Впечатляваща експозиция във връзка с 1160-годишнината от създаването на глаголическата азбука от Св. Константин-Кирил Философ може да се види до края на месец май в Галерия на открито на Столичната община в градина “Кристал”.
Открита и по повод Деня на славянската писменост и българската просвета и култура, изложбата „Истории от глаголически времена“ (15 – 29 май, 2023) е подготвена от екип, ръководен от доц. д-р Явор Милтенов от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българска академия на науките (БАН).
Целта на изложбата е да се покажат слабо познати аспекти на глаголическата писмена традиция и ролята на България за съхраняването и препредаването ѝ през вековете. Експонирани са кадри от глаголически ръкописи с най-висока резолюция, кадри от надписи и от оловни амулети, които са писани на глаголица още през 10 в. – 11 в.
Доц. д-р Милтенов разказа пред Българско национално радио, че благодарение на новите дигитални технологии могат да бъдат разчетени почти унищожени ръкописи, като посочи важността на кадри от експозицията, които показват как глаголицата и кирилицата са съжителствали заедно.
„Всъщност това което не знаем за глаголицата и кирилицата е, че те няколко столетия живеят заедно в България“ – обясни доц. д-р Милтенов.
Няма точни данни колко време двете азбуки са използвани съвместно по нашите земи, защото както експертът споделя, това е трудно да се установи.
„В Средновековието точността е относително понятие. Но със сигурност в началото е била използвана глаголицата. Когато учениците на Кирил и Методий са дошли в България, те са донесли именно глаголическата писменост, работили са с глаголица“ – заяви Милтенов.
Доц. Милтенов пояснява още, че в началото на 10 в. са преведени произведения на глаголица, а след това, когато и кирилицата е била въведена, двете азбуки съществуват заедно. През 11 в. има сериозна глаголическа традиция, като известното „Зографско евангелие“ е било снабдено с обозначения на кирилица в полетата, за да може да бъде четено. Глаголическото “Мариинско евангелие” също е било снабдено с кирилски означения, за да бъде четено в манастира „Атон”.
Понякога глаголицата е била използвана за стенописи, както и за препредаване на тайни съобщения на таен шрифт, който е бил измислен и познат за определени хора.
В началото книжовниците са били обучавани на двете азбуки, също така има сведения, че постепенният залез на глаголицата се случва и поради това, че тя се превръща в скрито познание – става енигматична и сакрална.
“Какви са конкретните причини за залеза е трудно да се каже. Така или иначе България столетия си е служила с гръцката писменост, а населението като цяло е било без писменост. Изведнъж, когато идват учениците на Кирил и Методий, когато се превеждат книги, когато е измислена кирилицата, България се озовава с две азбуки. По естествен начин е нещата да вървят към опростяване, и глаголицата е заменена от кирилицата.“
Доц. Милтенов посочва, че няма точен отговор защо кирилицата е предпочитана, дали е заради опростяването или за нещо друго. Просто на българите е било необходимо да имат вече писмена система, с която да си служат и очевидно кирилицата се е оказала по-лесната.
Ръководителят на проекта по създаването на експозицията „Истории от глаголически времена“ се надява следващите години да може да направи и втора изложба в същия дух, защото е останал снимков материал, който не е могъл да бъде включен понастоящем. Желанието му е да покаже глаголически надписи от Русия, както и последно открития глаголически ръкопис в манастира „Св. Екатерина“, построен в подножието на Синайската планина. Намиращ се на територията на съвременен Египет, манастирът е много важна християнска светиня, където се съхраняват много от българските глаголически летописи.
„Връщането към глаголицата е полезно и важно, защото това е част от нашата традиция. Глаголицата, както и кирилицата са наши азбуки.“
Изложбата е създадена със съдействието на Столична община, Института за български език към БАН, Руската национална библиотека, Австрийски технически университет, Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и други институции.
Изложбата „Истории от глаголически времена“ в градина “Кристал” в центъра на София ще е на разположение за любознателни посетители до 29 май.
Заповядайте в празничния ден 24 май и пред Княжеската градина – срещу Софийския университет на организираната от Института за български език при БАН кампания „Написаното остава. Пиши правилно!“. За девета поредна година Институтът кани българските учители и ученици да се присъединят към кампанията, като тази година от 10.00 ч. до 14.00 ч. малки и големи ученици отново ще могат да направят кратка диктовка – не само за да проверят знанията си за българския правопис и пунктуация, а и за да засвидетелстват почитта си към българската просвета и култура, към българските учители, учени, просветители и дейци на културата. Диктовките са достъпни от страницата на Института за български език, като повече информация за проведения Конкурс за диктовки – част от кампанията, можете да намерите тук.
Събития по повод 24 май в столицата
Програмата за официално честване на празника на славянската писменост, българската просвета и култура в столицата ще започне с тържествено шествие от 10.30 ч., което ще тръгне от Министерството на образованието и науката (фонтана пред Археологическия музей).
Тържествената церемония пред паметника на светите братя пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще започне по традиция в 11:00 часа, като водеща ще бъде актрисата Силвия Лулчева.
Националната библиотека обяви 24 май за Ден на отворените врати. Посетителите ще могат да видят в централното фоайе и документална изложба „Идеалът като действителност“, по случай 200 години от рождението на Найден Геров.
В празничния ден с „вход свободен“ ще са Софийската градска художествена галерия и филиалите ѝ: галерия-музей „Дечко Узунов” и галерия „Васка Емануилова”.
С безплатен вход ще работят Парк-музей „Врана“ и Зоологическа градина – София.
Столична община кани отново със свободен достъп жители и гости на града в Регионален исторически музей – София, както и в Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“, Археологическото ниво на храм „Света София“, Археологически парк “Западна порта на Сердика”, Гробница на княз Александър I, Експозиция за национално помирение, Триъгълната кула на Сердика.
Честит 24 май – Ден на славянската писменост и на българската просвета и култура!
