Германската икономика преминава през най-дългия период на стагнация от Втората световна война насам. Нито автомобилната, нито химическата промишленост могат да скрият слабостта в икономиката. От това дали канцлер Мерц ще успее да обърне тенденцията с реформи зависи бъдещето на индустриалната база на страната.
Тази година германската икономика се оказа на решителен кръстопът. Изхвърлянето на Porsche от водещия индекс DAX е символ на проблемите на някогашната образцова автомобилна индустрия.
„Дните на високия растеж приключиха“, обяви президентът на Института за икономически изследвания Клеменс Фюст съвсем наскоро при представянето на есенната прогноза. Диагнозата разкрива друго по-голямо предизвикателство: традиционната сила на германската промишленост вече не стига, за да се удържи страната в курс на растеж. Въпросът сега е дали под ръководството на канцлер Фридрих Мерц политиката ще намери сили да отвори нови перспективи, или Германия ще остане в застой.
Федералното правителство се опитва да стабилизира положението със смесица от облекчения и инвестиции. В основата са данъчни улеснения за заведенията, преработвателната промишленост и работещите, които пътуват, понижени такси за ел. мрежи и премахване на таксата за съхранение на газ.
Освен това има обещания за увеличени разходи в инфраструктурата, отбраната и – в средносрочен план – цифровизацията и образованието. За тази цел старият Бундестаг още в март със заповед за промяна на Основния закон разчисти пътя за така наречения специален фонд от 500 милиарда евро. С него трябва да се финансира част от мерките.
Федералният канцлер говори за ново начало
Федералният канцлер Фридрих Мерц (ХДС) подчерта на Деня на промишлеността през юни в Берлин, че неговото правителство започва „нов старт“. „Трябва преди всичко основно да подобрим конкурентоспособността на германската страна“, продължи канцлерът. Изправени сме пред предизвикателството да „променим начина на мислене на нашето общество“.
В есенната прогноза икономистите от Института за икономически изследвания ясно заявяват, че финансовата политика на федералното правителство играе „решаваща роля“ за подема на германската икономика. „Мерки от коалиционното споразумение като ускорената амортизация, намаляване на ДДС в ресторантьорството и на данъка върху тока за преработвателната промишленост, намалени такси за ел. мрежи и повишаване на надбавката за работещи, които пътуват, трябва да облекчат предприятията и домакинствата“, се казва в експертизата.
Тази година обаче експертите не очакват забележим допълнителен импулс от финансовата политика на федералното правителство. С изчислените от института 9 милиарда евро засега може да се говори само за първи финансови стимули. През следващата година сумата рязко се увеличава на 38 милиарда, а през 2027 г. са още 19 милиарда евро. Ако тези мерки се осъществят последователно и така осигурят повече сигурност при планирането, тази финансова политика може да допринесе за забележимо оживяване на икономиката, смятат от институтът.
Тогава брутният вътрешен продукт може да расте с до 0,4 процента на тримесечие и настоящата слаба фаза постепенно да се преодолее. До 2027 г. специалистите дори очакват икономиката толкова да се активизира, че временно да бъде натоварена над капацитета си. В прогнозата си икономистите изрично говорят за „претоварване“ на икономиката.
„Ако обаче се запази икономическо-политическият застой, заплашват още години на икономическа парализа и ерозия на предприемаческият климат“, предупреждава шефът по конюнктура в Института за икономически изследвания Тимо Волмершаузер.
Възстановяване на икономиката най-рано през 2027 г.
Водещите институти рисуват отрезвяваща картина за сегашното икономическо положение в Германия. Института за икономически изследвания очаква за 2025 г. ръст само от 0,2 процента, Килският институт за световна икономика вижда само 0,1 процент за текущата година. Както Института за икономически изследвания, така и IfW очакват умерено възстановяване на икономиката чак след 2027 г. „Двигателните сили за самоподдържащ се подем остават слаби“, подчертава шефът по конюнктура в IfW Щефан Кутс. „Без амбициозни структурни реформи фискалните импулси едва ли ще надхвърлят ефектите на конюнктурен изкуствен огън.“
Накратко може да се каже: германската икономика в момента е твърде слаба, за да се върне сама към растеж. Правителството може с данъчни облекчения и инвестиции краткосрочно да създаде известен тласък, но този ефект няма да трае дълго. За да се превърне в траен подем, са нужни дълбоки реформи – например на пазара на труда, при намаляването на бюрокрацията или в енергийната политика. Без такива промени държавните помощи бързо се изчерпват.
Още в „ifo Standpunkt 254“ от 2023 г. президентът на Института за икономически изследвания Клеменс Фюст призова икономическата политика да не се опитва изкуствено да подкрепя определени отрасли или дори целенасочено да избира бъдещи „победители“. „Индустриалната Политика на Германия не трябва да се придържа към структури, които вече не са конкурентоспособни“, обясни тогава той. Вместо това са нужни стабилни рамкови условия – надеждни цени на енергията, по-малко бюрокрация и модерна дигитална инфраструктура.
