Някои хора може би си задават въпроса защо Китайската комунистическа партия (ККП) иска да се сдобие с контрола над Хонконг, независимо че ще изгуби облагите, които той ѝ носи като финансов център. Или защо ККП строи „Един пояс, един път“ и защо харчи толкова пари в Африка? Или защо пропагандата на ККП парадира, че помага на други държави по време на пандемията, докато болшинството китайски граждани живеят в бедност?
В Съединените щати прагът на бедността се изчислява на 1063 щатски долара на месец (около 1900 лв.). Наскоро китайският премиер Ли Къцян каза, че около 600 милиона китайски граждани имат месечен доход, по-нисък от 1000 юана (около 250 лв.).
По данни на Пекинския университет около 964 милиона китайци живеят с доход под 2000 юана (около 500 лв.) на месец. Това са 69 процента от цялото население.
Въпреки това служителите на ККП и нейният елит разполагат с огромни парични средства. Един процент на върха притежава една трета от националното богатство на страната.
Годишните медицински разходи на пенсионираните върховни служители на ККП могат да надвишат 1 милион юана (около 247 000 лв.). Един от начините да се поддържат в добро здраве са инжекциите с кръв на младежи. И разбира се, няма проблем да подменят органите си, когато това е необходимо.
Китай има уникален модел: „Забогатяване на партията и експлоатация на народа“. Китайските граждани преживяха два процеса под режима на ККП: преминаване от система на частна собственост към национализация; и конфискация, следвана от приватизация.
Когато ККП дойде на власт, тя заграби земята и изби притежателите ѝ, заграби бизнесите и изби собствениците им. Частната собственост стана държавна собственост, по-точно такава на ККП. Всичко в Китай е собственост на ККП.
Когато китайската икономика беше на ръба на провала, западните държави я извадиха от кризата. С отварянето на търговията и пазара на САЩ към Китай, последният приватизира много земи и компании, но партийните власти и техните роднини, получиха лъвския дял от пая.
ККП използва идеалите на социализма, за да заграби собствеността на хората, след което я приватизира за лично ползване.
Сред върховните партийни лидери съществува таен план в случай на „потъване на кораба.“ Тъй като са вътрешни лица, те знаят по-добре от болшинството китайски граждани колко корумпирана и нестабилна е системата. Този партиен елит не възприема Китай за свой дом. Той гледа на държавата като на временно местонахождение, където може да граби пари и да се подготви да го напусне.
Ето защо тези хора са готови да убият гъската, която снася златни яйца – само и само да получат няколко яйца на момента, какъвто е случаят с Хонконг. Същият модел се прилага и към цялата държава. Китай е само временна ловна територия за заграбване на богатства.
През 2012 г. изтече следната вътрешна информация: 90 процента от членовете на централния комитет на партията имат деца и роднини, които са имигрирали зад граница. 85 процента от върховните лидери са готови да изоставят постовете си и да избягат в чужбина.
Това е причината, поради която Китай не позволява на никой от служителите на постове над средно местно ниво да притежават паспорти. На колкото по-висок пост са служителите, толкова по-добре знаят, че кризата на ККП достига точката на кипене. Те са изнесли активите си зад граница, готови са за бягство и дори са готови в случай на извънредна ситуация да унищожат централната база данни, за да прикрият следите си.
Това е част от техния план при „потъване на кораба.“ По тази причина те използват държавни средства, за да корумпират международни политици, да създават приятелства с други държави и щедро отпускат пари за чужди земи, като в същото време дават много малко на собствения си народ.
Тайванският икономист У Дзялун е получил информация от тайвански бизнесмен, че бившият председател на Китайския народен политически консултативен съвет Дзя Цинлин „е наел частен самолет, пълен със злато, долари и евро, и е отлетял за Камбоджа.“
Очевидно е защо ККП е загрижена дори за малките държави.
Повечето хора в Китай не знаят, че корабът потъва. Те се наслаждават на живота с пълна сила, като пренебрегват факта, че ККП корумпира морала на обществото, точно като подпийналите, пеещи пътници на потъващия Титаник.
Това, от което служителите на ККП се страхуват най-много, са санкциите на западните държави.
Бел. ред. На 15 юни т. г. конгресменът от републиканската партия Гай Решенталер представи законопроект, който забранява на членовете на ККП да имигрират в САЩ
Авторката Даяна Джан e доктор на науките и е част от писателския екип с над 20 години опит в експертен анализ на Китай. Тя живее в САЩ и пише под псевдоним, от съображения за сигурност на нейните близки в Китай.
Мненията, изразени в тази статия са на автора и не е необходимо да съвпадат с тези на „Епок Таймс.“
Знаете ли, че сме независими?
„Епок таймс“ е независима от влиянието на корпорации, правителства или политически партии медия. Нашата единствена цел е да поднесем на читателите си достоверна информация и да сме отговорни пред обществото.
