Най-често задаваният въпрос при срещите ми с родители е: „Какво да правя, когато на детето ми му стане скучно?“. Наскоро една майка ми сподели, че синът ѝ постоянно я пита: „Какво да правя сега, скучно ми е?“, а тя като повечето родители в днешно време изпитва непреодолимо затруднение да запълва всеки един момент от времето на сина си, да побърза да го отърве от скуката, подсигурявайки му дейности, които да облекчат дискомфорта му.
Повечето деца днес имат иключително динамично ежедневие. Времето им е планирано до последната минута на деня, а вниманието им е ангажирано в извънкласни занимания, спорт, частни уроци и други дейности. Дори на рождени дни и празници родителите се чувстват длъжни да им осигурят активности във всеки момент.
Отегчението на детето се е превърнало в най-плашещото и страшно преживяване, на което родителите трябва да реагират незабавно. Скуката се е превърнала от проблем на детето в родителски такъв и да оставиш детето си да го преживява и да се справи само с него може дори да се сметне като знак за неглежирането му.
Свикнали сме да възприемаме скуката и бездействието като момент, който не е изживян пълноценно, като пропусната възможност и отсъствие на нещо. Няма какво да се прави, какво да се научи, какво да се преживее. Скуката, както я виждаме, е една празнота.
Заради страха си от скуката ние насърчаваме децата си постоянно да са фокусирани върху някакъв обект на внимание. В същото време технологиите превърнаха в норма постоянната ангажираност. С тях дойде навикът децата ни а и ние самите по всяко време да можем да се отдадем на състоянието на забавление и необезпокоявана приятна заетост. Дори се гордеем с това, под претекста, че е начин да получаваме нови знания, да общуваме повече, да сме по-активни, а от там да се убеждаваме, че живеем по-пълноценно. За съжалние децата ни вече са изгубили способността да толерират и дори да оцелеят в едно свободно и незапълнено време.
Спрели сме да виждаме безграничните възможности и потенциал на това да скучаеш. Вместо това сме започнали да възприемаме неангажираното време като загуба. Важният извод е, че сме загубили вяра във въображението на децата и в съзидателната сила на човека да се адаптира към външната среда.
За ползите от скуката
Две изключително важни неща се случват, когато заскучаем. Първо, налага ни се да впрегнем въображението си, за да създаваме. Това умение не бива да се подценява. Въпреки че възможностите за избягване на скуката са станали безгранични, способността за креативност, създаване, изобретяване и самостоятелно ангажиране са все още есенциално важни за развитието на здравословно човешко същество.
Наша отговорност като родители е да развиваме способностите на децата си за въображение и творчество. Докато децата са все още малки, трябва да посадим тези умения като семена, давайки им възможност да играят, творят, еволюират, вършат своята работа и да се превърнат в човека, който им е утредено да бъдат, а скуката е водата, с която поливаме тези семена. Ако по всяко време ангажираме вниманието на детето, всъщност допринасяме неговото въображение и съзидателен потенциал да атрофират и да бъдат изгубени безвъзвратно.
На второ място, когато детето казва, че му е скучно, това означава, че то не може да намери нищо, което да му е интересно. Но къде всъщност търси? Обиковено гледа навън. Да сме отегчени всъщност означава, че наоколо няма нищо, което да ни разсее от самите нас. Ние не възприемаме собствената си компания като нещо интересно само по себе си. Когато на детето му е скучно и в отговор бързаме да му предложим дадено занимание, ние създаваме и подсилваме вярата му, че без нещо добавено към него от вън, то е нищо.
Специалната възможност, която ни предоставя скуката е да прекараме време със себе си, да се заинтригуваме от собствената си компания, или поне да се научим да живеем с нея. Именно в отсъствието на фокусирано в дейности внимание можем да се обърнем към собствените си мисли, чувства и дори преживяването на скуката само по себе си. Умението да не се притесняват от собствената си компания е най-ценното, което децата ще развият.
Въпреки че технологиите днес ни дават възможност константно да избягваме себе си, умението да се чувстват комфортно в собствената си компания все още е най-ценното, което децата ни някога ще научат. В скуката лежи именно възможността да се превърнем в достойна компания за собственото си внимание.
Така че завръщайки се към въпроса дали е добре за нашите деца да изпитват скука – не просто е добре, но е от първостепенна важност да им го позволим. Когато детето ви се оплаква, че скучае, може просто да му кажете: „Няма проблем, че скучаеш, няма да ти навреди. Дори ще ти помогне по начин, който сега не можеш да разбереш.“ След това просто се насладете на удовлетворението, че оставяйки ги да скучаят, сте свършили работата си като родител добре.
Нанси Колиър е психотерапевт, междурелигиозен служител, лектор, ръководител на работилници и автор на няколко книги за майндфулнес и личностно развитие. Колиър предлага индивидуална психотерапия, тренинги, духовно консултиране и семинари, а също така работи с клиенти чрез Skype по целия свят. За повече информация посетете NancyColier.com
