|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Според първите резултати от парламентарните изборите в Полша на 15 октомври, публикувани в неделя вечерта, най-много гласове е получила партията „Право и справедливост“, следвана от „Гражданска коалиция“ и партията „Третия път“.
Според проучване, базирано на отговорите, дадени от избирателите след напускане на избирателните секции, проведено от компанията за маркетингови проучвания Ipsos за полските телевизионни медии TVP, TVN и Polsat, следните участници в парламентарните избори са получили най-много гласове в процентно съотношение:
- 1-во място: „Право и справедливост“ (Prawo i Sprawiedliwość – PiS) – 36,8%,
- 2-ро място: „Гражданска коалиция“ (Koalicja Obywatelska – КО) – 31,6%,
- 3-то място: „Третия път“ (Trzecia Droga) – 13%;
- 4-то място: „Левица“ (Lewica) – 8,6%;
- 5-то място: „Конфедерация“ (Konfederacja) – 6,2%.
В двукамерния парламент на Полша, който се състои от 460-членния Сейм (долната камара) и 100-членния Сенат (горната камара), могат да участват само политически партии, получили поне 5% от гласовете на избирателите. При настоящите избори всички горепосочени партии влизат в парламента.
Разпределение на местата в Сейма според социологическото проучване на Ipsos
Според социологическото проучване от 460 места в Сейма PiS печели 200 места, KO – 163 места, Trzecia Droga – 55 места, Lewica – 30 места , а Konfederacja – 12 места.
Ако резултатите от проучването се потвърдят от реалните резултати от изборите, които трябва да станат известни във вторник, това ще означава, че партията PiS няма да получи необходимите 231 места за формиране на мнозинство, въпреки че е най-голямата партия в парламента.
От друга страна, общият брой на местата на опозицията в парламента индикират, че тя може да се опита да състави правителство. Лидерите на опозиционните партии изразиха готовност да си сътрудничат, за да свалят от власт PiS, която управлява страната от осем години и търси третата си изборна победа.
Рекордна избирателна активност
Проучването показва също, че общата избирателна активност на парламентарните избори в неделя е била 72,9 %, като в селските райони активността е била 69,5 %, в градовете до 50 000 души – 73,1 %,в градовете между 51 000 и 200 000 души – 73 %, в градовете между 201 000 и 500 000 души – 81,5 % и в градовете над 500 000 души – 78,9 %
Най-висок е процентът в Мазовското воеводство – 78,3 %, а най-нисък – 66,1 % в Ополското воеводство.
Референдумът и избирателната активност в него
В деня на изборите беше проведен и референдум, като според проучването на Ipsos избирателната активност в него е била 40 %. Ако тази прогноза се потвърди, това ще означава, че резултатът от референдума няма да бъде приет за задължителен.
В Полша е законоустановено, че във всеки референдум трябва да участват повече от половината от имащите право на глас или 50% плюс 1 глас, за да бъде резултатът от него задължителен. Участието в референдума се определя въз основа на валидните бюлетини, извадени от избирателните урни.
На въпроса от референдума Подкрепяте ли продажбата на държавни активи на чуждестранни субекти, което ще доведе до загуба на контрола на поляците върху стратегически сектори на икономиката? 97,5 % са отговорили с „не“, а 2,5 % – с „да“.
На въпроса Подкрепяте ли увеличаването на пенсионната възраст, включително възстановяването на увеличената пенсионна възраст на 67 години за мъжете и жените? 96 % са отговорили с „не“, а 4 % – с „да“.
На въпроса Подкрепяте ли премахването на бариерата на границата между Република Полша и Република Беларус? 97,8 процента са отговорили с „не“, а 2,2 % – с „да“.
На последния въпрос Подкрепяте ли приемането на хиляди нелегални имигранти от Близкия изток и Африка, съгласно механизма за принудително преместване, наложен от европейската бюрокрация?98,6 % са отговорили с „не“, а 1,4 % – с „да“.
Без ясен победител Полша е изправена пред период на политически пазарлъци, докато партиите се опитват да съставят правителство. Съгласно полската конституция президентът на страната, понастоящем Анджей Дуда, трябва да свика първото заседание на новия парламент в рамките на 30 дни след изборите. След първата парламентарна сесия той разполага с 14 дни, за да назначи министър-председател.
Polska Agencja Prasowa допринесе за настоящия материал.
