Движението за нулев въглероден отпечатък се развива толкова бързо, че никой не разполага с необходимите разпоредби, за да защити собствениците на земята
В Австралия това може да е собственикът на земята или фермерът.
Андрю Дайър, комисарят по енергийната инфраструктура на страната, казва, че е видял няколко „съмнителни споразумения“ между компании за възобновяеми енергийни източници и собственици на земя, които могат да оставят последните натоварени с милиони долари сметки за извеждане от експлоатация на вятърните турбини.
„Съгласно закона, задълженията ще се поемат от собственика на земята“, заяви г-н Дайър по време на изслушване в Сената на 23 май. „От наемодателя зависи да се увери, че има … наистина добър договор и че ще получи съответните гаранции за покриване на разходите.”
„Свалянето на турбината струва повече пари, отколкото поставянето ѝ и това като се замислите вероятно е логично. Разходите за демонтиране на турбината могат да надхвърлят приходите, които получавате в продължение на 25 години. Това не представлява добър резултат.“
„В случая с вятърна турбина в Куинсланд, при която плочата на леглото се напука и не можеше да се приближите до турбината, защото можеше да ви падне върху главата, свалянето ѝ с помощта на роботи и експлозиви струваше милиони долари. Може да се окаже, че ще трябва да плащате големи сметки.“
Колко трудно е да се премахне вятърна турбина?
Средният живот на вятърната турбина е 25 години, преди да се наложи да бъде изведена от експлоатация и разглобена.
И все пак процесът на разглобяване и изхвърляне на вятърни турбини не е никак лесен.
„Те имат вкопана в земята бетонна основа, която може да достигне 800 тона [за да поддържа 200-метрова турбина] и може да бъде оставена на собственика на земята или на фермера … да деконструира това, което на практика е гигантски комплект Meccano [подобен на Lego]“, казва федералният депутат от Националната партия Кийт Пит в интервю за The Epoch Times на 28 юли.
„Това [движение Net Zero за нулев въглероден отпечатък] се развива толкова бързо, че никой не разполага с необходимите разпоредби, за да защити собствениците на земята и евентуално бъдещите разходи за австралийския данъкоплатец“, добави той.
Г-н Пит призова да има на разположение финансови гаранции или облигации, подобно на начина, по който миннодобивната дейност управлява подобни договорености за рехабилитация на земята след приключване на проекта.
„Това задължително трябва да се случи за непостоянната вятърна и слънчева енергии. Слънчеви панели, които ще покриват буквално милиони хектари и вятърни турбини, които ще доминират над хоризонта“, каза той.
Комисарят по енергийната инфраструктура заяви, че някои доставчици на енергия от възобновяеми източници ще се опитат да избегнат облигации, „защото собственикът на земята не е знаел за риска“.
„През януари тази година публикувахме актуализирано ръководство [pdf], за да помогнем на собствениците на земя да задават правилните въпроси, преди да подпишат документ“, каза г-н Дайър.
„Има някои съмнителни споразумения, които според нас не са балансирани, и затова подадохме ръка на общността и на собствениците на земя.“
Г-н Дайър също така предложи разпоредбите за облигации да станат част от лицензирането, което се извършва при изграждането на проекти за възобновяеми източници.
Походът към за нулев въглероден отпечатък е свързан с множество логистични, финансови, инженерни и дори свързани със сигурността предизвикателства.
Според данни от Energy Charter 2023 на комисаря по енергийната инфраструктура на Австралия фермерите са заявили, че изграждането на нова инфраструктура в подкрепа на възобновяемата енергия може да се осъществи за сметка на земеделските земи.
„[Около] 58% от анкетираните собственици на земя са заявили, че преносната инфраструктура ще доведе до пряка загуба на обработваема земя или до нарушаване на производителността на земята им“, се посочва в документа.
„Шестдесет процента от тях също така смятат, че преносната инфраструктура ще повлияе на използването на техните машини или оборудване. Някои земевладелци отбелязаха и въздействието върху биоразнообразието, което може да намали природните характеристики, ценени от местната общност, както и естетиката на района.“
Депутатът Кийт Пит заяви, че новите далекопроводи изискват съоръжения, които трябва да се поддържат чисти от обраствания, за да се предотвратят бъдещи смущения.
„Тази земя обикновено не може да се обработва и не може да се използва“, казва той. „Освен това съоръженията пречат на придвижването в собствения ви имот. Като цяло никой не иска 200-метрова ивица неизползваема земя по средата на висококачествена земеделска земя, която влияе не само на дейността собственика, но и на стойността на имота му.“
