Дебютната книга „70 опасни неща, които да направим заедно с децата си“ на Иван Фурнаджиев провокира сериозен интерес в социалните мрежи. Книгата е плод на личен опит и на заниманията му с деца – както в класната стая (на неговата образователна школа за деца), така и в планините, където практикува различни екстремни спортове и разбира се вкъщи – с малката му дъщеря.
Четейки книгата, ще усетите както отговорния родител, така и любопитното дете, които се съчетават в автора, а стилът му на писане се отличава с оригинално чувство за хумор. Книгата подтиква към размисъл и подканва да приложите прочетеното на практика.
Екипът на Епок Таймс, заинтригувани от увлекателното съдържание на „70 опасни неща, които да направим заедно с децата си“, се опитахме в кратко интервю с Иван Фурнаджиев да извлечем ключова информация за неговата набираща популярност книга и за интригуващата същност на автора й.
Как дойде идеята за книгата, какво те вдъхнови?
За книгата най-много ме вдъхновиха всички онези родители, за които ожуленото коляно е повод за паника и посещение в спешното отделение. Целта ми бе да напиша книга, която да провокира тези майки, бащи, баби и дядовци, а на останалите да даде списък с идеи за интересни, забавни и полезни занимания, с които да разнообразят времето, прекарано с децата. Всъщност дейностите в книгата не са само за деца! При мен някои от тях са ежедневие.
В твоето детство имаше ли опасности?
В моето детство аз бях най-голямата опасност. Все успявах да си намеря белята, най-вече защото упорито я търсех. Доста от уроците в книгата съм научил от личен опит. Може би затова в книгата се опитвам да намеря правилния баланс между контролирания риск и безопасността, които всъщност се допълват взаимно. Риск винаги има и е хубаво да го познаваме сравнително отблизо, за да знаем как да се справяме с опасността, когато тя се появи. А тя ЩЕ се появи, независимо колко бягаме от нея.
Имаш дъщеря на 3 години, прилагаш ли принципите от книгата и с нея?
Тя все още е малка за повече от дейностите, коментирани в книгата, но като цяло със съпругата ми се опитваме да й позволяваме да бъде самостоятелна. Това е и един от основните принципи в книгата. И да, някои от дейностите от книгата са „изпробвани“ и върху нея! Нямам търпение да порасне и постепенно заедно да преживеем всички приключения, описани в книгата ми.
Как книгата ти може да послужи за вдъхновение на децата и да пребори вечното усещане в тях на „скучно ми е“?
Не мисля, че скуката е нещо лошо. Напротив – понякога тя е дори необходимо условие за творческия процес. Скуката ни провокира сами да си създадем интересна реалност. В книгата на няколко места подчертавам, че списъкът с дейности не е изчерпателен и че трябва читателите да „включат“ въображението си. Ключова дума във въпроса е „вдъхновение“ – в книгата има много интересни и оригинални занимания, но целта й е най-вече да запали у деца и родители страст към подобен начин на живот и сами да измислят още поне толкова „опасни“ дейности.
В една от главите на книгата подчертавам, че когато един родител иска да прекара качествено време с детето си, телефоните са забранени. Като забраната е както за децата, така и за родителите!
Когато децата са възпитавани на честност и истинност, смятате ли, че се намалява рискът от въвличане в опасни ситуации без родителско знание и мъдър съвет?
Да, честността е върховна добродетел. Като родители е от изключителна важност да изградим взаимоотношения на откритост и разбиране с децата ни. Те трябва да се чувстват комфортно да ни споделят всичко. Възпитаването в честност и истинност обаче не става само с говорене. Децата не учат със слушане, а с гледане – трябва да сме жив пример за това, което проповядваме.
Смятам, че книгата ми може да отвори врата към едно взаимоотношение на откритост и споделяне. Ако родител и дете са минали през десетки опасни или „забранени“ дейности заедно, детето ще се чувства много по-комфортно да сподели за своите планове и да потърси съвет. А вече ще има и опит в сферата на опасното, което само по себе си прави нещата по-безопасни.
Какво научи докато пишеше книгата?
Имаше не малко интересни факти, които научих докато проучвах темата, но няма да ги издавам сега, за да не развалям изненадата. Най-големият урок дойде от самия процес на писане. Това ми е първа завършена книга и пишейки я, възникнаха много въпроси и препятствия. Основната част на книгата написах за около две седмици, но последваха месеци на преработка и търсене на допълнителна информация. И тъй като исках да издам книгата сам, трябваше да проуча как става и това.
А какво четеш ти? Кои са любимите ти книги и автори?
Напоследък чета основно нехудожествена литература. Любими писатели са ми Насим Талеб, Малкълм Гладуел, Даниел Канеман – до голяма степен те са повече психолози и философи, отколкото писатели. От художествената литература любим ми е Достоевски.
Дали родителите биха припознали книгата за наръчник как да помогнат на децата си в преодоляването на зависимостта им от електронните устройства? С други думи може ли книгата да провокира действия от родители и деца, които да ги свържат с действителността по забавен и осъзнато-полезен начин?
Много хубав въпрос! Да, в наши дни проблемът с електронните устройства е често срещан – не само при децата! Като нямам предвид единствено смартфоните и таблетите – те някак са очевидни. В повечето домове почти постоянно работи телевизор, а на работните места – радио. Те служат най-вече за фон и смятам, че „целта“ им до голяма степен е да пречат именно на скуката, а понякога и на чувството за самота. Силно се надявам книгата ми да успее да провокира хората да водят един по-осъзнат живот и да се борят срещу скуката и самотата с истински забавни и полезни дейности, а не да я маскират с помощта на кибер действителността.
Иван Фурнаджиев е роден в град София през 1996 г. Завършва Американския колеж в София, след което продължава образованието си в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност Психология. Още като студент започва работа като преподавател по математика, английски език и наука, а през уикендите е инструктор по екстремни спортове. Основава школа за частни уроци, в която се преподават наука и изкуство, а през лятото се набляга на нестандартните спортове и занимания на открито.
