В днешно време най-актуалната тема в световен мащаб е коронавирусът. Дори човек умишлено да избягва темата, да не гледа телевизия, да не чете статии, съдържащи в заглавията си абревиатурата “COVID-19”, тя вече е неминуема част от ежедневието ни.
До преди два месеца не познавахме хора, преболедували от вируса и много почитатели на конспиративните теории дори отричаха съществуването му. В един момент започнаха да се разболяват познати, колеги, родители на приятели, съученици на децата ни. Започнахме да чувстваме вируса все по-реален, а заплахата самите ние да се заразим – все по-близо.
Поради липса на лек и медицинско решение на пандемията, хиляди хора се обръщат към моитвата и вярата в Бог. Молим се близките ни и ние самите да сме здрави и да се разминем с вируса, или поне да го прекараме в лека форма. Вглеждаме се в себе си, връщаме се към изконните добродетели и ценности и си даваме обещание да бъдем по-добри.
В настоящия материал ще Ви запознаем с частния случай на жена, преболедувала от вируса, но направила избора да използва това, за да помогне. Срещнахме се с Ралица Бояджиева, която разказва от първо лице какво е да станеш донор на реконвалесцентна плазма в България.
„Епок Таймс“: Как се заразихте с COVID-19?
Ралица Бояджиева: Това е най-често задаваният ми въпрос от близки и познати по време на боледуването и непосредствено след него. Изчерпателно отговарях: „И аз не знам – бях веднъж на фризьор, видях се с една приятелка на по питие и пазарувах в един огромен хипермаркет“. Дъщеря ми беше в карантина заради болен съученик и точно два-три дни преди да изтече карантината ѝ, при мен се появиха симтомите. Разбира се, че може и тя да го е пренесла… В един миг обаче честно и откровено ми втръсна от този въпрос и си казах: „Не е като да имам СПИН и да знам кога и от кого съм го хванала“. Ковидът е вирус и си пуска пипалата без да светне лампа и да се включи аларма, просто се случва и анализът къде и как сме го хванали за съжаление не помага в преборването му.
„Епок Таймс“: Как протече заболяването при Вас?
Ралица Бояджиева: Към днешна дата смело бих се самокласифицирала като „лек случай“ (макар да си имах тежките моменти и съпругът ми откровено каза, че е бил много изплашен за мен). Нямах усложнения, не стигнах до болница. Като цяла етапите бяха: 2 дни лека температура, тъкмо на третия ден се почувствах добре и вечерта изгубих обоняние и вкус (тогава бях сигурна на 95% и без PCR, че съм се сдобила с „модерната“ болест), отпадналост, липса на апетит, болки в кръста (бих ги сравнила като усещане с контракции при раждане). Тъкмо когато се почувствах добре, ме втресе отново и започнах да поддържам температура. Тогава започнах прием на антибиотик по предписание на семейния ни педиатър, който ме лекуваше по телефона, докато личната лекарка се интересуваше единствено дали имам нужда от болничен.
„Епок Таймс“: Кога и защо решихте, че искате да дарите плазма?
Ралица Бояджиева: В онези протяжни повече от 14 дни и нощи с лека и средна симптоматика си обещах, че при първа възможност ще ида да даря плазма, тъй като не всички имат моя късмет да се лекуват вкъщи.
Преброих 40 дни от датата, на която излезе положителният ми PCR тест и си отбелязах седмица по-рано да се обадя и да си запазя час в центъра по трансфузионна хематология. Първия ден не успях да се свържа с нито един от стационарните телефони, посочени в интернет. Прегледах във Фейсбук за постове на хора вече дарили плазма – там открих мобилни телефонни номера на двама доктори, но бяха изключени. На следващия ден продължих с опитите и успях да осъществя контакт на номер – 029210491, помолиха да звънна в интервала 11:30-14:00 часа. Беше петък. Казаха, че най-ранният час, който могат да ми предложат е следващия петък. За мен беше идеално – тогава щеше да е 41-ият ден след положителния ми PCR. В този момент си самоблагодарих за организираността и планирането. Не изчаках да минат 40 дни и чак тогава да звънна и да се окаже, че могат да ми дадат час за след още 10 дни.
„Епок Таймс“: За някой близък ли дарихте?
Ралица Бояджиева: Слава на Бога никой мой близък към дадения момент не беше на болнично лечение от коронавирус, изискващо преливане на плазма. Два дни преди записания час за даряване в центъра по трансфузионна хематология реших, че за пълна лична удовлетвореност е по-добре да опитам да направя дарението поимменно. Бях прочела, че дарената плазма от един преболедувал стига за трима болни. Отново порових в интернет и разбрах, че мога да посоча двама души поименно, а третата доза трябва да остане „резервна“. Открих във Facebook групата ДАРИ ПЛАЗМА и публикувах съобщение, че след по-малко от 48 часа ще дарявам плазма, за да може нуждаещите се да се свържат с мен.
