Скандалът на Олимпийските игри в Париж се разраства. Двете боксьорки – Имейн Хелиф от Алжир и Лин Ю Тин от Тайван, които получиха разрешение от МОК да участват на боксовия турнир, въпреки дисквалификацията им миналата година, започнаха своите срещи.
Съперничките им са притеснени: италианската състезателка, съперничка на Хелиф, се отказа по време на срещата, разплакана след като няколко удара. Други заявяват, че няма да излязат на ринга. Двете „дами“ родени като биологични мъже, в един момент се определят като жени.
Няма подробности как се е случило това, дали е имало терапии и операции, но те са записани в своите паспорти като жени. На световното първенство през 2023 г. те бяха дисквалифицирани от IBA (Международна асоциация по бокс) заради високите им нива на тестостерон: явно терапията не може да промени тяхната същност. Започнаха разисквания, че мъжкият пубертет определя физиката и тя не може да се сравнява с женската.
Някои ги подкрепят, други открито ги нападат. Алжирското спортно ръководство застава зад своята състезателка, като заявява че нападките са безпочвени и трябва да се уважи нейният труд.
Интересното в случая е, че те са се състезавали досега – имали са победи, но и загуби в женския бокс (явно има и биологични жени, които побеждават мъже). Други са против транссексуални да участват в спортните състезания, като се дава примера с Международната федерация по плуване, която отказа да разреши на трансджендъра Лия Томас да се състезава при жените.
И въпреки всичко при единоборствата това не е първият случай. В ММА има такива „състезателки“, едната от които беше обявена за най-силната жена (тоест мъж) в САЩ. Интересен е случаят Патрисио Мануел, който като транссексуален се състезава като мъж и има победи над мъже. В Тайланд, в муайтай имаше известна такава тайбоксьорка, но тя се състезаваше срещу мъже.
Защо се случва това явление? Явно има хора, на които им харесва да гледат нещо още по-зрелищно и скандално. Причината не е ли в самите хора, самото човечество? Хората подстрекават насилието, ценят насилието. Преди време гледах едно интервю на Цачо Андрейковски по телевизията. Той говореше за ползата от бокса за младежите, как ги учи да преодоляват трудностите. И въпреки това накрая заяви, че препоръчва бокса само до аматьорско ниво, като подчерта че професионалният бокс е много опасен. Тенденцията от години е да се търси зрелищност: при аматьорите се премахнаха каските, толерира се нападателната игра.
При кикбокса в Европа преди беше забранено да се използват колена и лакти в областта на главата, това вече е позволено при професионалистите. Някогашният кеч впоследствие беше забранен и се трансформира в бутафорна игра, най вече като шоу за децата и младежите. През последните години се възроди като ММА (смесени бойни изкуства). Има вече даже боксови срещи с голи ръце.
Разбира се не трябва да омаловажаваме постиженията на тези уникални състезатели и професионалисти, които получиха поле за изява, слава и достъп до големите пари. И все пак не се ли връщаме към гладиаторските игри от древността? Не са ли намирали много хора смъртта си на ринга? Това предизвикателство към съдбата, тази еманципация не доведе ли даже жените до типично мъжките сфери: да бъдат войници, да се бият на ринга както мъжете; може би и срещу мъжете?!
Трябва да помислим накъде вървим и какво искаме. Какви трябва да бъдем мъжете, какви трябва да бъдат жените и вървим ли в правилната посока?
