„Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба“. Това са думи на Св. Евтимий Търновски, български патриарх в най-мрачното за България време – падането на Второто българско царство и началото на 500 години османска власт по българските земи.
Свети Евтимий е роден около 1327 г. в старата българска столица Търновград. Израснал в добро семейство, талантлив, с любов към знанието, хората и Бог, младият Евтимий правел впечатление най-вече със своята духовна чистота. След като получил добро светско образование, около 1350 г. станал монах в Килифаревския манастир. Негов духовен учител е Свети Теодосий Търновски, ученик на основателя на исихазма Грирорий Синаит. Седем години Евтимий се подвизава в Цариград и Атонската Света гора.
При завръщането си в България монахът се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата „Св. Троица“. Скоро при него се заселили монаси, които искали той да им наставник. Така възникнал манастир, огнище на просвета и чист духовен живот. Евтимий се прочул като голям молитвеник, строг аскет и вдъхновен проповедник. Така през 1375 г. го поканили да стане патриарх на България. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: „Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!“ Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение в Бачковския манастир, а когато плачещите българи го изпращали със сълзи, един от тях попитал «На кого ни оставяш, добрий пастирю?» А той отговорил «На светата Троица ви оставям – сега и вовеки». След смъртта му през 1404 г. Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена на Константинополската патриаршия до създаването на самостоятелна българска екзархия през 1870 г.
През 2024 г., след дълги спорове сред историците, Бачковският манастир е признат за пазител на мощите на свети Патриарх Евтимий. Светият Синод приема мощите за принадлежащи на последния ни средновековен патриарх, те са осветени и поставени в патриаршеската катедрала «Свети Александър Невски» при интронизацията на патриарх Даниил.
Паметта на свети патриарх Евтимий се чества на 20-ти януари, а тази година празникът е отбелязан с патриаршеска литургия в «Свети Седмочисленици» и литийно шествие до паметника на патриарха, намиращ се на улица «Граф Игнатиев».
Патриарх Даниил отслужи литургия в съслужение с митрополит Йосиф, Браницкия епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, Велбъждския епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, Знеполския епископ Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, Левкийския епископ Климент – викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Йоаким – духовен надзорник на Софийска епархия, архимандрит Никодим, храмовото духовенство и столично свещенство, както и протодяконите Иван Петков, Александър Нешев и Деян Коруноски.
Църковните песнопения са изпълнени от ученици в Софийската духовна семинария. На богослужението присъстват доц. д-р Ивайло Найденов – декан на Богословския факултет към Софийския университет и преподаватели от факултета.
В проповедта си патриарх Даниил припомня себежертвата на Евтимий Търновски за духовното пробуждане и обръщане към Бога на поверения му народ:
„… свети Евтимий видял своя учител – свети Теодосий Търновски в огнен стълб, в пламенна молитва, след което свети Теодосий му разкрил Божието откровение за предстоящите бедствия – разорението на държавата, на царствения град Търнов, на разорението на светините, избиването на аристокрацията, поруганието и изтреблението на народа, изпадането в робство. Бидейки проникновен и просветен духовник, св. Евтимий знаел примера на ниневийци, че ако народът се обърне към Бога и се покае, Господ ще отмени тази страшна чаша на разорението.Виждаме усилията на светия патриарх за това. След като се връща от Света Гора, той се установява в Търновград, основава манастир „Света Троица“, където създава книжовна школа. В нея започва редакцията на езика, превеждането и поправянето на текстовете на Свещеното Писание и на богослужебната литература. Непрестанно призовавал към покаяние, което да умилостиви праведния Съдия и да бъде избегнато предреченото бедствие.
При всички негови усилия, до последно двамата царстващи братя Йоан Шишман и Йоан Срацимир враждували, като изпращали войски един срещу друг в братоубийствена междуособица. Призивът за покаяние не бил чут. Стотина първенци от аристократите били обезглавени от поробителя, но Господ запазил живота на свети патриарх Евтимий. Излагайки себе си на смъртна опасност, той имал дръзновението да се застъпва за поверените му души, изпълнявайки Христовите слова: никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели (Йоан 15:13), заради което изпил със смирение докрая горчивата чаша, приел безкръвно мъченичество и заточение. Не преставал да се моли за поверения му народ да се осъзнае, да се вдигне от пепелищата и отново да потърси Божията помощ, с която да се възстанови нашата държава.
Възлагайки надеждата си на Бога, св. патриарх Евтимий с бащинска молитва призовавал да престанат междуособиците, да се възцари братолюбието, народът да се труди честно и почтено, да обича Бога и ближните. Но когато това не се случвало и Бог допуснал бедствието, св. Евтимий знаел, че Бог възлага бреме, но и спасява. Това страдание било за спасение – да се обърне народът от греховете си, да потърси Бога и да намери вечното Христово царство.
Нека днес чуем този бащински завет и молитва на св. Евтимий. Ние също живеем в размирно време – време на разединение, на междуособици. Не сме единни; народа повече го вълнува богът на парите, на материалния комфорт и удоволствията. Не е възможно да се служи на двама господари и да има промяна към добро. Не е възможно да ни очаква добро в личен и в обществен, държавен план, ако не се обърнем към Бога и не си дадем сметка, че не може да ни бъде добре без Него.
Нека оставим лошите навици и привички, безверието, гоненето на материални придобивки, нека започнем да възпитаваме децата си и във вярата, не само да им дадем добро образование, с което да се реализират в обществото за свое материално добруване. Докато не осъзнаем това и самите ние не се обърнем към Бога – да сме редовно в храма на богослужение, да следим мислите и постъпките си, да се доверим на Бога, че е силен да очисти сърцата ни и да ни подкрепи в трудностите, и не насочим посоката на нашия живот именно към небесното царство, не може да очакваме, че ще се случи нещо добро. Това е заветът на свети Евтимий и ако го изпълним, ще почувстваме неговата бащинска любов, когато в онези страшни мигове ни завещава на Светата Троица. Да пазим светата православна вяра сега и вовеки, да престанат междуособиците и безверието, да се обърнем към Бога, Който е силен да ни помогне, така че да се възродят нашите села и градове, да се възвърне жизнерадостта у народа и да заживеем отново с вярата и любовта към Бога и към всички човеци.»
Литийното шествие след литургията завършва с кратко богослужебно последование с многолетствие при паметника св. патриарх Евтимий Търновски.
