Изследователи напълно разбиват представата, че „утвърждаващата полова грижа“ води до по-добро психично здраве. Оказва се, че е вярно точно обратното.
Твърдението, че е възможно човек да смени пола си от мъжки към женски (и обратното), е изключително смело. Затова е напълно разумно да се изискват убедителни доказателства, преди да се подкрепи практиката „утвърждаваща полова грижа“, която включва лечение с блокери на пубертета, хормони за промяна на пола (естроген или тестостерон) и в някои случаи – хирургично отстраняване на гърдите или промяна на гениталиите.
И какво се оказва? Доказателствата в нейна полза са поразително оскъдни.
Множество задълбочени анализи – сред тях британският „Cass Review“ и „Treatment for Pediatric Gender Dysphoria: Преглед на доказателствата и най-добрите практики“ на Министерството на здравеопазването на САЩ – разкриха колко крехка е доказателствената база на този терапевтичен модел. Освен това те убедително показаха, че вместо да носят полза, тези практики причиняват реална и трайна вреда.
А сега разполагаме и с още едно мащабно и висококачествено проучване, публикувано наскоро от финландски изследователи в списание Acta Paediatrica, което поставя под сериозно съмнение ефикасността на „утвърждаващата полова грижа“.
Финландските учени проследили психичното благосъстояние на почти 2100 юноши и млади възрастни, потърсили помощ за полова дисфория между 1996 и 2019 г., и ги сравнили с контролна група от същата възраст и пол.
Резултатите са стряскащи.
Групата с полова дисфория не само имала значително повече психични проблеми, но психичното им здраве се влошило допълнително след преминаването им през „грижи“ в клиники за полова идентичност. При пациентите „от мъж към жена“ психичните разстройства (като депресия и тревожност) нараснали от 10% на 61% след промяната на пола; при пациентите „от жена към мъж“ увеличението е от 22% на 55%.
От години привържениците на трансджендър каузата ни натрапват догмата, че „утвърждаването“ на объркани млади хора в тяхната трансполова идентичност е единственото отговорно решение – нещо абсолютно необходимо за тяхното благополучие. В много случаи родителите на деца с полово объркване са били сплашвани от клиницисти с варианти на въпроса: „Бихте ли предпочели мъртва дъщеря или жив син?“
Но заключенията на финландските изследователи напълно разбиват представата, че „утвърждаващата полова грижа“ води до по-добро психично здраве. Оказва се, че е вярно точно обратното.
Заслужава да се отбележи, че един от авторите на финландското проучване е д-р Риитакертту Калтиала, психиатър от Университета в Тампере, която основава една от двете финландски педиатрични клиники за полова идентичност през 2011 г. С натрупването на наблюденията ѝ през годините, д-р Калтиала започнала да изпитва нарастваща загриженост относно вредите, причинявани от модела на „полово утвърждаване“. Тя изиграла ключова роля за значителното ограничаване на медицинските интервенции за непълнолетни, препоръчвани от този модел. Днес Финландия дава приоритет на психологическата подкрепа пред блокерите на пубертета и хормоните за промяна на пола.
Д-р Калтиала споделя своя опит в широко четена статия в The Free Press, озаглавена „Утвърждаващата полова грижа е опасна. Знам го, защото помогнах да я въведем.“
Подобна предпазливост вече се наблюдава и в редица други европейски държави. Отвъд океана тя набира скорост и в Съединените щати. Американското дружество на пластичните хирурзи например наскоро публикува становище (впоследствие подкрепено от Американската медицинска асоциация), в което препоръчва на хирурзите да отлагат операциите на гърдите, гениталиите и лицето, свързани с промяна на пола, докато пациентите не навършат поне 19 години.
В Канада обаче почти нищо не се е променило – с изключение на Алберта, чието правителство понесе критики заради ограничаването на медицинските и хирургическите интервенции при деца с полова дисфирия. Моделът за полово утвърждаване си остава стандарт на грижа за децата в тази страна, с пълната подкрепа на Канадската медицинска асоциация, Канадското педиатрично дружество и провинциалните медицински асоциации. Предвид всичко, което вече знаем за рисковете от този подход, подобна позиция е наистина трудна за обяснение.
Човек може да избере – както необяснимо са сторили канадските лекари и медицински ръководители – да пренебрегва фактите на човешката биология и да отрича бинарната природа на нашия вид. Но както някога е отбелязал Олдос Хъксли: „Фактите не престават да съществуват само защото ги игнорираме.“
И като ги игнорираме, ощетяваме собствените си деца.
Д-р Дж. Едуард Лес е педиатър в Калгари и старши сътрудник във Фондация „Аристотел“ за публична политика.
Изразените в тази статия мнения са на автора и не отразяват непременно позицията на The Epoch Times.
