Крал Луи XIV и китайският император Канси установяват стогодишни специални отношения
Дългогодишното увлечение на Европа по древното китайско изкуство и култура не е ново, тъй като то дори е било митологизирано през Средновековието. Въпреки това именно по време на управлението на Луи XIV започва нова ера, която сближава Изтока и Запада повече от всякога.
Вдъхновен от богатството на древната китайска философия и изкуство, през 1685 г. крал Луи XIV изпраща шестима йезуитски мисионери да изследват древен Китай, което променя хода на историята. Макар самият Луи XIV да е образец за европейските монарси, неговите мисионери скоро ще срещнат друг образцов владетел – император Канси. Всъщност през 1688 г. Луи пише писмо до Канси:
„Най-високопоставен, най-величествен и най-превъзходен принце, наш скъп и обичан приятелю, нека Бог увенчае Вашето величие с щастлив край! Тъй като бяхме информирани, че Ваше Величество желае да има близо до себе си и в Своите владения значителен брой учени хора, които да са много запознати с европейските науки, преди няколко години решихме да Ви изпратим шестима учени математици, наши поданици, които да покажат на Ваше Величество какво е най-интересното в науките и особено астрономическите наблюдения на прочутата академия, която сме създали в нашия хубав град Париж… Вашият най-скъп и добър приятел, Луи.“
Тези двама монарси в източния и западния край на евразийската суша се открояват в света от края на XVII век. На Запад Луи XIV (1638-1715 г.) управлява Франция в продължение на 72 години като член на династията на Бурбоните и е най-дълго управлявалият европейски монарх. На Изток Канси (1654-1722 г.) управлява Китай в продължение на почти 62 години като член на династията Цин и е най-дълго управлявалият китайски император. И двамата обичат ездата, лова и стрелбата с лък, привърженици са на изкуствата и поставят началото на златен век по време на управлението си. Всеки от тях е уникален, но все пак споделят поразителни прилики.
Божественото право на управление
И Луи XIV, и Канси управляват с божествено право, но тяхното управление се проявява чрез различни източни и западни теологии. Крал Луи смята себе си за представител на Бога на земята, докато император Канси е смятан за син на Небето.
Кралят се оприличава на Аполон, който е богът на слънцето в гръцката и римската митология, и избира слънцето на Аполон за свой герб. Точно както планетите се въртели около слънцето, благородниците и придворните се въртели около Краля Слънце във Версай. Като крал, който обичал да танцува и да се изявява, 14-годишният Луи дебютира в ролята на Аполон в „Кралския балет на нощта“, посветен на победата му над бунтовете във Фронда. Алегорични картини и скулптури също изобразяват краля като римски император при военните му победи. Тази асоциация с гръцко-римската древност подчертава властта му като монарх и прославя позицията на краля като божествен владетел.
Луи XIV също е ревностен католик и при коронацията си се заклева да защитава католическата вяра. За разлика от Луи обаче, който се стреми към религиозно единство под една вяра, в древен Китай Канси признава трите религии на конфуцианството, даоизма и будизма, които се пресичат в ежедневието.
Древните китайци вярвали, че планините са близо до небесата и са свещени обиталища за безсмъртните. В продължение на векове китайските императори посещавали планината Тай, която е била известна като свещена планина, и трите религии имали големи храмове там. Изкачването на върха ѝ утвърждавало управлението им от небето и символизирало връзката между императорската легитимност и божествеността. Посещението на Канси било от особено значение, тъй като той бил манджур и по-скоро аутсайдер за ханските китайци. Изкачвайки връх Тай, Канси изпраща послание, че ще управлява не като манджурски завоевател, а като традиционен хански император, и доказва, че новата династия Цин се вписва в съществуващите китайски традиции. Това необикновено събитие е отбелязано в свитъка на Уан Хуей „Обиколка на император Канси в южната част на страната, свитък трети“: Дзи’нан до планината Тай.“
Император Канси и учението от Запада
Макар че Канси и Луи XIV никога не се срещат лично, те са непряко свързани чрез френските йезуитски мисионери в Китай. Именно мисионерите първи правят лирични сравнения между двамата владетели и внасят знания от първа ръка. Това предизвиква взаимни открития и вдъхновение и поставя началото на вълна от китайско-френски обмен.
Император Канси посреща пратениците на френския крал и е очарован от научните знания, които те носят; той проявява дълбок интерес към европейската астрономия, математика и медицина. Императорът ги прави свои лични учители, които му дават усърдни уроци всеки ден. Канси обича да обучава и министрите си, като ги води на пътувания, за да демонстрира знанията си. Той също така нарежда да се преведат книги като „Елементи“ на Евклид и дори се опитва да докаже авторитета на древнокитайски трудове със западната наука.
Математиците на краля имат ясно формулирани научни цели; сред тях е географското изучаване на териториите на Цин и континентална Източна Азия. Император Канси има сходни стремежи, тъй като иска да усъвършенства картографската практика като средство за граничен контрол на новозавоюваните от него територии. По този начин интересите на императора и стремежът на Кралската академия към научни изследвания се доближават.
