Според неотдавнашен доклад китайският режим е предприел „най-мащабната транснационална репресия в света“, за да гарантира, че китайските общности по света се подчиняват на партийната линия.
Широкообхватната кампания е насочена срещу дисиденти, избягали от Китай, и срещу тези, които имат различна от режима гледна точка. Тактиките на Пекин включват шпионаж, заплахи, тормоз, физически нападения и оказване на натиск върху роднините, които остават в Китай, се посочва в доклада от близо 650 страници на Института за стратегически изследвания на военните училища (IRSEM), независима агенция, свързана с Министерството на въоръжените сили на Франция.
Докладът представя изчерпателен поглед върху китайските операции за оказване на влияние по света.
Освен това режимът оказва пряк натиск върху поне девет чужди държави, като изисква арестуването на лица в тези държави, които са издирвани от китайските власти.
Около 60 милиона етнически китайци живеят извън Китай, като най-бързо нарастващото китайско население е в Съединените щати, според Службата по въпросите на задграничните китайци – административен орган към Държавния съвет на Китай, който поддържа връзка със задграничните китайци.
За режима това население е „приоритетна цел“ за операции за оказване на влияние, тъй като то има по-лесен достъп до нецензурирани мнения, критични към Китайската комунистическа партия (ККП), и вероятно ще разпространи такава информация сред роднините си в континентален Китай, се посочва в доклада.
Въпреки че огромното мнозинство от тях имат чуждо гражданство и следователно не се считат за китайски граждани, Пекин твърди, че всички китайски граждани в чужбина са членове на едно „голямо китайско семейство“, обвързано с кръвни връзки, а тези, които излизат от строя, заклеймява като „предатели“.
На 23 август 2019 г. китайският посланик в Литва и служители на китайското посолство взеха участие в контрапротести, за да прекъснат прохождащ митинг в подкрепа на демократичното движение в града във Вилнюс, Литва. След като полицията се намеси и арестува двама китайски граждани, няколко китайски дипломати се приближиха до полицията с баджове на посолствата си с искане задържаните да бъдат освободени. По-късно Литва протестира, като извика китайския посланик, заявявайки, че служителите на китайското посолство „са участвали в организирането на незаконни действия“.
В Швеция двама бизнесмени, представляващи китайската държава, се опитаха да заглушат активистката Анджела Гуи, дъщеря на родената в Китай шведска книжарка Гуи Минхай, която Пекин осъди на 10 години затвор през 2020 г. Според доклада по време на среща в Стокхолм през февруари 2019 г. бизнесмените са обещали да осигурят освобождаването на баща ѝ, ако тя спре да говори пред медиите.
Единият от мъжете ѝ казал, че ако не им сътрудничи, е възможно никога повече да не види баща си.
„Какво е най-важно за теб? Вашите ценности или баща ви?“ – спомня си тя думите му.
Срещата е инициирана от посланика на Швеция в Китай Анна Линдстедт. След обществен протест в Швеция страната отзова Линдщедт от Пекин и я постави под разследване.
Гуи е само една от многото китайци в чужбина, които изпитват заплахи от агентите на ККП.
Канадската актриса Анастасия Лин си навлече гнева на Пекин заради това, че е практикуваща преследваната религиозна група Фалун Гонг и че говори открито за правата на човека. Пекин я обявява за „персона нон грата“ и ѝ отказва китайска виза.
След като през 2015 г. е коронясана за „Мис Свят Канада“, баща ѝ, който ръководи голям бизнес в провинция Хунан в Южен Китай, ѝ се обажда и ѝ съобщава, че е бил посетен от китайските сили за сигурност. Под натиска на властите бащата на Лин я моли да прекрати активната си дейност.
„Това може да се случи на всеки
В доклада се посочва, че друга тактика, използвана от ККП, е сплашването. Мишените са получавали обидни телефонни обаждания в полунощ, а активисти и политици, които заемат критична позиция по отношение на Китай, също са изнудвани.
Според доклада режимът се опитва да дискредитира дисиденти, като се представя за тях, например като изпраща обидни имейли до чуждестранни служители от името на дисидента.
Канадският политик от китайски произход Ричард Лий, заместник-председател на Законодателното събрание на Британска Колумбия, е задържан за осем часа при пристигането си на летището в Шанхай през 2015 г. заради дейности, „застрашаващи националната сигурност“. Полицията е проверила както личните, така и служебните му телефони, преди да го експулсира от китайска територия.
Лий разкри преживяването си през 2019 г. и заяви, че според него то е свързано с гласната му подкрепа за правата на човека в Китай, включително ежегодното му участие в бдение със свещи в памет на убитите по време на клането на площад Тянанмън през 1989 г.
Фактът, че високопоставен служител като Лий „може да бъде тормозен, означава, че както самият той казва: „Това може да се случи на всеки“, пишат изследователите.
В доклада се посочва, че събитията в Канада са се развили „във всички либерални демокрации с голяма китайска диаспора“.
Прицелване на Фалун Гонг
В стремежа си да унищожи духовната група Фалун Гонг, станала обект на мащабна кампания за преследване от страна на ККП през 1999 г., Пекин е вербувал повече от 1000 агенти в Канада, сред които канадски китайци, бизнесмени и студенти, се посочва в доклада, цитиран от Хао Фендзюн, бивш полицейски служител от подобната на Гестапо служба 610, създадена специално за преследване на Фалун Гонг.
Според Чен Йонглин, бивш първи секретар на китайското консулство в Сидни, чиято задача е била да „следи и преследва“ Фалун Гонг, режимът е създал мрежи от информатори, насочени към практикуващите Фалун Гонг в Австралия и САЩ. Според Чен, който през 2005 г. е избягал в Австралия и е получил убежище, дипломатите са получили указания да идентифицират практикуващите и да ги включат в черен списък, за да не могат да се върнат в Китай.
Мрежи от информатори от подобен мащаб, описани от Хао, съществуват и в САЩ и Австралия, казва Чен.
През 2004 г. Пан Синчун, заместник-генерален консул на Китай в Торонто, е осъден за клевета, тъй като е използвал клеветнически думи, за да нападне практикуващ Фалун Гонг, а двама служители на китайското консулство в Калгари са забелязани да разпространяват в Университета на Алберта литература, насочена срещу практиката.
Подтискане на чуждестранните медии
Някои журналисти от мрежата на The Epoch Times също станаха жертва на кампанията на режима за сплашване. През 2010 г. Тао Уанг, репортер на китайския вестник NTD, сестринска медия на The Epoch Times, разкрива, че е получавал телефонни обаждания от китайски агенти, които са му отправяли смъртни заплахи.
Заплахите са се увеличили, след като той е отказал да изпълни исканията им.
„Те казаха: „Ти наистина мислиш, че не можем да ти направим нищо, защото си в Канада? Споменаха също: „Ако някога оповестиш това, ти“ – с китайски думи – „си търсиш смъртта“,“ разказва Тао пред местни медии по онова време.
Тао, който имал и компания в Китай, научил, че китайски агенти също са посетили клиентите му, като им казали, че Тао „участва в незаконни дейности в Канада, които вредят на националната сигурност на Китай“. Същия ден, след като получил това телефонно обаждане, банковите сметки на компанията му в Китай били замразени.
