Мрежата от пустинни изстрелващи платформи е оборудвана с далекобойни ракети, способни да достигнат всеки американски град, но един експерт предупреди, че ракетните силози понякога са фалшиви
Китайският комунистически режим изглежда разширява съоръженията си в близост до ядрени силози, изграждайки обширна военна мрежа в пустинята на Северозападен Китай – това показаха скорошни сателитни снимки, публикувани от Reuters на 29 май.
Анализатори разказаха пред The Epoch Times, че съоръженията в пустинята служат за на китайски далекобойни ракети, способни да достигнат всеки град в Съединените щати, а разширяването им показва, че режимът увеличава броя на ядрените си бойни глави.
Снимките показват, че Китай непрекъснато разширява мобилните си ракетни стартови площадки и позиции за противовъздушна артилерия, като потенциално разполага с повече от 80 изстрелващи платформи, образуващи голяма мрежа. Според тримата анализатори по сигурността, оценили изображенията за Reuters, тези платформи биха могли да се използват за разполагане на мобилни ракети за противовъздушна отбрана, възли за радиоелектронна борба или – в случая на някои от по-големите платформи – наземни мобилни изстрелвачи на междуконтинентални балистични ракети.
Снимките разкриват ново пустинно ракетно съоръжение, изградено около две осмоъгълни структури в близост до Хами в Синцзян през последните шест години. Сградите включват жилищни помещения за военен персонал и паркинги за тежка военна техника. Двете съоръжения са разположени на югозапад от комплекса с ядрени ракетни силози в Хами – едното на около 140 километра, а другото на около 230 километра.
Снимките показват също, че през април в близост до северния осмоъгълен район са проведени мащабни учения с военна техника. В по-скорошните изображения се виждат и големи палатки.
Въпреки че китайският комунистически режим твърди, че придържа към дългогодишната ядрена политика за „неприлагане на първи удар““, светът продължава да изразява загриженост относно ядрения натиск на Китай спрямо Тайван – самоуправляващата се островна нация, която китайският режим смята за своя територия.
Министерството на националната отбрана на Китай не отговори на въпроси относно ядрената програма и нейния напредък, разкрити от сателитните изображения. Американският Пентагон заяви, че няма да коментира въпроси, свързани с разузнаването.
Ракетните силози, разположени в китайските пустинни райони -независимо дали в Синцзян или провинция Гансу – са предназначени за изстрелване на далекобойни ракети, заяви пред The Epoch Times Шен Мин-ши, научен сътрудник в Тайванския институт за изследвания в областта на националната отбрана и сигурността.
Някои от ракетните силози, разгърнати в обширните полета на Северозападен Китай, имат дефектни капаци, а ракетите понякога са напълнени с вода вместо с гориво – това разкриха американски разузнавателни агенции. Смята се, че тези сериозни неизправности са следствие от повсеместната корупция в китайската армия и отбранителната индустрия.
Разполагането на ракети от китайския режим е смес от реалност и измама, каза Шен.
„Наличието на изстрелващ силоз не означава непременно, че в нея има ракета; наличието на ракета пък не гарантира, че тя е оборудвана с ядрена бойна глава. Това е така, защото ракетите и техните ядрени бойни глави се съхраняват разделно“, каза той.
Марк Цао, базиран в САЩ военен анализатор и водещ на YouTube канала за военни новини на китайски език Mark Space, споделя същата оценка.
„Тези ракетни силози, включително някои от изстрелващите платформи, понякога са истински, а понякога – фалшиви. Целта е да се заблуди противникът“, заяви той пред The Epoch Times.
Съдейки по утвърдените модели на поведение, китайските лидери обикновено укриват мобилните си ракетни превозни средства дълбоко в планински вериги, в пещери или в подземни съоръжения, като ги транспортират по железопътен път, за да избегнат засичане отвън или пряка атака, отбеляза Цао.
Затова, каза Цао, показаното на пустинните снимки едва ли представлява мащабни мобилни ракетни стартови площадки – в пустинята просто няма никакво прикритие.
„Тези две масивни съоръжения по-скоро изпълняват ролята на обслужващи бази за голям брой ракетни силози и свързаната с тях ядрена инфраструктура – например бази за поддръжка на ядрени бойни глави и технически екипи“, каза той.
Прилежащите летища значително улесняват придвижването на персонал, така че съоръженията биха могли да служат като гарнизонни бази и логистични центрове за поддръжка на дислоцирания там персонал на Ракетните сили, каза Цао.
Що се отнася до целта на разширяването на военните обекти в близост до ракетните шахти в Северозападен Китай – тя е увеличаване на ядрения арсенал на режима, каза Цао.
Стратегическо местоположение
Разположени в региони като Синцзян и Гансу, ядрените обекти на китайския режим са способни да поразяват различни държави, сред които Русия, Съединените щати и европейски страни, каза Шен.
„От географска гледна точка те заемат сравнително централна позиция“, каза той.
Въпреки това основната му функция остава ядреното възпиране, според Шен.
