Какво да правим при земетресение – съвети на експерт

Опустошителното земетресение в Турция и Сирия, при което загинаха над 33 000 души, отключи вълна от съпричастност, но и предизвика много тревоги и въпроси, свързани с безопасността на съседните страни. Потърсихме проф. Емил Ботев, бивш ръководител на департамента по „Сеизомология“ към Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН, с молба да предложи на читателите ни насоки за бързи и адекватни действия при настъпване на такова природно бедствие.  

Подготовка по време на сеизмично спокоен период

• Вкъщи трябва да имате поставени на удобно място фенерче, транзистор, чантичка за документи и особено ценни вещи, аптечка с необходимите ви лекарства, свирка, по една топла дреха за всеки, резерв от храна и вода. Български червен кръст препоръчва „семеен комплект за бедствия“.
• Съхранявайте пожароопасните вещества и отрови в плътно затворени съдове.
• Оставете отворен входа на жилището и не го задръствайте с предмети.
• Помислете и определете кое е най-безопасното място в жилището.
• Имайте предвид, че при земетресение най-опасни са балконите, външните стени, стълбищата и асансьорите.
• Подгответе план за поведението на всеки член от вашето семейство.
• Определете лице за връзка между членове на семейството, което е извън вашия регион.

При усещане на първия сеизмичен трус

• След първите вибрации люлеенето ще се засилва, запазете самообладание и не хуквайте към асансьорите и стълбите.
• Не трябва да напускате жилището, училището и изобщо сградата, в която се намирате, освен ако бихте могли да излезете на открито за около 10 секунди.
• Заемете най-безопасното място в сградата – под рамката на вратата, близо до вътрешна стена, колона, под стабилна маса или легло.
• Ако сте на улицата, застанете далеч от сгради и далекопроводи.
• Ако трусът ви завари зад волана, спрете на открито, безопасно място и изчакайте.
• В обществения транспорт е по-добре да изчакате края на труса в превозното средство.

След преминаване на първия трус

• Изключете електричеството, газта и водата.
• Вземете подготвения багаж и бързо напуснете сградата.
• Слезте по стълбите, не ползвайте асансьор.
• Осигурете предимство за майките с деца и за възрастните хора.
• След като излезете от сградата, отдалечете се на открито място, най-малко на разстояние, равно на височината на най-близката постройка.
• Не заставайте под далекопроводи, електрически, трамвайни и тролейбусни мрежи.
• Окажете първа помощ, ако около вас има пострадали.
• Обозначете местата, на които има затрупани хора. Помогнете, ако това е възможно.
• Следете информациите, които ще се излъчват по Българското национално радио и по местните радиостанции. Изпълнявайте инструкциите на Гражданска защита;
• Спазвайте обществения ред.

Какво да направим след земетресението

• Изчакайте излъчването на информация за затихване на земните трусове и за отминалата опасност.
• Можете да влезете в жилището си само след основен оглед на сградата и проверка, направена от компетентните органи.
• Не претоварвайте телефонните линии с ненужни телефонни разговори, кратко съобщение на близките си, че сте живи и здрави.
• Спазвайте висока лична хигиена и не пийте вода от непроверени източници – след земетресение има опасност от възникване на епидемии.
• По време на бедствие нараства престъпността – сигнализирайте при констатиране на нередности.

Теорията, наречена „Триъгълникът на живота“

Освен горепосочените правила съществува и така наречената теорията „Триъгълникът на живота“. Ето и правилата за оцеляване при земетресение, препоръчвани от нея:

1. Котки, кучета, бебета и малки деца често оцеляват свити на кълбо в малките празни пространства до масивни и здрави предмети (напр. диван), които се смачкват малко, но оставят празни пространства около себе си.
2. Най-безопасните постройки по време на земетресение са дървените. При тях остават по-големи празни пространства, а концентрираната тежест на отломките е по-малка.
3. Ако сте в леглото и спите по време на земетресение, просто се търкулнете и легнете до леглото, така че да сте в безопасния ъгъл, образуван от масивната му част.
4. Ако гледате телевизия или правите нещо друго и нямате време да избягате през вратата или прозореца, а сриването на сградата вече започва, легнете в утробна поза близо до голям диван или фотьойл.
5. Стълбите са едно от най-опасните места по време на земетресение. Те имат съвсем различни движения и начин на сриване в сравнение с носещата структура на сградата. Често те се разрушават по-късно, като резултат от разклащането или от тежестта и резонанса от тичането на тълпи, крещящи, бутащи се, уплашени хора. Стълбищата трябва да се проверяват много внимателно след земетресение, дори и ако сградата като цяло не е засегната.
6. Винаги заставайте възможно най-близо до външната стена на сградата или от външната й страна. Винаги е по-добре да сте извън сградата, отколкото в нея. Колкото по-навътре сте в сградата, толкова по-труден ще бъде пътят ви за измъкване при едно по-голямо разрушение.
7. Хората, останали в колите си или под колите си при тежки земетресения, най-често загиват. Много такива хора биха останали живи, ако бяха излезли навън и легнали до колите си. До повечето коли, затиснати при земетресение, остават високи празнини.
8. Който застане под касата на врата при масивно разрушение на сградата, много често загива. Защо това е така? Ако касата поддаде на едната или другата страна, отломките от тавана падат върху човека отдолу. Ако той се уплаши и побегне малко преди сриването, най-често е затиснат от касата на вратата или падащата стена.

След земетресението в Пернишко, много семейства са се оказали „консервирани“ в домовете си поради осукването на бронираните врати, които се заключват в 2 и 4 посоки, и на техните каси. В повечето случаи се е налагало използване на флекс и други подръчни инструменти.

А за излизането на хората са били необходими няколко часа и то при липса на сериозни разрушения. Оттук следва изводът, че може би е разумно, когато сме в къщи да използваме някакво резе или верига, а не пълните заключващи механизми на вратите си.

Настоящият материал е подготвен със съдействието на проф. Емил Ботев, бивш ръководител на департамента по „Сеизомология“ към Националния институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките.