„По молба на Дания реших Франция да участва в съвместните учения, организирани от Дания в Гренландия“, заяви Макрон в публикация в X.
Европейски войски започнаха да пристигат в Гренландия на фона на продължаващото геополитическо противопоставяне заради амбициите на САЩ за арктическия остров.
Френският президент Еманюел Макрон заяви в X, че френски войски са на път за Гренландия, за да участват във военно учение, организирано от Дания и Гренландия – полуавтономна датска територия.
Макрон обяви, че на 15 януари свиква извънредно заседание на правителствения кабинет по въпросите на отбраната в Париж. На дневен ред са както заявеното намерение на американския президент Доналд Тръмп да придобие Гренландия, така и смъртоносното потушаване на протестите в Иран.
Съюзнически европейски държави, включително Германия, Норвегия и Швеция, започнаха да разполагат войски в Арктика в знак на подкрепа за Дания и Гренландия, която е част от Датското кралство от повече от 600 години.
Разполагането следва среща между американски, датски и гренландски официални лица, на която се обсъди как Вашингтон, Копенхаген и Нуук виждат бъдещето на богатия на минерали и стратегически разположен арктически остров.
„По молба на Дания реших Франция да участва в съвместните учения, организирани от Дания в Гренландия“, заяви Макрон късно вечерта на 14 януари.
„Първите френски военни части вече са на път. Други ще последват.“
Операция „Арктическа издръжливост“
Първата група френски войници наброява около 15 души, заяви пред France Info френският посланик по полярните и морски въпроси Оливие Поавр д’Арвор. Според него всички са специалисти по планинска подготовка и помагат в подготовката на учението, наречено „Операция Арктическа издръжливост“.
Няколко европейски партньори, сред които Германия, Великобритания, Норвегия, Швеция и Нидерландия, започнаха да изпращат символичен брой войници на 14 януари или обещаха да го направят в следващите дни.
Германия изпраща разузнавателен екип от 13 души в Гренландия на 15 януари, съобщи министерството на отбраната.
Не всички европейски съюзници на Дания обаче подкрепят военната операция. Полша няма да изпраща войници в Гренландия, заяви полският премиер Доналд Туск на 15 януари.
Официално преместването на войски цели да покаже единство сред европейците и да изпрати сигнал към Тръмп, че превземането на Гренландия от САЩ не е необходимо – страните от НАТО, работейки заедно, могат да гарантират сигурността на арктическия регион.
Дания обяви, че ще засили военното си присъствие в Гренландия с подкрепата на съюзниците от НАТО, веднага след като датският и гренландският външни министри се срещнаха с представители на Белия дом на 14 януари във Вашингтон.
Самолет на датските военновъздушни сили кацна на летище Нуук и късно на 14 януари от него слязоха военнослужещи.
Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен заяви на 14 януари, че в момента в Гренландия са разположени около 200 американски войници.
„Фундаментално несъгласие“
„Американската амбиция да завладее Гренландия остава непроменена“, заяви датският министър-председател Мете Фредериксен на 15 януари, описвайки това, което тя нарече „фундаментално несъгласие“.
„Това, разбира се, е сериозно и затова продължаваме усилията си да предотвратим превръщането на този сценарий в реалност.“
Тръмп многократно заявяваше, че САЩ трябва да контролират острова, за да гарантират сигурността на арктическия регион и да използват минералните му ресурси на фона на нарастващия интерес от страна на Русия и Китай.
Стратегическото положение на Гренландия между Северна Америка и Европа я прави ключово място за американската противоракетна отбранителна система.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио приеха Расмусен и гренландския външен министър Вивиан Моцфелдт в Белия дом на 14 януари, за да обсъдят въпроса.
След срещата външните министри на Дания и Гренландия заявиха, че са се договорили да сформират работна група със САЩ, която да помогне за определяне на бъдещето на слабо населения арктически остров. Гренландия има по-малко от 57 000 жители, главно от инуитски произход.
Гренландските власти многократно заявяваха, че територията, която е най-големият остров в света, „не е за продан“. Гренландия не е колония на Дания от 1953 г., когато става интегрирана част от Кралство Дания, а през 1979 г. получава самоуправление.
Гренландците имат пълно датско гражданство, което означава, че имат права на членство в Европейския съюз – въпреки че Гренландия не е държава членка – и че територията попада под защитата на НАТО като част от Дания.
От 2009 г. правото на Гренландия на независимост е признато по международно право, като мнозинството от гражданите ѝ (56%) изразяват предпочитание към пълна автономия според проучване от януари 2025 г. Само 6% от анкетираните заявиха, че са за напускане на Датското кралство, за да станат част от САЩ.
„Постоянно военно присъствие“
На пресконференция пред датското посолство след срещата на 14 януари Расмусен описа „откровена, но и конструктивна дискусия“ между страните, като заяви обаче, че остават разногласия.
Датският министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен заяви на 15 януари, че целта на разполагането е „да се установи по-постоянно военно присъствие с по-голям датски принос“, според датските медии.
Поулсен добави, че войници от редица страни от НАТО ще бъдат изпращани в Гренландия на ротационен принцип.
Европейските лидери многократните се противопоставиха на Тръмп, който изрази претенциите на САЩ към Гренландия от стратегическа гледна точка и от гледна точка на националната сигурност.
Лидерите на Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Великобритания издадоха съвместна декларация на 6 януари, в която потвърдиха становището си, че арктическият остров, който отдавна е част от Кралство Дания, „принадлежи на своите жители“.
Отделно от това скандинавските страни Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция издадоха съвместна декларация на 5 януари, в която подчертаха ангажимента си към сигурността в Арктика и датския суверенитет над Гренландия.
Златният купол на Тръмп
В публикация в Truth Social на 14 януари преди срещата в Белия дом Тръмп повтори убеждението си за значението на арктическия остров за сигурността на САЩ.
„Това е жизненоважно за Златния купол, който изграждаме“, написа Тръмп, имайки предвид предложената противоракетна отбранителна система.
„НАТО трябва да ни поведе по пътя към постигането му“, заяви Тръмп и добави: „Ако ние не го направим, Русия или Китай ще го направят.“
Русия заяви чрез руското посолство в Белгия, че изказванията на НАТО за Москва и Пекин като заплаха за Гренландия целят да промотират антируска политика.
Министър-председателят на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен заяви във Facebook на 15 януари, че Гренландия не иска да бъде управлявана или притежавана от САЩ и че островът ще остане част от Дания и НАТО алианса.
„Сега не е време за вътрешни разпри“, каза той в публикацията. „Сега е време за единство, мир и отговорност. Следя отблизо ситуацията и съм с вас, за да се грижим за Гренландия.“
Юно Бертелсен, гренландски парламентарист от силно пронезависимата опозиционна партия „Налерак“, заяви, че най-важното за гренландците е, че бяха пряко представени на срещата в Белия дом и че „дипломатическият диалог вече започна“.
Отношенията със САЩ биха били от полза както за гренландците, така и за американците и са „от жизненоважно значение за сигурността и стабилността на Арктика и Западния алианс“, заяви Бертелсен.
Reuters и The Associated Press допринесоха за този материал.

















