Норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре заяви, че Осло укрепва връзките си с няколко европейски военни сили, за да избегне зависимостта от един-единствен съюз за сигурност
Норвегия ще открие преговори с Франция за присъединяване към нейния ядрен чадър, заявиха норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре и френският президент Еманюел Макрон на 27 май, на фона на нарастващите опасения относно Русия и регионалната сигурност.
Стьоре замина за Париж на 27 май, за да се срещне с Макрон и да подпише по-широко споразумение за отбрана с Франция, което предвижда присъединяването на Норвегия към ръководена от Франция ядрена инициатива.
Споразумението, известно като Споразумението от Нарвик, задължава двамата съюзници от НАТО да си оказват взаимна подкрепа – включително военна – при необходимост.
То разширява сътрудничеството в области като киберсигурност, морска сигурност, военно планиране и координация в отбранителната промишленост.
Стьоре заяви, че Европа се изправя пред най-сериозното положение в областта на сигурността от времето на Втората световна война насам, тъй като войната на Русия в Украйна и нарастващите геополитически напрежения преобразяват отбранителната политика на целия континент.
В изявление от 27 май той каза, че Осло иска да диверсифицира своите „източници на сигурност“, като подчерта, че НАТО ще остане в основата на политиката му за възпиране.
Стьоре заяви, че Съединените щати са уверили съюзниците, че ядрените им гаранции за Европа остават непроменени.
Той добави, че Франция е координирала инициативата както с НАТО, така и с Вашингтон.
Норвегия е член на НАТО от 1949 г., но не членува в Европейския съюз. Страната споделя сухоземна граница с Русия в Арктика с дължина около 190 километра, което прави северната сигурност ключов приоритет в норвежката отбранителна политика.
Норвегия ще се превърне в най-новата европейска държава, която се доближава до рамката на френското ядрено възпиране, след като Полша разшири отбранителното сътрудничество с Париж миналата година.
На съвместна пресконференция на 27 май в Париж Макрон заяви, че споразумението ще задълбочи сътрудничеството в области като противовъздушна отбрана, Арктика и космическото пространство.
Разширено военно сътрудничество
Пактът е кръстен на Нарвик – северnonорвежкия град, освободен отново от силите на Съюзниците през 1940 г. в една от първите им победи през Втората световна война.
Стьоре заяви, че споразумението включва клауза за взаимна отбрана, по силата на която двете страни поемат ангажимент да си оказват подкрепа при криза. Франция, каза той, заедно с Великобритания, е сред европейските съюзници с най-активно присъствие в северните води и арктическите региони.
Споразумението формализира сътрудничеството в областта на военното планиране, съвместните учения и предварителното разполагане на военна техника с цел подобряване на способностите за бързо реагиране при извънредни ситуации.
То също така разширява сътрудничеството в областта на хибридната война, морската сигурност, киберсигурността, космоса, подкрепата за Украйна и производството на отбранителна техника.
Френската инициатива за ядрено възпиране
Норвегия се съгласи да се присъедини към деветте европейски съюзника, участващи в разговорите около инициативата на Макрон за ядрено възпиране.
През март Макрон обяви промени във френската ядрена доктрина, които предвиждат – в координация със заинтересованите съюзници – постепенно преминаване към това, което той нарече „изнесено възпиране“.
Планът би позволил на Франция временно да разполага самолети с ядрен капацитет в съюзнически държави по време на криза, като същевременно запазва пълен контрол върху ядреното си оръжие и всякакви решения за употребата му.
В инициативата участват Великобритания, Германия, Полша, Нидерландия, Швеция, Дания, Белгия, Гърция и Норвегия.
Русия критикува френската инициатива за ядрено възпиране
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви през март, че предложението на Макрон е „изключително конфронтационно“, и намекна, че Франция мисли „повече за война“, отколкото за мир.
Песков отбеляза, че Макрон пренебрегва това, което Москва определя като законни опасения на Русия за сигурността си във връзка с разширяването на НАТО на изток към руските граници.
В отговор на обявяването на инициативата руското посолство във Франция заяви на 6 март, че тя рискува да разпали надпревара в ядреното въоръжаване и да подкопае усилията за ядрено неразпространение в Европа.
Стьоре заяви, че участието на Норвегия в инициативата няма да промени дългогодишната й политика, забраняваща разполагането на ядрено оръжие на норвежка територия в мирно време.
Той добави, че Норвегия ще продължи да подкрепя усилията за контрол на въоръженията и ядрено неразпространение, като в същото време изтъкна, че по-тясната координация между европейските съюзници може да намали стимулите на отделни държави да разработват собствено ядрено оръжие.
Стьоре заяви, че стратегията на Норвегия е насочена към задълбочаване на връзките с няколко европейски военни сили, така че сигурността на страната да не разчита на една-единствена гаранция.
Споразумението с Франция идва след двустранните отбранителни споразумения, които Норвегия подписа с Великобритания през декември 2025 г. и с Германия през февруари 2026 г.
Норвежкият министър на отбраната Торе О. Сандвик заяви, че трите споразумения заедно формализират отбранителните отношения на Норвегия с най-големите военни сили в Западна Европа.
По време на посещението си в Париж Стьоре проведе и срещи с Макрон и френски официални лица, посветени на въпросите на отбраната, енергетиката, индустриалното сътрудничество и европейската сигурност.
Reuters допринесе за този материал.