Германските двигатели на растежа в криза
Структурните проблеми на германската икономика се проявяват особено ясно в енергоемките отрасли и в автомобилостроенето. Така химическата и фармацевтичната промишленост са в дълбока криза. В сряда Съюзът на химическата промишленост (VCI) съобщи, че второто тримесечие за отрасъла беше „общо взето разочароващо“. Натовареността на съоръженията с 71,2 процента е на най-ниското си ниво от повече от три десетилетия. Във вътрешния бизнес очакваният обрат не настъпи. Липсата на поръчки дори се задълбочи, се казва от VCI. Според браншовата организация множество промишлени клиенти намалиха производството си и поръчаха съответно по-малко химикали. Важни клиенти идват от автомобилната и строителната промишленост.
Автомобилната индустрия е пред дълбоко преустройство: тази година Porsche загуби мястото си в DAX – за президента на Института за икономически изследвания Клеменс Фюст това е видим знак, че „дните на високия растеж в автомобилната индустрия приключиха“. Преходът към електромобилност и нарастващото значение на софтуера поставят производителите както и техните доставчици пред огромни инвестиции, докато печалбите са под натиск. Все по-често производства се преместват в чужбина, където енергията е по-евтина и разрешителните се получават по-бързо – модел, който все повече натоварва бизнеса в Германия.
По данни на Съюза на автомобилната промишленост (VDA) през изминалата година оборотът за първи път от коронавирусната 2020 г. отново спадна: както в страната, така и в чужбина оборотите намаляха с 4 процента. Особено ясен беше спадът в еврозоната, където приходите се свиха с 7 процента – извън Европа загубите обаче бяха само 3 процента. Общо отрасълът реализира около 70 процента от бизнеса си в чужбина.
Реформен застой или подем?
Перспективите за германската икономика могат да се мислят в сценарии. Ако политиката остане при по-малки данъчни облекчения и програми за подпомагане, без да се заеме с основните проблеми, това ще доведе до реформен застой. Това би означавало: икономиката би получавала тук-там импулси, но в ситуация с високите цени на енергията, бавната цифровизация или недостига на квалифицирана работна ръка малко би се променило. Следствието би било години със слаб растеж, свързан с перспективата все повече производство да се премести в чужбина – и съответно деиндустриализация.
За това предупреждава Института за икономически изследвания още през януари тази година в едно съобщение за печата. Германската икономика според Института за икономически изследвания се намира в най-дългата фаза на стагнация от Втората световна война. От 2019 г. насам брутният вътрешен продукт едва е нараствал, а за 2025 г. изследователите очакват само 0,4 процента растеж. „Германия преминава през безспорно най-дългата фаза на стагнация в следвоенната история“, предупреди тогава шефът по конюнктура в Института за икономически изследвания Тимо Волмершаузер. Без реформи заплашват инвестициите и производството по-нататък да се преместват в чужбина, докато производителността и конкурентоспособността остават слаби.
Главните проблеми са високите цени на енергията, данъците и бюрокрацията, бавното изграждане на инфраструктура както и сериозният недостиг на квалифицирана работна ръка. Особено под натиска на Китай, германските фирми губят пазарни дялове в автомобило- и машиностроенето. С решителни реформи обаче германската икономика може отново да се върне към ръст от над 1 процент.
Друг сценарий би бил стратегическият подем, за който канцлер Мерц непрекъснато говори. Ако успее да се зададе посока към нови области на растеж, Германия и нейната промишленост могат да станат по-силни. За това трябва най-накрая сериозно да се намали бюрокрацията, да се даде тласък на цифровизацията, изследванията и образованието. Федералното правителство говори за такива цели, но дали ще успее в осъществяването, е неясно. Скептицизмът расте не само сред експертите, но и сред населението.
„Ако правителството иска трайно и значително да повиши потенциала за растеж, то трябва да осъществи много по-амбициозни структурни реформи“, казва според „Reuters“ Саломон Фидлер, икономист в частната банка Berenberg. По-нататък той посочи, че проблемите, които има германската икономика, сега трябва да се решават.
Индустриална страна вместо „индустриален музей“
Избирателите са недоволни: В актуалното „RTL/ntv Trendbarometer“ 41 процента от запитаните посочиха икономиката като най-важната тема. Само войната в Украйна беше споменавана по-често с 44 процента. При въпроса за очакваното икономическо развитие обаче при запитаните господстваше песимизъм. 15 процента очакват подобрение в следващите години – с един процентен пункт повече от миналата седмица. Делът на тези, които не очакват промяна, спада с един пункт на 60 процента. С 23 процента запитани, които очакват влошаване, тази група расте с един пункт.
Канцлер Мерц формулира наскоро пред Парламентарния кръг „Малки и средни предприятия“ на групата на ХДС/ХСС в Бундестага претенцията: „Искаме да останем индустриална страна, а не да станем индустриален музей.“ Това изречение улавя централното предизвикателство. Следващите години ще покажат дали политиката има силата да превърне обещанията си в конкретни реформи. Ако това успее, Германия може да намери връзка с нови области на растеж. Ако не успее, заплашва загубата на онази икономическа сила, която десетилетия оформяше страната.
