Какво разкри международната конференция по сигурността в Мюнхен
Коментар
За Китайската комунистическа партия (ККП) Мюнхенската конференция за сигурност се оказа съвсем различна тази година. Поради пандемията 57-ата годишна конференция бе отложена за февруари 2022 г., а на 19 февруари се проведе специално издание – видеоконференция, но без Китай. В отделно виртуално събитие на живо на 25 май се проведе среща с китайския външен министър Уан Ий. Тя разкри основните предизвикателства, които Пекин поставя пред западния свят.
Конференцията по сигурността в Мюнхен е основана през 1963 г. като трансатлантическо повторно обединение между Европа и САЩ. Организаторите ѝ първо канят участници от Русия и страните от Централна и Източна Европа след края на Студената война, а по-късно Конференцията отваря врати и за други страни като Индия, Япония и Китай. Международната конференция се превръща във водещ форум в света за обмен на мнения за създателите на международни политики за сигурност.
Уан Ий е познат гост на срещите от 2002 г. По време на конференцията през 2020 г. той произнася реч, озаглавена „Преодоляване на разделението между Изток и Запад и поддържане на многостранността“. В тазгодишната отделна сесия на Конференцията, Уан повтаря същата реторика. Но международната обстановка се е променила значително през последната повече от година поради пандемията и широко разпространената дипломация на ККП, които някои наричат политика на „вълк-войн“.
ККП предпочита марксизма пред демокрацията
Марксизмът се появява за пръв път на Запад като противоположно на западната цивилизация течение. Безпрецедентното бедствие, причинено от комунистическото узурпиране на държавната власт, накара хората от бившия Съветски съюз и Източна Европа най-накрая да го отхвърлят. Въпреки това, като най-големият продължаващ да съществува комунистически режим, ККП все още се придържа към комунистическата идеология като пропаганден лозунг, за да запази своето управление.
Непримиримите различия между идеологията на ККП и универсалните ценности, базирани на демокрацията, сякаш диктуват, че трябва да има двубой между ККП и свободния свят, докато в крайна сметка не бъде определен краен победител. Разбрала, че далеч не е достатъчно силна, ККП си дава време да се развие, като използва всички средства, за да скрие истинските си кървави цветове. Това бе доскоро, когато започна да показва истинската си същност чрез дипломацията си на „вълк-войн“.
Всъщност ККП е далеч по-измамна и опасна за свободния свят от бившия Съветски съюз, тъй като е проникнала в международната общност – особено в Запада. Твърдението на Уан, че ККП е доверен партньор, а не системна заплаха за международния ред, основан на правила, е просто безсрамна лъжа.
Според Уан проучване на Харвардския център разкрива, че 95% от китайците подкрепят китайския комунистически режим – рекламира го като „демокрацията“ на Китай, която ще замени демокрацията на Запада. В действителност в Китай основните човешки права на хората са жестоко погазени, без свобода на убежденията и свобода на словото. Дори резултатите от проучването да показват, че хората „подкрепят“ ККП на 100%, ситуацията е като новите дрехи на царя, където истината е скрита, а лъжата – широко разпространена.
Що се отнася до китайската история, упоритата работа и изследването на модерната епоха доведоха до създаването на Република Китай – първата демократична република в Азия – от Сун Ят-сен и неговите последователи през 1912 година.
ККП узурпира властта чрез насилствено подриване на Република Китай в континентален Китай, обръщайки най-тъмната страница в китайската история. Откакто ККП идва на власт над 80 милиона невинни хора (доклад) губят живота си – половината от китайския народ е преследван от ККП. В това число и продължаващото и до днес „безпрецедентно зло“ на тази планета – отнемането на органи от живи практикуващи Фалун Гонг за трансплантация с цел печалба. Китайците започват да виждат тиранията и злата същност на ККП, като над 370 милиона души публично заявяват, че се оттеглят от партията и свързаните с нея организации. ККП скоро ще се разпадне – международната общност трябва да е наясно с това и да предпиеме подходящи подготовителни действия.
Партньор или противник?
Според Уан ККП винаги е разглеждала китайско-европейските отношения от стратегическа гледна точка и счита „сътрудничеството“ за обща насока и основен тон. Това може да звучи добре, но е важно да се погледне отблизо.
