Вътрешни източници и учени твърдят, че Пекин обединява търговска, технологична и военна мощ, за да устои на бъдещи санкции и геополитически конфликт
Китай налага електрически автомобили, литиеви батерии, соларни панели и технологии за изкуствен интелект на международните пазари, като едновременно ускорява разработването на самолетоносачи, ракети с подводно изстрелване, дронове и далекообхватни военноморски сили.
Това двойно разширяване, според вътрешни източници, запознати с китайската икономическа и политическа система, отразява стремежа на Пекин да изгради глобална мрежа, обединяваща търговия, технологии, инфраструктура и военни способности – мрежа, предназначена не само за търговски растеж, но и за геополитическо съперничество.
Вътрешни източници и учени говориха пред The Epoch Times при условие на анонимност, тъй като се опасяват от репресии.
Китайската комунистическа партия (ККП) вече не гледа на глобалното икономическо присъствие на Китай просто като на начин за увеличаване на износа, сподели пред изданието вътрешен източник, запознат с икономическата политика на ККП.
„Сега те искат да обвържат китайското производство, китайските технологии, китайския капитал и военната мощ в едно цяло“, каза той.
Според вътрешния източник лидерите на ККП смятат, че до голяма степен са постигнали целите на десетгодишната инициатива „Произведено в Китай 2025″ и сега преминават към втора фаза – изграждане на система, по-трудно уязвима от натиска на Съединените щати и Европа.
„Целта е да се създаде система, която не може лесно да бъде спряна“, каза той. „Освен продоволствена сигурност, енергийна зависимост от Русия и Иран и подготовка за преодоляване на морски блокади и забрани за износ, те искат да гарантират, че Китай ще може да продължи да функционира по време на война, санкции или блокада.“
Растежът на износа не означава отваряне на пазара
Глобалното търговско присъствие на Китай се разшири значително през последните години.
Според данни на Главното митническо управление на Китай, разпространени от държавната агенция Синхуа, износът на страната възлезе на 11,91 трилиона юана (1,75 трилиона долара) през първите пет месеца на годината – ръст от 11,8 процента спрямо същия период на предходната година. Вносът нарасна с 20,5 процента до 8,77 трилиона юана (1,29 трилиона долара), а търговският излишък достигна около 3,14 трилиона юана (460 милиарда долара).
Китайският износ през май скочи с 19,4 процента на годишна база, надминавайки ръста от 14,1 процента, отчетен през април. Търговският излишък на Китай миналата година се доближи до 1,2 трилиона долара, като все по-голяма част от него се дължи на пазари извън Съединените щати.
Въпреки това китайски учен, запознат с вътрешната работа на ККП и известен с фамилното си име Хе, заяви пред The Epoch Times, че натискът на Пекин за по-активна международна ангажираност не означава реално отваряне на китайската икономика.
Китайски официални лица многократно са говорили за „институционално отваряне“ и са обявявали премахване на ограниченията за чуждестранни инвестиции в производството, посочи Хе. Той обаче твърди, че Пекин остава избирателен при приемането на чуждестранен капитал.
„Китай привлича чуждестранни инвестиции, които са полезни за модернизацията на собствените му индустрии“, каза той. „Един от методите е да се предоставя достъп до китайския пазар в замяна на напреднали технологии и управленски опит.“
Хе смята, че задграничното разширяване на Китай трябва да се разглежда като част от по-широка стратегия, съчетаваща икономическо влияние и военна мощ.
„Китай винаги е искал да оглавява развиващите се страни, но това не е крайната цел“, каза той. „Сега прицелът е глобалната търговия. Промишленият износ, наемането на чуждестранни пристанища, строителството на кораби и самолетоносачи и изграждането на задгранични военни способности трябва да се разглеждат като едно цяло.“
Глобалното индустриално разширяване като държавна стратегия
От 2022 г. насам задграничната индустриална експанзия на Китай все повече се насочва от традиционното евтино производство към сектори с по-висока добавена стойност.
Електрическите автомобили, литиевите батерии и соларните панели се превърнаха в основни двигатели на износа.
Китайските компании разшириха производствените си мощности, центровете за данни и веригите за доставки в Югоизточна Азия, Близкия изток и Латинска Америка. Китай увеличи и инвестициите си в нови технологии.
Официалните данни на Националното статистическо бюро на Китай показват, че разходите на режима за научноизследователска и развойна дейност са достигнали 2,69 процента от БВП през 2024 г. Държавната медия People’s Daily съобщи, че броят на китайските потребители на генеративен изкуствен интелект е достигнал 515 милиона към юни 2025 г. – увеличение с 266 милиона за шест месеца.
Базиран в Германия китайски учен с фамилия Ли заяви пред The Epoch Times, че индустриалната стратегия на Пекин за „излизане в света“ е тясно свързана с държавните цели.
„Много от китайските компании, които се разширяват в чужбина, са част от национална стратегия“, каза Ли. „Те се придвижват заедно с веригите за доставки, оборудването, управленските системи и финансово-разплащателните мрежи.“
Той твърди, че границата между частните и държавните компании в Китай често е размита.
„Европейските правителства понякога приемат тези компании за истински частни“, каза Ли. „Но те не разбират напълно как функционира ККП.“
Военното разширяване върви ръка за ръка с икономическата експанзия
Успоредно с икономическата си експанзия Китай продължава да укрепва военните си способности в световен мащаб.
Вътрешен източник от китайската армия заяви пред The Epoch Times, че Народноосвободителната армия (НОА) на режима е увеличила далекообхватните военноморски учения, ракетните изпитания и флотските операции през последните години.
Тези операции, обясни вътрешният източник, отчасти целят да тестват реакцията на страни като Япония, Австралия и Съединените щати, като същевременно подобряват способността на Китай да действа отвъд първата островна верига – стратегическа зона, простираща се от Япония през Тайван до Филипините.
„Разполагането на военноморски сили от ККП в чужбина е явно насочено към тестване на въздушно-морска координация, ракетно покритие и логистична поддръжка“, заяви вътрешният източник.
Той посочи граничния конфликт между Китай и Индия от 2020 г. като пример, разкрил слабости в китайската военна логистика.
„Една от най-сериозните слабости на НОА е логистиката“, каза вътрешният източник. „Граничната конфронтация разкри сериозни проблеми с възможностите за снабдяване и поддръжка.“
Въпреки усилията на Пекин да обвърже икономическата и военната мощ, един китайски учен предупреди, че вътрешните икономически проблеми могат да осуетят тази стратегия.
Ученият, базиран в провинция Фудзиен, заяви пред The Epoch Times, че Китай е изправен пред сериозни вътрешни предизвикателства – слабо потребителско търсене, непреодолян дълг в сектора на недвижимите имоти и затруднени финанси на местните власти.
Той твърди, че Пекин се опитва да използва глобалната експанзия, за да усвои излишния производствен капацитет и да подкрепи вътрешната индустрия. В същото време предупреди, че този подход рискува да задълбочи напрежението със западните икономики.
„Изграждането на глобална икономическа и военна система е стратегическият отговор на ККП на икономическото забавяне, технологичните ограничения и геополитическия натиск“, каза ученият. „Но при това се пренебрегват собствените икономически уязвимости на Китай. Целта за разширяване на влиянието чрез Глобалния юг не може да се постигне само с разпростиране на присъствието му зад граница.“
Сюе Сяогуан участва в подготовката на този материал.
