От средата на юли в Англия е в ход тиха революция. Хиляди синьо-червено-бели Юниън Джек знамена и не по-малко от червенобелите на свети Георги се веят по стълбовете на много от големите английски градове – Манчестър, Нюкясъл, Бирмингам, Норич, Уорчестър, Брадфорд, Улвърхемптън, Уест Бромич и Стафърдшайър. В края на август мъже, повечето от тях с маски, издигат стотици национални флагове и в Лондон.
БиБиСи решава да тръгне по следите на флаговете и да разбере повече за инициаторите. Започват в югозападен Бирмингам, където виждат двама мъже да поставят знаме Юниън Джек на уличен стълб. Те казват на журналистите, че действията им са плод на любов, обединение, патриотизъм“, но не желаят да бъдат интервюирани. Журналистите са насочени към близко кафене, където се събират знамена и дарения за акцията. Там те разбират, че акцията започват като протест след инцидент в съседния град Ръгби, където 12-годишно момиче не е получило правото да произнесе реч на тема „Какво означава да си британец“ в училището си послучай Деня на културите. Тя е била облечена с рокля в цветовете на знамето Юниън Джек. Училището се е извинило на момичето, но в общността напрежението вече дава резултати. В началото акцията по издигането на знамената е стартирана от трима мъже, но към края на август доброволците са вече няколко десетки, а събраните дарения – почти 14 000 лири.
Името на групата е Уили Уориърс (Воините от Уили – кварталът се нарича Уили Кесъл, замъкът Уили- бел.авт), а в сайта за събиране на дарения описанието им е „група от горди английски мъже, обединени от общата цел на покажат на Бирмингам и останалата част от страната, че сме горди с историята си, с постиженията си, със свободата си, да вдъхнем надежда на местните общности, че не всичко е изгубено и че не са сами“. В Тикток те използват като хаштаг и израза „Операция Да вдигнем цветовете“ (Operation Raise the Colours).
За тази акция вече има страница в Уикипедия. Там като начало на кампанията е посочен август 2025 г. Тя включва не само издигането на двете знамена (английското национално и общото със Шотландия), но и рисуването на кръста на свети Георги (червен на бял фон) на пешеходни пътеки и малки кръгови кръстовища из цялата страна. Кампанията среща подкрепа от членове на всички основни британски партии – Консервативната, Лейбъристката и Риформ Юкей. В информацията на Уикипедия се казва още, че операцията е свързана с издигането на палестински флагове из английските градове, както и с решението на общинския съвет в Бирмингам да свали знамената на Англия и общото с Шотландия, защото били поставени в града без разрешение. Съветът се оправдава, че в Бирмингам са свалени едва 200 знамена, а нито едно от тях не е свалено след 1-ви август.
Знамената са сериозна част и от протестите срещу хотелите за бежанци, които се засилват заради решението на британското правителство да плаща от парите на данъкоплатците подслон за пристигащите на Острова мигранти в хотели из цяла Британия, включително и от веригата „Холидей Ин“. В момента в Епинг, община Есекс, върви съдебна битка за затварянето на хотел за бежанци, демонстрациите са почти ежедневни, а говорителите често засягат в речите си темата за нацията.
Освен знамето Юниън Джек и това на свети Георги, в Обединеното кралство и по-конкретно в Бирмингам все по-често могат да бъдат видяни и драконът – символ на Уелс, ирландският трикольор и кръстът на свети Андрей – символ на Шотландия.
Сара Милн, която познава първоначалните инициатори на Уили Уориърс, споделя с журналистите на БиБиСи, че идеята на знамената е да се покаже, че се гордеем със страната си и да не допускаме расистите единствени да развяват национални знамена. Тя вярва, че причината е и в общественото недоволство: всички са притеснени от начина, по който се управлява държавата и от начина, по който се третират гражданите на Обединеното кралство“.
Самите Уили Уориърс са споделяли пред местната радиопрограма на БиБиСи Midlands Today, че основното им послание е, че флаговете повдигат духа, правят ден по-светъл, носят радост и любов към ближния“.
Според социолога Елис Кешмор феноменът с веенето на патриотични знамена е плод на различни мотиви, но основната е усещането, че си пренебрегнат и незабелязан. Освен това предупрежденията за вдигане на данъци и икономическа криза през тази есен допълнително усложняват ситуацията.
Председателят на общинския съвет в Дорсет, либералният демократ Ник Айлънд, преди седмица заявява пред медиите, че е „наивно“ да се мисли, че флаговете не са „похитени“ от крайнодесни групи. В отговор лидерът на торите Кеми Баденох каза, че действията на общинските съвети, които премахват знамената от уличните стълбове, са срамни, а правилата се прилагат „избирателно“, Баденох вероятно има предвид, че в началото на юли уличните стълбове между университета на Бирмингам и игрището за крикет на Еджбастън осъмнаха с палестински фалогове – но те бързо бяха свалени. Според Баденох националните флагове трябва да бъдат „приветствани“, а не третирани като „бунтовничество“, пише тя в „Дейли Мейл“.
Още един лейбъристки кмет – Ричард Паркър от Уест Мидленд – казва, че сигурността трябва да бъде на първо място, когато става дума за вдигане на флагове – но добавя, че „те повдигат духа на всички ни… изразите на патриотизъм са нещо, което аз поддържам“ и „това е позицията на общинските съвети в района и на политиците от всички партии“.
Трудно е да се прогнозира колко време ще продължат акциите. Дали патриотичните флагове ще станат обичайна част от пейзажа – както е навсякъде в Америка?
На фона на все повече издигнати флагове и нарисувани георгиевски кръстове, кметът на Манчестър Анди Бърнам призова хората да се успокоят. Но в днешно време това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Засега правителството обеща да мести новопристигащите нелегални емигранти в казарми, вместо в хотели. Но това не решава проблема. Очаква се просто да смекчи гнева на гражданите. Но дали ще успее? Развръзката предстои.
