За първи път Зеленски намеква, че би приел примирие, при което Русия продължава да контролира част от украинската територия
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че би бил готов да сключи споразумение за примирие с Русия, ако неокупираните части от страната му получат защита от НАТО.
Обсаденият лидер заяви по време на интервю за Sky News на 29 ноември, че такова споразумение би позволило на Киев да търси дипломатически връщането на окупираните си земи от Русия.
„Ако искаме да спрем горещата фаза на войната, трябва да поставим под чадъра на НАТО територията на Украйна, която контролираме“, каза Зеленски.
„Трябва да го направим бързо. И след това на [окупираната] територия на Украйна, Украйна може да си ги върне по дипломатически път.“
Това е първият път, когато Зеленски изразява отвореност към споразумение за примирие, при което Украйна не контролира цялата си територия.
През последните седмици имаше няколко ключови промени на бойното поле, включително изстрелването на експериментална руска ракета и загубата на повече територия от руските сили в украинската окупирана Курска област.
Американският президент Джо Байдън разреши на Украйна ограничено използване на противопехотни мини и според съобщенията – правомощия да използва американски тактически балистични ракети срещу военни цели на руска територия, но такива мерки изглежда са имали малък ефект на бойното поле досега.
Въпреки тези развития, малко вероятно е предложението на Зеленски да бъде прието от Москва или НАТО.
Украйна търси членство в НАТО от 1997 г. Руският президент Владимир Путин заяви, че членството на Украйна би представлявало неприемлив риск за сигурността на Русия и настоява Киев да се ангажира никога да не се присъединява към алианса като условие за прекратяване на войната.
Дори Путин да изрази готовност да смекчи тази позиция, ще има други пречки пред Украйна.
Първата е, че приемането в алианса изисква единодушното съгласие на всички членове. Това би било трудно постижимо, като се има предвид, че някои членове на НАТО, като Унгария и Турция, преди това са изразявали нежелание да приемат кандидатурата на Украйна за членство, предвид опасенията на Русия.
Втората пречка е, че в момента не е ясно дали Украйна отговаря на стандартите за прозрачност и антикорупционни мерки, очаквани от членовете на НАТО.
Както повечето бивши съветски държави, Украйна исторически се бори с високи нива на корупция. Въпреки че това се е подобрило през последното десетилетие, малко вероятно е страната да може да демонстрира способност да допринесе за Политиката за изграждане на интегритет на НАТО от 2016 г. Тази политика цели да осигури прозрачност в отбранителните институции и отчетност пред демократичните форми на управление.
Накрая, не е ясно дали НАТО би приело Украйна в редиците си, докато Киев предявява претенции към териториите, окупирани от Русия, тъй като това би могло да постави алианса в повишен риск от въвличане във война чрез задълженията му за взаимна отбрана.
Коментарите на Зеленски следват номинацията на пенсионирания генерал Кийт Келог за специален пратеник за Украйна и Русия от американския президент Доналд Тръмп.
Келог по-рано очерта план за прекратяване на войната, който би се стремил да замрази фронтовите линии и да настоява за преговори между Киев и Москва.
Зеленски каза, че се надява да работи директно с Тръмп за прекратяване на боевете.
„Искам да работя [с Тръмп] директно, защото има различни гласове от хората около него. И затова трябва да не [позволяваме] на никого около нас да разруши комуникацията ни“, посочи той.
