На тазгодишния „Национален концерт в памет на загиналите“ 102-годишният Чък Кохлер излезе на най-голямата сцена в живота си, за да стане гласът на онези, които не се завърнаха у дома
На 17-годишна възраст Ерл Дж. „Чък“ Кохлер получава разрешение от родителите си да се запише във Военноморските сили през април 1941 г. Само осем месеца по-късно, като млад военнослужещ, той влиза в историята като участник в отбраната по време на атаката над Пърл Харбър. Оттогава насам Кохлер, който днес е на 102 години и е един от само 11-те оцелели, е превърнал в мисия на живота си да „почита“ паметта на падналите войници, които не са се прибрали у дома. „Опитвам се да споделя опита си с всеки, който иска да дойде и да ме изслуша“, каза Кохлер в скорошно интервю за The Epoch Times.
„Мислех, че по този начин хората ще разберат по-добре и ще оценят по-дълбоко това, което тези хора преживяха там онази сутрин – но за съжаление не доживяха, за да го разкажат на семействата, близките и приятелите си. Някой трябваше да говори вместо тях. Аз се опитвам да правя това през всичките тези години.“
За тази цел той продължава да се появява на събития за ветерани. Следващото е особено значимо. Сред официалните лица, актьори и военнослужещи от миналото и настоящето, Кохлер е специален гост на „Националния концерт за Деня на паметта“, който се проведе на 24 май в Националния мол във Вашингтон. „Това ми дава публичност, която иначе не бих имал, и ще използвам тази публичност, за да почета паметта на потъналите ми съкорабници и загиналите ми другари“, каза Кохлер.
Кохлер беше придружен – или, както сам се изрази, „под наблюдение“ – от сина си и снаха си по време на първото си посещение на столицата, където специален сегмент от 37-мото годишно излъчване на „Националния концерт за Деня на паметта“ отбеляза 85-ата годишнина от изненадващата атака срещу американската военноморска база в Пърл Харбър, Хавай – атаката, която вкара Съединените щати във Втората световна война.
На 7 декември 1941 г. – денят, който президентът Франклин Д. Рузвелт обявява за „ден, който ще остане завинаги в историята като ден на позор“ – загиват над 2400 американски военнослужещи и цивилни, а над хиляда са ранени. Концертът ще открои този съдбовен момент в американската история, който сплотява цялата нация, и ще почете мъжете и жените, напуснали фермите и фабриките си, големите градове и малките градчета, за да спасят света от тиранията. Като част от тази почит към милионите американци, служили на нацията по време на Втората световна война – в униформа и на домашния фронт – на сцената ще бъдат отличени представители на „Най-великото поколение“.
Сегментът за Втората световна война се фокусира върху историята на Кохлер – човек, присъствал не само на бомбардировката над Пърл Харбър, с която Съединените щати са въвлечени в конфликта, но и на капитулацията на японски гарнизон през август 1945 г., един от последните военни актове в Тихоокеанския театър. „Нещо такова не се забравя“, каза Кохлер. „Никога не го забравяш. То е с мен всеки ден.“
След обучението си като металообработчик на самолети Кохлер е назначен в ескадрилата за въздушно патрулиране VP-23 и пристига в Хавай през октомври 1941 г. В една тиха неделна сутрин през декември Кохлер седи пред пишеща машина на остров Форд в Пърл Харбър и пише писмо до майка си, когато чува самолети над главата си – скоро последвани от експлозия, при която е ранен от разпръснато стъкло.
„Ветровете на войната духаха от известно време и ние почти усещахме, че предстои конфликт“, каза Кохлер. „Просто не знаехме кога и къде ще удари първи ударът.“
„Бях вбесен“, продължи Кохлер, връщайки се към онзи ден. „Можете да си представите – на 17 години. Докато останалите се укриваха в канавките, аз грабнах картечница калибър 50 и прекарах остатъка от сутринта в стрелба по атакуващите самолети – с пълна и непоколебима решителност. Не мисля, че много 17-годишни преживяват такова нещо. То никога не те напуска. Нещо подобно те състарява много бързо.“
Роден през януари 1924 г. в дървена колиба в Минесота, Кохлер напуска училище на 14 години, за да помага на семейството си във фермата. На 17 постъпва във Военноморските сили и служи седем години, един месец и 22 дни. „Наслаждавах се на всеки ден“, казва той. „Просто знаех, че някъде трябва да има нещо по-добро – поне за мен. Обичах самолетите и исках да съм там, където са те.“
Концертът по случай Деня на паметта, воден от носителя на награда „Тони“ Джо Мантеня и носителя на наградата „Еми“ Гари Синайз – дългогодишни поддръжници на каузите на ветераните и военнослужещите – беше излъчен от Западната поляна на Капитолия. Шоуто можа да бъде гледано от военнослужещи по целия свят чрез American Forces Network, а също беше излъчено и предавано на живо в неделя, 24 май, по обществените телевизии в цялата страна.
Освен да даде глас на своите събратя от Пърл Харбър, Кохлер се надяваше да използва времето си във Вашингтон, за да привлече внимание към военнослужещите в активна служба. „Ако успея да накарам хората да обърнат повече внимание и да почетат тези, които служат днес – това е моята цел“, каза той. „Това е, което искам да постигна.“
Тазгодишният концерт отбеляза и 250-годишнината на Съединените американски щати, и 25-годишнината от терористичните атаки на 11 септември 2001 г.; отдаде специална почит на ветераните от Виетнам – особено на ранените, болните и пострадалите; и както винаги – почете американските семейства „Златна звезда“.
„Винаги съм се стремял да живея така, че да е по-добре да даваш, отколкото да вземаш“, каза Кохлер. Той призна, че тази кауза – да не бъдат забравени събратята му по оръжие – му е давала сила през целия живот, докато заедно със съпругата си Джудит отглеждат четири деца, а днес се радват на 16 внуци и 42 правнуци.
„Ако видите някой, който се нуждае от помощ, или нещо, което трябва да се свърши – дори и да не е ваша работа – направете го. После ще се гордеете, че сте го направили.“