Всъщност Европа е основна цел на дългогодишните усилия на ККП чрез нейните обединени фронтови организации (изследване). Още през 70-те години Мао Дзедун развива „Теорията на трите свята“, която третира Европа като „Втори свят“, различна от „Първия свят“, в който влизат САЩ и бившия Съветски съюз, подкрепяйки европейската интеграция и Европа като независим стълб сред световните сили. Това е основно насочено към разделяне на Западния свят чрез подпомагане отдръпването на Европа политически, икономически и технологично, като част от голямата схема на комунистическия режим и геостратегическите му сблъсъци и игри на различните континенти.
През март 2014 г. Си Дзинпин предложи в Брюксел да се изгради т. нар. „Четиристранно партньорство“ между Китай и Европейския съюз в областта на мира, растежа, реформите и цивилизацията, което има същата цел като „Теорията на трите свята“ на Мао.
Уан заяви, че ККП вижда ЕС като партньор, а не като противник – но това е лъжа. Въпреки че през последните години ЕС донякъде се дистанцира от ККП, като се позиционира като партньор, конкурент и системен съперник, желаейки да играе ролята на „балансьор“ между САЩ и Китай. В светлината на дипломацията на войните-вълци на ККП, нейните жестоки нарушения на правата на човека в Синдзян и натиска на международната общност, ЕС наложи санкции срещу ККП за първи път от 32 години през март, но само символично. Тъй като обаче тази година се навършват 100 години от основаването на ККП, Пекин иска да играе твърдо в отмъщението си в директен ответ чрез санкции срещу ЕС.
На пръв поглед ККП може да реагира прекомерно за сметка на споразумението за инвестиции между ЕС и Китай (EU-China Comprehensive Agreement on Investment). В действителност обаче това е проява на враждебността и презрението на ККП към ЕС.
Уан заяви, че и двете страни трябва да избягват фалшива информация, която би прикривала истината, да не позволяват на политическия вирус (COVID-19) да унищожи единството и да поставят солидна социална основа за стабилността на отношенията между Китай и ЕС.
ККП тормози други държави и потиска собствения си народ – това са само две страни на една и съща монета на тоталитаризма. В собствената си страна ККП лишава китайския народ от основните му човешки права и свободи, като цялото общество е изпълнено с фалшиви новини под неговата цензура. В международен план ККП е политически вирус и източник на дезинформация, целяща да прикрие истината за произхода на COVID-19, който предизвика хаос по целия свят. Като се има предвид истинската същност на ККП, как китайско-европейските отношения могат да бъдат стабилни и широкообхватни?
Заключение
Важно е да се отбележи, че докато ККП често прави изявления, тя го прави с подход на завъртане при поднасяне на твърденията си, за да придвижи напред изпълнението на целите си. Например ККП продължава да твърди, че винаги е защитник, а не подстрекател, че е съзидателен строител, а не разрушител, че е допринасящ партньор, а не просто получател на облагите на международния ред.
Моля, обърнете внимание, че терминът „международен ред“ тук по никакъв начин не е съществуващият международен ред, основан на правила. На среща на високо ниво между ККП и Съединените щати на 18 март т.г. висшият дипломат Ян Дзиечи категорично заяви, че ККП ще следва свой собствен международен ред, а не основан на правила, постановени от малка група държави. Толкова малка група, която той посочи, са западните страни, включително САЩ и Европа, като при това изказване ЕС не може наивно да мисли, че не е в тази група.
Накратко, трябва да слушаме по-внимателно думите на ККП и да наблюдаваме по-внимателно нейните действия. Точното разбиране на реториката и начина на мислене на ККП е условие и основно умение за Запада да се справи успешно с нея. Западът вече е претърпял много загуби, докато си взаимодейства с ККП и това не може да продължи.
Уан Хъ е магистър по право и история и изучава международното комунистическо движение. Бил е университетски преподавател и изпълнителен директор на голяма частна фирма в Китай. Сега Уан живее в Северна Америка и от 2017 г. публикува коментари за текущите дела и политика на Китай.
Възгледите, изразени в тази статия, са мнение на автора и не отразяват непременно позицията на The Epoch Times.
