• За нас
  • Пишете ни!
сряда, 29 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство Българска история и култура

Честваме 300 години от рождението на Паисий Хилендарски

отЛилия Костова
19 юни , 2022
Честваме 300 години от рождението на Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски пише своята "История славянобългарска" в продължение на 3 години - от 1760 до 1762 г. (снимка: pintrest)

На 19 юни се навършват 300 години от рождението на автора на „История славянобългарская“, преподобни Паисий Хилендарски, първия от българските будители. За родното му място освен Банско претендира и Самоков. В „Житията на светците“ намираме данни за семейството му: „Единият му брат Лаврентий е игумен в Хилендарския манастир, а другият – Вълчо, бил щедър дарител на църкви и манастири“. Паисий постъпил като полсушник първо в Рилския манастир, а после за замонашил при брат си Лаврентий в Хилендарския манастир.

Там станал свидетел на презрителното отношение към българите от страна на гърците. А като манастирски пратеник, който обикаля села и градове, за да събира поклонници за манастира, видял и тежкото положение на българския народ в културен и духовен план. Така в него се заражда идеята да припомни на българския народ неговата славна и стара история. Публикуваме кратък откъс от нея:

Ползата от историята

„Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.

Отгде ще можеш да добиеш тия знания, ако не от ония, които писаха историята на този свят и които, при все че не са живели дълго време, защото никому не се дарява дълъг живот, за дълго време оставиха писания за тия неща. Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума. Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите, чети историята! Искаш ли да видиш като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе и непостоянството на тяхното благополучие, как господстващите и гордеещите се между народите племена, силни и непобедими в битките, славни и почитани от всички, внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха — чети историята и като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш. Историята дава разум не само на всеки човек, за да управлява себе си или своя дом, но и на големите владетели за добро властвуване: как могат да държат дадените им от Бога поданици в страх божи, в послушание, тишина, правда и благочестие, как да укротяват и изкореняват бунтовниците, как да се опълчват против външните врагове във войните, да ги победят и сключат мир. Виж колко голяма е ползата от историята. Накратко това е заявил Василий, източният кесар, на своя син Лъв Премъдри. Съветвайки го, каза: „Не преставай — рече — да четеш историята на древните. Защото там без труд ще намериш онова, за което други много са се трудили. От тях ще узнаеш добродетелите на добрите и законопрестъпленията на злите, ще познаеш превратностите на човешкия живот и обратите на благополучието в него, и непостоянството в този свят, и как и велики държави клонят към падение. Ще размислиш и ще видиш наказанието на злите и наградата на добрите. От тях се пази!“

Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят — раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява. Понякога ни се струва, като че не се грижи за нас, като че ни е пренебрегнал с безкрайна забрава, но не е така. Може в летописите и историите на евреите да се узнае как много пъти ги предаваше в плен и запустение и пак ги събираше и закрепваше в тяхното царство, както и сега се вижда от упадъка на източното гръцко и българско царство. И струва ни се, че не окончателно бе отхвърлено и забравено от Бога. Но кой ще постигне ума господен или кой ще последва неговите съвети, за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените? Това знае само Бог със своите свети присъди.“

След написването на историята (1760-1762 г.) Паисий като същински равноапостол обикаля българските земи, за да се чете и преписва. За смъртта му не се знае нищо, макар че се предполага, че е сломен от преумора заради неспирния труд по разпространението на новонаписаната българска история. По тази причина паметта му се чества на неговия имен ден – 19 юни, денят на преподобни Паисий Велики.

На 19 юни 2022 г. „Неделна литургия“ ще се излъчи от църквата „Света Троица“ в Банско. Директното излъчване на богослужението е от 9.00 часа в ефира на БНТ 2.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Новогодишна картичка от началото на XX в. (royalbulgariaincolour.com/

Коледни празници и обичаи в Следосвобожденска България

0
0
Сградата на Община Шумен - Първата българска община (снимка: shumenstories.com)

140 години от приемане на закона за местното управление

0
0
Прочутото панагюрско съкровище в главна зала на РАМ - Пловдив, на  заден фон братя Дейкови, откривателите на съкровището (снимки: Делчо Кунчев)

Панагюрското златно съкровище – уникален поглед в миналото

0
0
Стенопис от църквата "Свети Седмочисленици" в София. Сградата е построена в началото на 15-ти век като джамия. Идеята джамията да се преустрои в църква, както и за името ѝ, е на Петко Каравелов, чиято къща в съседство, на улица "Шести септември" днес е паметник на културата (снимка: Лилия Костова / "Епок Таймс")

Голяма Богородица – размисли за православния празник

0
0
Иван Станчов (снимка от архива на Карин Дом, Варна)

Историята на Иван Станчов – потомствен дипломат, филантроп и градинар

0
0
Икона на Св. равноапостолни княз Владимир (снимка: Интернет)

Свети княз Владимир – покръстителят на Киевска Рус и Русия – приема християнството от България

0
0
Част от многобройните трудове на професор Чилингиров, написани през 90-годишния му живот (снимка: личен архив / Фейсбук)

В Берлин на 90 години е починал проф. Асен Чилингиров – изкуствовед и историк

0
1
Свети Ефрем е канонизиран за светец през 1404 г. от Сръбската църква

На 15 юни Православието почита свети Ефрем – сръбски патриарх, българин по произход

0
0
Част от корицата на романа "Бенковски" на Яна Язова (снимка от архива на д-р Петър Величков)

Яна Язова възпява подвига на Христо Ботев в романа си „Бенковски“

0
0
Училищно шествие по случай 24 май (снимка: namoreto.net)

Текстът за химна на 24 май е създаден в Русе, музиката – в Ловеч

0
0
Свети свети Кирил и Методий са провъзгласени за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II на 30 декември 1980 г.

Православието празнува Деня на Свети свети Кирил и Методий

0
0
Кадър от филма "Второто освобождение"

Истината за „Второто освобождение“ на България – документален филм

0
2
Следваща публикация
След началото си пред "Света Неделя" Подохът на традиционното семейство премина по булевард "Витоша" (снимка: Ева Иванова)

За втора поредна година се проведе Походът на традиционното семейство

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.