Лидерите на НАТО ще се срещнат във Вилнюс на 11-12 юли, за да обсъдят широк спектър от теми, включително кандидатурата на Украйна за членство и присъединяването на Швеция, предаде Ройтерс.
Това ще бъде четвъртата среща на върха на НАТО след нахлуването на Русия в Украйна, а мерките за сигурност във Вилнюс ще бъдат засилени. Очаква се три германски единици за противовъздушна отбрана Patriot да защитават мястото за среща на върха на НАТО и бойни самолети да патрулират в небето на Литва, която отдавна се смята за уязвимо място на източния фланг на НАТО.
Членството на Украйна
Срещата на върха изглежда ще бъде доминирана от обсъждане на бъдещите отношения на НАТО с Украйна, на фона на многократните призиви на президента Володимир Зеленски Киев да получи покана за членство в алианса.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, докато войната продължава и че срещата на върха във Вилнюс също няма да отправи официална покана.
Освен това съюзниците имат противоречиво отношение относно това колко скоро след края на войната Украйна трябва да бъде присъединена към алианса. Източноевропейските страни считат, че срещата на върха трябва да покани Киев да се присъедини, докато Съединените щати и Германия са предпазливи към всеки ход, който може да доближи алианса до война с Русия.
В навечерието на Вилнюс повече страни подкрепиха британско предложение да се позволи на Киев да пропусне така наречената програма за получаване на членство, според която кандидатите трябва да покрият определи политически, икономически и военни цели и които другите източноевропейски нации трябваше да изпълнят преди влизането си в НАТО.
Освен членството на Украйна, от лидерите на НАТО се очаква да обсъдят гаранции за сигурност за Украйна, въпреки че обещанията ще дойдат от отделни държави, а не от самия алианс.
Те вероятно ще включват продължаване на военната и финансова помощ на Киев, за да възпира Русия от подновяване на атака, след като войната приключи.
Столтенберг подчерта, че НАТО – съгласно член 5 от Вашингтонския договор – ще предоставя пълноценни гаранции за сигурност само на пълноправните членове на алианса.
Укрепване на източния фланг на НАТО
Лидерите ще преразгледат първите отбранителни планове, които алиансът е изготвил след Студената война, конкретизирайки отговорът на НАТО при евентуална руска атака. С плановете алиансът също дава насоки на нациите как да надградят своите сили и логистика.
От десетилетия НАТО не се е нуждаел от широкомащабни планове за отбрана, но сега, имайки предвид войната между Русия и Украйна, предупреждава, че трябва да разполага с всички планове много преди евентуален конфликт с равностоен противник.
Турция блокира одобрението на плановете заради формулировката на географски местоположения като Кипър. Въпросът ще бъде оставен за решаване от лидерите, освен ако съюзниците не постигнат споразумение преди срещата на върха.
НАТО също така планира на разшири складовете за боеприпаси, тъй като Киев изгаря снаряди много по-бързо, отколкото западните страни могат да ги произведат, и след повече от година на конфликт в Украйна запасите на съюзниците са силно изчерпани.
Съюзниците от алианса също ще анализират как се изпълнят целите на НАТО, договорени на миналогодишната среща на върха в Мадрид, за поставяне на над 300 000 войници в повишена бойна готовност спрямо 40 000 в миналото, за да противодействат на Русия.
Турция спира присъединяването на Швеция
Турция все още блокира присъединяването на Швеция, която се очакваше НАТО да приветства като 32-ри член на алианса във Вилнюс. Съюзниците се надяват, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще отмени опозицията си на срещата на върха.
В продължение на десетилетие Турция твърди, че Швеция предоставя убежище и „свободна работна среда“ за дисиденти, които класифицира като терористи.
Сред тях са членове на религиозна група, движението Гюлен, за която Турция твърди, че се е опитала да организира преврат през 2016 г., за да свали правителството на Ердоган, и кюрдски бойци, участващи в бунт срещу Турция.
Гневът на Турция срещу Швеция заради нейните политики за убежище се превърна в проблем, когато шведите, след повече от 200 години независим неутралитет, официално поискаха да се присъединят към НАТО през май 2022 г. Всички 31 държави-членки трябва да се съгласят да приемат нови членове.
Анкара, позовавайки се на политиката на Швеция за убежище, възрази срещу приемането й в НАТО. Унгария също се противопостави на влизането на Швеция в знак на протест срещу глобите за корупция и други санкции, наложени срещу нея от Европейския съюз, но унгарският външен министър Петер Сиярто каза пред репортери на 4 юли, че ако позицията на Турция се промени, Унгария няма да възпрепятства повече процеса.
За да се справи с проблемите на Турция, Швеция се съгласи да екстрадира предполагаеми терористи, издирвани от турците, въпреки че няколко бяха забавени от съдебни решения.
Швеция също така промени конституцията си и втвърди законите за борба с тероризма в набор от новоприети мерки, които влязоха в сила на 1 юни.
