На 27 март 1979 г., когато все още е млада лекарка, Ивон Кейсън участва във въздушна евакуация по време на медицински полет, когато двигателите на самолета се повреждат и той се разбива. На борда са Кейсън, една медицинска сестра, пациент и пилотът.
В момента, в който осъзнава, че ще умре, Кейсън си помисля: „О, Боже! Помогни ми!“. Спомняйки си този момент, разсъждава, че това може би е било нещо доста подобно на молитва и е дало тласък на следващото ѝ преживяване. Още преди самолетът да се удари в земята, Кейсън усеща, че завладяващо спокойствие се разстила върху нея и изтласква страха ѝ. Усеща как Божието слово прониква в душата ѝ и ѝ дава да разбере, че всичко ще бъде наред, независимо дали ще оцелее след катастрофата или не.
Все пак пилотът героично успява да приземи самолета, но върху много тънък лед, който пропада и те потъват в ледените води.
Пациентът не преживява катастрофата, а пилотът, медицинската сестра и Кейсън, с тежките си зимни дрехи, се опитват да доплуват до брега в коварните води на езерото „Дяволския пролом“. Изведнъж тя се озовава някъде далеч над тялото си.
„Тогава попаднах в това невероятно царство на бяла светлина, което беше изпълнено с любов – абсолютна, невероятна любов. Най-силната любов, която някога съм изпитвал през живота си“, споделя Кейсън в интервю за телевизия NTD за предаването „Тайните на живота“.
„И никой не трябваше да ми казва, никой не трябваше да ми го обяснява, просто знаех някак си, просто разбирах в душата си, че това невероятно чувство, тази невероятна любов, беше любовта на една по-висша сила, тази, с която бях възпитана като дете, и тя се наричаше Бог.“
„Това не беше старец с дълга бяла брада, който седи на трон и ме съди – спомня си тя. – Това, което всъщност преживявах, беше тази сила на любов, която стои зад Вселената, беше по-скоро като необятна сила, която е безкрайно интелигентна, която знае всичко – минало, настояще, бъдеще – и обича всички нас с най-невероятната безусловна любов.“
В резултат на необикновена поредица от съвпадения тримата са спасени и са откарани с хеликоптер в болница.
„И тогава се върнах в тялото си – спомня си Кейсън. – Чувствах се като джин, който е засмукан обратно в бутилката.“
„Това изцяло ме промени“.
През 70-те години на миналия век все още не е писано почти нищо за преживяванията, близки до смъртта и никой няма медицинско обяснение за това, което Кейсън е преживяла.
Колегите, с които се консултира, предполагат, че това са халюцинации или объркване при стрес, но Кейсън е лекувала пациенти с халюцинации и обърквания и знаела, че това е съвсем различно. Това, което била преживяла, нямало название.
И така през деня Кейсън продължава да работи като конвенционален семеен лекар по западна медицина. Но тайно започва да проучва какво е преживяла.
Ивон Кейсън е лекарят, който въвежда термина „духовно трансформиращи преживявания“, съосновател и президент на Международно духовно пробуждане (Spiritual Awakenings International), бивш президент и член на борда на Международната асоциация за изследване на близки до смъртта преживявания (IANDS). През 1990 г. тя става първият канадски лекар със специализация в консултирането на хора, които са имали такива преживявания. Днес преживяванията, близки до смъртта, са сериозна област на изследване.
„По стечение на съдбата или по божествен замисъл, не знам защо, но през живота си съм имала пет преживявания, близки до смъртта“, казва тя. Две от тях са били в детството ѝ, а три е преживяла като възрастен човек.
Именно последното от тях затвърждава мисията на Кейсън.
По-трудният избор
На 8 ноември 2003 г. когато посещава Ниагарския водопад, Кейсън се подхлъзва на лед и си удря главата в каменната настилка.
„Претърпях наистина сериозна мозъчна травма с мозъчен кръвоизлив и за момент бях мъртва“, разказва тя.
В мига, в който главата на Кейсън удря асфалта, тя усеща, че душата ѝ бива изтръгната от тялото от „по-висша сила“ и попада в тъмно пространство.
До този момент Кейсън вече десетилетия изучава близките до смъртта преживявания, така че с интерес очаква какво ще се случи по-нататък.
Хората с близки до смъртта преживявания често съобщават за неща като това, че се намират над ранените си тела и наблюдават собственото си съживяване, както прави Кейсън след самолетната катастрофа. Често съобщават и за придвижване към ярка светлина, за посрещане в друго царство от познати души или за изправяне пред висша сила. Мнозина описват, че това се случва на поляна или в долина с природа, подобна на земната, но безкрайно красива. Често срещано е и „минаване на живота на лента“, подобен на този, при който животът протича за миг пред очите, само че мигът е безвременен и безкраен, а преживяващите могат да чувстват емоциите на околните вместо своите собствени.