Китай продължава да изгражда ракетни бази в западните си региони основно за разполагане на наземни междуконтинентални балистични ракети, а основната му цел са Съединените щати, каза Цао.
Тъй като Синцзян е позициониран в сърцето на Северозападен Китай и е заобиколен предимно от централноазиатски държави и Русия, Китайската комунистическа партия (ККП) смята това местоположение за сравнително сигурно, „което прави региона подходящ за разполагане на ядрени стратегически активи“, каза той.
Ако целта на ККП е Източното крайбрежие на САЩ, траекторията на ракетата най-вероятно ще премине над Русия и ще прелети над Арктика – тъй като арктическият маршрут обичайно е най-краткият – преди да навлезе в Атлантическия океан откъм Канада и в крайна сметка да удари Източното крайбрежие на САЩ, каза Цао.
Ако предвидените цели са Западното крайбрежие на САЩ, Хавай или Гуам, „траекторията може да поеме в различна посока – навлизайки в Тихия океан, преди да удари целите“, каза той. „Така че Синцзян наистина притежава доста уникално географско предимство.“
Освен това изображенията показват по-малко осмоъгълно съоръжение, намиращо се на юг от ядрения полигон Лоп Нур, което изглежда служи като стрелбище – с повредени сгради и макети на западни изтребители.
В провинция Гансу или Вътрешна Монголия има и съоръжения, проектирани да симулират тайвански градове или американски цели, каза Шен.
„Те служат основно като обекти за изпитания, експерименти или военни учения, включително въздушни бомбардировки или изстрелване на балистични ракети от вътрешността на страната“, каза той.
Някои от съоръженията, показани на сателитните снимки, може да са предназначени за сателитна и микровълнова комуникация, смятат анализатори.
Военните обекти в пустинята на Синцзян – отдалечен и изолиран регион – разчитат основно на сателитни телефони, сателитни мрежи и сателитни комуникационни системи за далечна връзка, например с щаба в Пекин, каза Цао. Микровълновата комуникация пък обслужва нуждите в непосредствения район – в обхват от 100 до 200 километра из пустинята, за връзка в рамките на базата или с други бази, каза той.
„Микровълновата технология е изключително практичен избор – оборудването е просто, а цената е по-ниска“, каза той.
Целта и ядрените амбиции на ККП
Към момента китайските ядрени оръжия служат основно като инструмент за възпиране, каза Шен.
Съединените щати разполагат с най-мощния ядрен потенциал в света, каза той.
„Същевременно Китай притежава приблизително 500 до 600 ядрени бойни глави и се придържа към стратегия на „ограничено възпиране“, насочена срещу ръководството, вземащо решения в САЩ, а не към действително изстрелване на ядрени оръжия“, каза той.
Докладът на Пентагона до Конгреса за 2023 г. оценява, че Народноосвободителната армия е на път да разполага с повече от 1000 оперативни ядрени бойни глави до 2030 г., въз основа на известното за китайските запаси от делящи се материали.
Китайският лидер Си Дзинпин активно преследва развитието на ядрени оръжия, за да се изравни по мощ със Съединените щати и Русия, каза Цао, „тъй като броят на ядрените оръжия е един от ключовите показатели за статут на велика сила.“
В момента Съединените щати и Русия разполагат всяка с приблизително 1500 разгърнати ядрени бойни глави. Ако се включат и складираните бойни глави, и двете страни поддържат арсенали от около 5000 бойни глави, каза той.
„ККП е далеч от това ниво“, каза Цао.
Ограничаването на ядрената програма на ККП не е лесна задача, посочи Цао.
„Едва когато икономиката ѝ не успява да издържа ядрения арсенал, ККП би могла да обмисли участие в преговори със Съединените щати по този въпрос“, каза той.
Мерки срещу ядрената заплаха на ККП
За Япония и Тайван – нито една от които не притежава ядрени оръжия – на практика съществуват само два основни начина за реагиране на ядрената заплаха от страна на ККП, според Шен.
Първият е пасивната отбрана – мерки за самозащита в случай че Китай действително изстреля ядрено оръжие, като например изграждане на убежища, защитни системи и механизми за реагиране при бедствия, каза той.
Вторият подход е да се търси „разширено възпиране“, каза Шен – тоест защита от съюзник, притежаващ ядрени оръжия.
Такива съюзи съществуват между Съединените щати и Япония, между Съединените щати и Филипините, и между Съединените щати и Южна Корея, отбеляза Шен.
„Следователно, ако Япония, Филипините или Южна Корея бъдат подложени на ядрена атака, Съединените щати биха имали по принцип правото да нанесат ядрен контраудар“, каза той.
Въпреки това, макар Съединените щати и Тайван да поддържат стратегическо партньорство и отношения на сътрудничество, те не са обвързани с официален взаимен отбранителен съюз, посочи Шен.
За Тайван основният подход е пасивната отбрана, каза той.
„Съединените щати не биха прибегнали непременно до пряко използване на ядрени оръжия единствено заради Тайван. Следователно Тайван не може напълно да се впише в типична рамка за разширено възпиране“, каза Шен.
Луо Я и Reuters допринесоха за този материал.