Мисионерите са впечатлени от усърдието на императора, който прекарва по-голямата част от свободното си време в търсене на западни знания. Те донасят многобройни прецизни инструменти, изработени в Париж от позлатена мед, включително компаси, телескопи, часовници и чертожни инструменти като транспортири, сектори и линии, за да улеснят обучението му.
Един такъв инструмент, подарен на императора, е полукръгъл транспортир с вграден компас, използван за геодезия.
Канси често води мисионерите със себе си по време на военните си походи и те работят заедно, за да определят местоположението им спрямо столицата. Докато императорът и неговите наставници изчисляват географската ширина въз основа на височините на полярните звезди, чиновниците на Цин изчисляват географската дължина с помощта на геометрични разстояния, измерени с въжета. Прилагайки тези новопридобити знания в областта на астрономията и геометрията, те успяват да очертаят нови терени.
С разрастването на империята на Канси необходимостта от цялостно и последователно картографиране на териториите на Цин налага търсенето на по-добри геодезически инструменти от Европа. За да отговори на това търсене, императорът нарежда на императорските работилници да произвеждат свои собствени инструменти, базирани на парижките прототипи, и лично проверява и критикува тяхното производство. По този начин император Канси установява официална имперска картографска практика, използваща методите на Френската кралска академия на науките.
Луи XIV и китайският порцелан
Мисионерите на крал Луи се връщат във Франция, носейки подаръци от императора. Зашеметен от съкровищата, кралят проявява силен интерес към китайското изкуство и култура на всички нива във френското общество. Това чувство на възхищение е отразено в цитат от Волтер (1694-1778 г.), който пише: „Няма дом в Европа, чиято античност да е толкова добре изявена, колкото тази на Китайската империя.“
Порцеланът е едно от най-важните неща, чрез които китайското изкуство е въведено във френския двор. Самият Луи XIV събира повече от 3000 произведения предимно от китайски порцелан. Кралят пие супата си от голяма китайска порцеланова чаша със златни дръжки. По онова време в Европа той се възприема като бяло злато поради своята рядкост и е признак на лукс. Пигментът кобалтов оксид се рисува върху чисто бяла глина, в резултат на което се получава елегантен син дизайн на снежнобял фон.
Тези произведения обаче са били преобразени и адаптирани към френския вкус. Към тези вносни порцеланови изделия са добавени позлатени бронзови обкови, за да се повиши стойността им и да се промени предназначението им. Например „Фонтанът за парфюми“ е реконструиран от три различни порцеланови изделия с монтиран позлатен бронз, за да придобие напълно нова функция – разпръскване на парфюм. Две кани са изработени от две китайски порцеланови вази. Всяка ваза е прикрепена между позлатен бронзов пръстен за изливане и пръстен за стъпало, свързани с дръжка, украсена с цветни клонки и свити акантови листа. Тези кани са били предназначени само за декоративна употреба.
Увлечението по китайския порцелан се проявява и във френското изкуство и архитектура. Кралят показва вкуса си към китайското изкуство в частните си резиденции във Версай, като например Порцелановия Трианон, който е вдъхновен от Нанкинската порцеланова пагода. Порцелановата къща представлява съчетание на двете култури, тъй като покривът във френски стил е покрит със сини и бели керамични плочки, украсени с порцеланови вази, а вътрешните мазилки, дограмата и мебелите са боядисани в синьо и бяло, което напомня за китайското изкуство.
Френската барокова живопис по това време също изразява възхищението си към китайския порцелан, особено творбите на Александър-Франсоа Депорте (1661-1743), който често изобразява китайски порцеланови купи в своите натюрморти.
Запленени от изящните качества на порцелана, френските занаятчии се опитват да го имитират и да открият тайните му техники на изработка. За да го пресъздадат, те разработват изкуствен порцелан от мека паста. Установяват обаче, че не могат да постигнат същото качество и издръжливост без каолин – изключително рафинирана бяла глина, която е ключова съставка. Едва в началото на XVIII в. французите откриват китайската техника за производство на порцелан с твърда паста благодарение на проучванията на йезуитски мисионер в императорските пещи в Китай.
Китайско-френският обмен
Император Канси и крал Луи XIV са не само изключителни владетели сами по себе си, но и тяхното наследство е белязано от взаимни открития, които поставят началото на повече от век специални отношения между Изтока и Запада. Но дори и доста след тяхното управление наследниците им продължават тази традиция на взаимни открития, която вдъхновява размислите на интелектуалците в епохата на Просвещението, които се разпространяват далеч отвъд границите на Франция и Средното кралство.
Макар че мисионерите успешно запознават древните китайци със западната наука, разпространението на християнството остава в сянка, тъй като ученията на Конфуций и Лао Дзъ остават дълбоко вкоренени в древната китайска традиция. Това на свой ред оставя дълбоко впечатление у мисионерите и те пренасят тези древни китайски учения в Европа. По-специално конфуцианската философия е била обект на голямо възхищение от страна на европейските философи, за да разберат по-добре небето и природата.
