Сдържаната реакция на Китай към ударите на САЩ и Израел премина през многократни преработки и отразява политически шок, според хора, запознати със ситуацията.
Когато западните съюзници реагираха на ударите на САЩ и Израел срещу Иран, Пекин отговори с пресметната умереност.
Изявлението на китайското външно министерство се появи седем часа след началото на операцията и съдържаше малко над 80 думи. В него говорителят заяви, че Пекин е „силно загрижен“, и призова за „незабавно прекратяване на военните действия“.
Нито САЩ, нито Израел бяха споменати. Изявлението представлявало „олекотена версия“ след многократни преработки, според вътрешен човек, запознат как функционира дипломатическата система на Пекин. Той и друг източник посочиха, че силно приглушеният тон е отражение на шока.
Според тях китайските власти са сгрешили в преценката си и са отхвърлили възможността за военна офанзива на САЩ, убедени, че конфликтите ще останат на реторично ниво и няма да засегнат ключовата властова структура на Иран. „Едва когато ракетите удариха земята и разтърсиха Техеран, Пекин набързо се пренастрои — което разкри колко са подценили рисковете вземащите решения“, каза един от тях пред The Epoch Times. Това принуди китайските власти да реагират в бърз порядък.
Първоначалният проект съдържал формулировки, директно критикуващи Израел и САЩ, но те били „изтрити ред по ред в хода на вътрешните обсъждания“, обясни източникът. Крайният принцип, до който стигнали, бил „да не се засягат САЩ и Израел“.
Мао Нин, говорител на китайското външно министерство, потвърди на 1 март, че Пекин не е получил предварително предупреждение за ударите. Иран е стратегически партньор на Китай — доставя му петрол на преференциални цени и помага на Пекин да разшири влиянието си в Близкия изток. Двете страни подписаха 25-годишно икономическо и военно партньорство през 2021 г., точно когато Китай се утвърди като най-голям търговски партньор на Иран — както за внос, така и за износ.
Според друг вътрешен човек, макар китайските дипломати да са извършили цялостна оценка на ситуацията в Иран преди ударите, тя частично се е опирала на рамката, наложила се през последните десетилетия. Логиката е, че мащабна военна операция е малко вероятна, тъй като Иран никога не е бил подложен на пълномащабни кинетични удари от страна на САЩ — въпреки непрестанните военни заплахи, обясни той. Именно затова, добави той, Пекин е евакуирал по-малко дипломатически персонал в сравнение с евакуацията от Венецуела по времето на нападението над Каракас.
„Това е сериозна стратегическа грешка в преценката“, каза той пред The Epoch Times. „И в момента никой не смее да повдигне този въпрос.“
Новината за смъртта на иранския лидер Али Хаменеи ден по-късно предизвика остро осъждане от страна на Пекин — Мао я нарече нарушение на международното право.
„От гледна точка на Китайската комунистическа партия, изчезването на „стар приятел“ от този свят по подобен начин естествено поражда тревога“, заяви анализаторът по китайски въпроси Ли Лини пред The Epoch Times. „Китайските официални лица неминуемо си задават въпроса дали нещо подобно не може да се случи и с тях.“
Анализатори посочиха, че засега Пекин до голяма степен продължава да следи отстрани как се развиват събитията. „Това, което всъщност интересува Китайската комунистическа партия, не е оцеляването на иранския режим, а как да избегне пряка конфронтация със Съединените щати“, заяви китайски учен, поискал анонимност от съображения за лична безопасност.
Той каза пред The Epoch Times, че американският президент Доналд Тръмп предстои да се срещне с китайския лидер Си Дзинпин, като разговорите им ще засегнат въпроси от първостепенно значение за Пекин — търговия, технологични ограничения и икономически санкции. „При това положение така нареченият „стратегически партньор“ може да бъде изоставен по всяко време.“