„Бях посрещната в царството, сякаш имаше вход, който излъчваше светлина, а на входа стояха две светлинни същества, двама светци от моята духовна традиция“, които я посрещнали така, че тя се почувствала като на празник и била обгърната от радост и любов.
„Но тогава една малка част от мен, моето его, един малък глас на рамото ми каза: „Оо, идва лентата на живота“, споделя тя. „И имам предвид, че по принцип се опитвам да бъда добър човек и да имам добър живот, но всеки прави грешки, така че някак си не очаквах с нетърпение да видя живота си, минавайки на лента.“
„Беше толкова невероятно, защото двамата светци сякаш четяха мислите ми… единият от тях просто се обърна, погледна ме и с този поглед разсея тревогите ми… беше точно като един любящ родител, който утешава детето си и му казва: „Няма нищо. Можеш да опиташ отново, следващия път ще се справиш по-добре“.
С това Кейсън се отърсва от всякакви притеснения. Получава усещането за мигновено „изтегляне“ на „огромно количество информация наведнъж“. Тя преживява отново не само живота си като д-р Ивон Кейсън, но и много други животи.
„Като преживях изведнъж всичките си предишни животи, почувствах това: „о, да, винаги съм го знаела, как можах да го забравя?… Можех да видя как всички те си пасват като парчета пъзел, просто съвпадат перфектно един към друг“ – спомня си тя.
Кейсън винаги е смятала, че животът ѝ на лекар, който преподава в университета в Торонто и има най-различни духовни и мистични преживявания, е доста необичаен. В тази ситуация тя разбира, че това е част от по-голям космически план. Двамата светци от светлина се появяват отново и ѝ дават два избора.
„Казаха: „Сега можеш да избереш дали да се въплътиш в тялото на бебе, или да се върнеш в осакатеното си тяло, за да продължиш да служиш на божественото“, спомня си Кейсън.
„И за мен това беше идеалният въпрос, защото от много, много години молитвата ми бе, че искам да бъда инструмент на Бога по какъвто и да е незначителен начин. И така, да ми се даде възможност да избирам между два различни начина да служа, беше перфектният избор за мен.“
„В това разширено състояние, в което се намирах от другата страна, с напълно отворено сърце, изцяло доверявайки се на мъдростта и любовта на висшата сила, която стои зад Вселената, сърцето ми просто реагира мигновено: „О, учители, моля, водете ме. Какъв е по-висшият избор? Искам да изпълня Божията воля“ – казва Кейсън.
Без думи, но с абсолютното разбиране, светиите „така любящо, така мило“ съобщават на Кейсън: „Ще бъде по-трудно, но върни се в раненото тяло.“
Сърцето ѝ отговаря „Приемам“ и за миг се събужда в тялото си – тялото, което току-що било претърпяло тежка мозъчна травма.
„Вулкан… изригна в центъра на мозъка ми“
Преди да пострада Кейсън води много активен живот. Практикуващ лекар е, пише книги, води лекции и често работи като доброволец в училището на сина си, където е много ангажирана. „С травматичното увреждане на мозъка не можех да правя нищо от това. Бях инвалид“, казва Кейсън.
В продължение на много години Кейсън се подлага на неврорехабилитация и работи усилено, за да се върне към молитвата и медитацията, които са заемали голяма част от живота ѝ, а впоследствие стават много трудни за изпълнение при такава мозъчна травма.
На 24 февруари 2016 г., по време на медитация, на едно свято място в Енсинитас, Калифорния, изведнъж усеща „вулкан от течна светлина, който изригва в центъра на мозъка ми“.
„Центърът на мозъка ми беше в тъмнина повече от 12 години, а сега светлините се запалиха“, казва тя. „Чувствах се като пробудена. И мозъкът ми оздравя. Преживях чудо – мозъкът ми беше излекуван!“
„Всички тези идеи, преживяванията ми и какво да споделя в бъдещите си книги се изливаше от съзнанието ми и това мощно вдъхновяваше желанието ми да пиша, да пиша, да пиша – и също така получих много силно вътрешно напътствие: Предай това, което си научила.“
През първата година след излекуването тя написва първите чернови на две нови книги. „Аз съм живото доказателство, че чудесата се случват“ – пише тя. „Никога не губете надежда. Без значение какви са проблемите ни в живота, чудесата се случват. Ако едно от тях може да се случи на мен, може да се случи и на вас.“
След като публикува книгата „Уроци на душата от светлината“, в която споделя историята си, тя усеща, че висшият дух отново я подтиква да върви напред. През 2020 г., месеци след началото на пандемията, Кейсън основава Международно духовно пробуждане (Spiritual Awakenings International) – онлайн образователна организация с нестопанска цел, в която хората могат да споделят своите духовно трансформиращи преживявания.
Организацията, която работи почти три години, вече има абонати от 77 държави, а Кейсън вижда все повече такива духовни преживявания и истории, отколкото през цялата си кариера. „Всички, цялата планета в момента сме в процес на духовно пробуждане“, заявява Кейсън.
Репортаж на NTD News.