Важно е да се знае също, че при даряването на плазма не важи правилото като при кръводаряване – нулева група не може да дарява на всички, при плазмата АВ е кръвната група, която може да дарява освен на себе си и на всички останали.
На всеки час след публикацията ми имаше приблизително по една молба за нуждаещ се. Реших, че започвам по реда на записване и в зависимост колко бързо осъществим контакт с близките на болния. Масово хората в групата търсеха за своите родители.
Обещах на един мъж за майка му, лежаща в болница в Сливен и на една дама за нейната майка – в болница в Петрич. За възрастната жена в Петрич ми беше писала и другата ѝ дъщеря и много други техни роднини и познати пускаха публикации с молба за плазма.
Точно преди да заспя, видях публикация – мъж търсеше плазма в София за майката на свой колега със същата кръвна група като моята. И тъй като към онзи момент не бях 100% сигурна в достоверността на правилото, че АВ може да дарява на всики кръвни групи, реших да препиша имената и данните в случай, че ми откажат да даря за другите двама. Дамата администратор на групатата във Facebook също беше много отзивчива и на разположение да ми съдейства по всяко време. Имахме уговорка, че ако от центъра кажат, че мога да даря на хора само със същата кръвна група, то тя ще ми даде данни за още поне един нуждаещ се освен дамата в София.
На сутринта точно преди да тръгна към центъра имах съобщение от дамата от Петрич, която беше сменила името на болницата. Стори ми се странно, но вече бях на вратата, преписах името и тръгнах.
„Епок Таймс“: Самата процедура по даряването болезнена ли е?
Ралица Бояджиева: Процедурата не е болезнена. Не е най-приятното усещане иглата в ръката, но и на зъболекарския стол не ни е приятно и все пак сядаме там заради собственото си здраве. В случая го правех заради здравето на трима души. За мен това беше достатъчна мотивация. Връчиха ми една топка, която да стискам, за да поддържам налягането. Поизтръпна ми ръката и ми беше студено, но това усещане премина бързо.
Персоналът в центъра беше много внимателен, дискретен и дори пускаха шеги, за да ни разсмиват.
„Епок Таймс“: Имате ли информация дали плазмата е успешно прелята на нуждаещите?
Ралица Бояджиева: Минали са едва няколко дни от даряването и все още очаквам обратна връзка от близките на нуждаещите се две болни дами дали имат подобрение.
Но в деня на даряването имах един казус – излизайки от центъра снимах и изпратих бележките за двамата болни, които поименно бях посочила. Процедурата била такава – бележките, които се издават в центъра трябва да се представят в болниците на лекуващите лекари.
Прибрах се вкъщи. Синът на болния в Сливен ми звънна да ми благодари. Видях, че имам съобщение и от дъщерята на болната в Петрич, в него пишеше: „PCR-ът на майка ми е отрицателен. Дари за някой друг“. Като че ли някой ми изля кофа ледена вода. Удовлетворението от даряването вече имаше примеси на огорчение. Как е възможно да търсиш плазма, ако дори не е сигурно, че близкият ти има коронавирус?! Съпругът ми ме успокои, че все пак помагам на някого, но… само няколко минути по-късно звъннах в центъра и попитах дали мога да сменя името – казаха, че няма проблем, но трябва да отида на място.
Написах съобщение на мъжа, написал публикацията и той помогна да осъществим връзка с приятеля му, чиято майка беше хоспитализирана. Отидохме заедно в центъра и, малко преди да затворят, персоналът отзивчиво съдействаха да сменим имената. Синът на нуждаещата се жена благодареше, а аз най-накрая изпитах пълно удовлетворение от деня.
„Епок Таймс“: Какво бихте посъветвали хората, които се колебаят дали да дарят плазма?
Ралица Бояджиева: След повторното ми връщане до центъра заради смяната на имената на нуждаещите се, се прибрах вкъщи при семейството изморена, но благодарна, удовлетворена и щастлива. Децата ме попитаха дали съм добре и дали е боляло. Уверих ги, че се чувствам чудесно и ги прегърнах. Това беше един от най-смислените дни в живота ми.
Да си помагаме, да сме съпричастни и състрадателни – това трябва да са основополагащи добродетели в днешни времена. И ще си позволя да завърша с написаното на грамотите, които Силвия от групата ДАРИ ПЛАЗМА във Facebook публикува за всеки дарител, а именно „Ако си дал, не си живял напразно!“.
