Приятелското съревнование позволява на мъжете да преодоляват предизвикателства, да изграждат приятелства и да се потопят в нещо по-голямо от самите тях
Играя баскетбол в ужасно слаб отбор в местната мъжка любителска лига. Върхът на нашия сезон досега е загубата с едва 7 точки.
Защо се връщаме седмица след седмица, само за да бъдем разбивани отново и отново? Това почти отговаря на определението за лудост на Айнщайн – да повтаряш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. Но тук се крие нещо, което не е напълно рационално – нещо по-първично от разума.
Краткият отговор е, че обичаме играта – така, както мъжете винаги са обичали игрите, необяснимо и безусловно. В природата ни е вписано нещо, което жадува за предизвикателство, съревнование и другарство.
Състезателната игра
Странно нещо е това: куп пораснали мъже, играещи игра с цялата страст и интензивност на конфликт като на живот и смърт. Но това явление не се ограничава само до местната ми лига – то се разгръща по целия свят и през цялата история, свидетелствайки за вродена склонност в човешката природа като цяло и в мъжката природа в частност, която намира израз в състезателната игра.
Древните гърци измислят и практикуват спортове – борба, бягане, хвърляне на диск – и едва ли са единственият древен народ, сторил това. В „Илиада“ и „Одисея“ на Омир другарството, умението и силата, развити в игрите, се пренасят пряко на бойното поле; онова, което се случва в битката, се имитира в спортовете като представление – едновременно практично и художествено.
Тук се крие един от ключовете към значимостта на спорта за мъжете. Спортът отдавна осигурява арена, в която мъжете могат да изпитват и усъвършенстват физическите си умения, сила, издръжливост и смелост. Исторически тази форма на „игра“ изпълнява роля, подобна на играта при дивите животни – тя пряко подготвя участниците за оцеляване. В епохи, когато младите мъже непрестанно са призовавани да защитават своя народ с буквалната сила на ръцете си, спортът играе практична и почти свещена роля на тренировъчна площадка за реални сценарии на живот и смърт, винаги дебнещи зад ъгъла. Самото запазване на обществото зависи отчасти от боксовия ринг, пистата и стрелбището.
Разбира се, днешните спортове приличат на бойни действия по-малко от тези в миналото, а по-малък дял от младите мъже са натоварени с отбраната на нацията в сравнение с много минали цивилизации. Въпреки това, по аналогичен начин, спортът продължава да има потенциала да помага за поддържането на обществото.
Изграждане на мъжка добродетел
Нека обясня: дори извън войната успехът на обществото зависи от умствената и физическата издръжливост на неговите мъже. Спортът дава на мъжете възможност да упражняват и демонстрират добродетели като устойчивост, екипна работа, всеотдайност и себежертване – всички от решаващо значение за нормалното функциониране на обществото. Без добродетелни мъже (и жени, разбира се!), обществото се руши и разпада. Много успешни бизнесмени, силни бащи и смели политици са вкусили за пръв път упоритостта и лидерството – двигателите на бъдещия им успех – именно на футболното поле или баскетболния корт в младините си. Спортът ни гради толкова, колкото ние го градим.
Освен това мъжете – от миналото и от днес – търсят определени „мъжки пространства“, където мъжествеността се укрепва и се ковят мъжки връзки. Спортът е едно от тези пространства. Мъжете се сближават най-добре чрез споделени изпитания и премеждия. Достатъчно е да се сетим за ветераните от бойни действия – те изграждат изключителна и здрава като диамант връзка помежду си чрез съвместно понесени болка, опасност, страх, изтощение, загуба и постоянна заплаха от смърт. Нещо подобно – макар и в несравнимо по-малка степен – се случва и между членовете на един спортен отбор. Повечето мъже желаят това в някаква форма – да бъдат част от „отряд“, „племе“, група мъже със споделени стремежи, които са стояли рамо до рамо в най-трудните моменти.
Точно както мъжете искат другари до себе си, те искат и съперници срещу себе си. Мъжете обичат прилива на адреналин свързани с конфликт, изпитание на уменията, смелостта, упоритостта и стратегията, необходими за победа. Обичаме да виждаме неочакван обрат, дългото подаване, което достига целта си точно навреме, удара в последната секунда, който решава играта. И обичаме да наблюдаваме и да преследваме величие и превъзходство – превъзходството, въплътено от най-добрите спортисти: играчите, които се трудят неуморно, запазват хладнокръвие под натиска, поемат отговорността за победния удар и водят отборите си към триумф.
Да, това е просто игра – но в нейните рамки виждаме мимолетен отблясък на нещо по-голямо, вдъхновяващият образ на мъж, достигащ пълния си потенциал. Това е гориво за истинските битки, водени извън корта и полето. Мъжете се нуждаят от подобно вдъхновение.
Има и особена красота в това да видиш някой, изпълняващ нещо, за което явно е роден – музикантът, който повлича публиката в потока на музиката, жребецът, почти отлитащ от скоростта, или спортистът, събрал всички сили на тялото си в един единствен, грациозен скок. Тук има някаква хармония – като парче от пъзел, което се нарежда точно на място.
Радостта от играта
В крайна сметка спортът е просто игра. Понякога хората забравят това и му придават повече тежест, отколкото му се полага. Но това не го прави безсмислен. Играта е част от това, което ни прави хора. Играта – разбирана като дейност, предприемана единствено заради самата нея, от любов към нещото – е едно от най-очовечаващите неща, които можем да правим. Играем, защото умът и сърцето са свободни. Играем заради чистата радост от самата игра.
Играта е начин да се ангажираме със света и с другите, без да търсим конкретна облага освен самото наслаждение – и това е психологически и духовно необходим акт. Когато се подхожда по правилния начин, спортът – като всяко истинско свободно време – може да ни направи по-пълноценни, да ни оформя по начини, които пробуждат благородство и великодушие. Той е едно от нещата, които правят живота достоен за живеене.
