10 ноември 1989 г. бележи един от най-драматичните и повратни моменти в българската история – денят, в който пада тоталитарният режим на Българската комунистическа партия. Това е денят, в който страната поема дъх след десетилетия на страх, репресии и идеологическа догма. Денят, който символизира надеждата за свобода, демокрация и връщане към човешкото достойнство.
Но повече от три десетилетия по-късно, въпросът остава: освободихме ли се наистина от комунизма, или той просто смени облика си и продължава да действа чрез нови форми и понятия?
Днес виждаме, че идеите на марксизма и ленинизма – макар уж отречени – продължават да проникват в обществата под други имена: социална справедливост, прогресивизъм, либерализъм, политическа коректност.
Държави, които се самоопределят като демократични, всъщност възприемат основните принципи на социализма – силна държава, всеобхватен контрол, отнемане на частната инициатива и подмяна на моралните устои.
Комунизмът е призракът, който не си отиде
Макар Източна Европа да преживя разпада на комунистическите режими, светът днес е свидетел на нова вълна на социалистическо управление – особено в Латинска Америка. Венецуела, някога просперираща страна, рухна под тежестта на идеологическа икономика и централизирана власт.
В Бразилия и други страни от региона леви движения, прикрити под лозунги за „равенство“ и „социална справедливост“, водят до същите последствия: икономическа дестабилизация, морален упадък и потискане на свободното мислене.
Дори в най-икономически развитите държави се наблюдава тревожна тенденция: политици открито се самоопределят като социалисти, а цели партии градят идентичността си върху идеи, които преди бяха символ на тоталитарен контрол.
Тази трансформация не е случайна. Тя е част от дългия процес, описан още през 80-те години от бившия съветски агент Юри Безменов – процес на деморализация, дестабилизация, криза и „нормализация“, при който обществата постепенно се отвръщат от собствените си ценности.
„Как призракът на комунизма управлява нашия свят“ – предупреждението на нашето време
На този фон, книгата „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“ звучи не просто актуално – тя е задължително четиво за всеки свободомислещ човек. Тя не е просто исторически анализ, а духовно и морално предупреждение.
Авторите ясно показват, че комунизмът не е просто идеология, а зъл призрак, който цели да разруши връзката между човека и божественото, да подмени културата, да унищожи морала и да постави човечеството под контрол.
„Макар комунистическите режими в Източна Европа да се разпаднаха, призракът на комунизма не изчезна. Напротив, злият призрак вече управлява нашия свят и човечеството не бива да таи погрешно чувство на оптимизъм.“
Днес виждаме как идеите на Маркс и Енгелс – насочени срещу семейството, религията, нацията и морала – са се вградили дълбоко в съвременната култура. Лозунги като „прогрес“, „политическа коректност“ и „равенство“ се използват, за да се подмени смисълът на свободата и да се наложи нова форма на идеологически контрол.
На Запад социализмът се маскира като социална държава, където високите данъци и бюрократичните структури постепенно заместват личната отговорност и инициативност. Това е първата стъпка към онова, което книгата описва като „мирна“ форма на комунистическо поробване – когато хората доброволно гласуват за отнемането на собствените си свободи.
„Социализмът с високо ниво на социални придобивки насърчава непрекъснатото разрастване на правителството и кара хората сами да гласуват за отнемането на собствените си свободи.“
Комунизмът атакува религията, защото знае, че тя е връзката на човека с божественото. Унищожаването на тази връзка е първата крачка към пълен духовен контрол. Преследването на духовни практики като Фалун Дафа в Китай, където милиони са подложени на репресии, изтезания и дори насилствено отнемане на органи, е живо доказателство, че призракът на комунизма продължава да действа с демонична жестокост.
10 ноември – ден на спомена, ден на отговорността
10 ноември не е просто историческа дата. Той е лакмус за съвестта на българското общество.
Преди 35 години хората излязоха от страха с надежда за ново начало и за държава, в която истината няма да се подменя, където достойнството ще бъде по-важно от партийната принадлежност.
Днес обаче виждаме, че много от сенките на стария режим продължават да обитават публичното пространство. Те не носят червени знамена и не говорят за петилетки. Сега те говорят за „реформи“, „европейски ценности“ и „устойчивост“.
Но зад тази риторика често прозира същият дух на самодоволие, безотчетност и контрол, който погуби поколения българи.
Истинското освобождение тепърва предстои
10 ноември ни напомня, че падането на една власт не означава изкореняване на нейната идеология.
Истинската битка не се води по площадите, а в съзнанието и морала на хората. Докато в България продължава културата на безнаказаност, зависимост и подмяна на истината – комунизмът не си е отишъл. Той просто е облякъл костюм, сложил е усмивка и се е настанил в кабинетите, медиите и университетите.
Днес повече от всякога ни е нужна духовна яснота, за да може различаваме доброто от злото, свободата от измамата.
Книгата „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“ не е само предупреждение – тя е ключ за разбиране на съвременна България, на съвременния свят, на това защо старите модели продължават да се възпроизвеждат и как можем да се освободим от тях.
Свободата не се подарява. Тя се защитава всеки ден, чрез истина, морал и памет.
На 10 ноември нека си спомним не само какво рухна, но и какво още не сме извоювали.Нека 10 ноември бъде запомнен като ден, в който България си върна правото да бъде свободна. Но истинската свобода ще настъпи едва когато човечеството осъзнае и преодолее идеологическите и духовните окови на призрака на комунизма.
Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Еpochtimes.bg
