за нови санкции
Американският президент Доналд Тръмп заяви на 28 май, че дава на руския президент Владимир Путин две седмици да демонстрира истински ангажимент за прекратяване на войната в Украйна, предупреждавайки, че неуспехът да се направи това може да доведе до по-строги действия, включително санкции.
„Много съм разочарован“, каза Тръмп пред репортери в Овалния кабинет на 28 май, визирайки последните руски дронови и ракетни удари по украински градове и убиването на цивилни по време на продължаващите разговори за прекратяване на дългогодишната война.
Попитан от репортер дали все още вярва, че Путин „наистина иска да прекрати войната“, Тръмп каза, че остава несигурен дали руският лидер преговаря добросъвестно—и обеща по-твърд отговор от САЩ, ако се окаже, че Путин е неискрен.
„Не мога да ви кажа това, но ще ви съобщя след около две седмици“, каза Тръмп. „В рамките на две седмици ще разберем… дали ни заблуждава или не. И ако е така, ще реагираме малко по-различно.“
Тръмп каза, че неговият специален пратеник, Стив Уиткоф, води преговори с Кремъл „много твърдо“ и предположи, че Русия изглежда заинтересована от постигане на споразумение.
„[Русия изглежда], че иска да направи нещо, но докато документът не бъде подписан, не мога да ви кажа, никой не може“, каза Тръмп.
Въпреки нарастващото си разочарование от ескалиращите руски атаки срещу Украйна по време на преговорите с посредничеството на САЩ, Тръмп каза на репортерите, че се е въздържал от налагане на нови санкции на Москва, защото вярва, че воюващите страни са близо до примирие.
„Не искам да го проваля“, каза той, отбелязвайки, че санкциите могат да провалят преговорите.
Тръмп каза, че е бил „много по-твърд“ към Русия, отколкото другите американски президенти, но че трябва да се знае кога да се използват санкциите най-ефективно.
„Това не е моята война—това е войната на [бившия американски президент Джо] Байдън, войната на [украинския президент Володимир] Зеленски и войната на Путин, това не е войната на Тръмп“, каза той, отбелязвайки, че единствената причина да участва е да сложи край на кръвопролитието.
Тръмп многократно е обещавал да прекрати войната, най-смъртоносната в Европа след Втората световна война, и напоследък стана по-гласовит в критиките си към Путин. На 27 май американският президент заяви в социалните медии, че руският лидер „си играе с огъня“, като продължава да напредва на бойното поле и да атакува украински градове, докато се водят мирни преговори.
След повече от два часа разговори с Тръмп миналата седмица, Путин каза пред репортери, че се е съгласил да започне изготвянето на меморандум, очертаващ потенциална рамка за мирно споразумение, включително график за прекратяване на огъня.
Руският външен министър Сергей Лавров потвърди на 28 май, че Москва финализира меморандума и планира да го представи по време на втория кръг от директни преговори с Украйна, предложен за следващата седмица в Турция.
„Руската страна, както беше договорено, бързо разработи съответен меморандум, който излага нашата позиция по всички аспекти на надеждното преодоляване на първопричините за кризата [с Украйна]“, каза Лавров пред репортери. „Нашата делегация, водена от [руския президентски съветник] Владимир Медински, е готова да представи този меморандум на украинската делегация и да предостави необходимите обяснения по време на втория кръг на възобновените директни преговори в Истанбул следващия понеделник, 2 юни.“
Не последва незабавен отговор от Украйна относно руското предложение. Първият кръг преговори, проведен на 16 май в Турция, отбеляза първия директен контакт между руски и украински делегации от началото на войната през февруари 2022 г. Тази среща доведе до размяна на затворници, но без напредък за по-широко прекратяване на огъня. Нито Путин, нито Зеленски присъстваха, като Киев изпрати делегация на по-ниско ниво, след като искането на Зеленски за лична среща с Путин беше отхвърлено.
Киев и някои от западните му съюзници обвиниха Москва, че използва дипломацията като тактика за протакане, докато продължава да печели територия на бойното поле — обвинение, което Кремъл отрича. Русия заяви, че всяко мирно споразумение трябва да се занимае с това, което нарича „първопричините“ за конфликта, включително разширяването на НАТО на изток и западната военна подкрепа за Украйна.
Москва отдавна твърди, че присъединяването на Украйна към НАТО би представлявало екзистенциална заплаха, ефективно поставяйки западен военен плацдарм на границата на Русия. Украйна от своя страна отхвърли опита на Русия да наложи вето върху бъдещето й във военния алианс и настоя пред Запада за силни гаранции за сигурност, които биха възпрели бъдещи руски атаки.
Последните забележки на Тръмп за даването на Путин две седмици да покаже, че е сериозен относно уреждането на войната на масата за преговори, а не на бойното поле, идват само дни след като Тръмп заяви, че „абсолютно“ обмисля повече санкции срещу Русия. Този коментар последва един от най-смъртоносните уикенди на руски удари от началото на войната — въпреки продължаващите мирни преговори с посредничеството на САЩ.
В отговор на критиките за последните си атаки, Кремъл заяви на 26 май, че ударите са били в отговор на предполагаеми украински удари по гражданска инфраструктура в Русия. Западните лидери отхвърлиха тази обосновка, а The Epoch Times не е потвърдил независимо твърденията на Русия.
